Трудно е да си представим живот, в който няма компютри, смартфони и модерни удобства. Те са неделима част от живота ни, улесняват ежедневието ни и ни помагат по-бързо да вършим работата си.
Представете си само да нямате прахосмукачка, да трябва да изперете всичко на ръка, да запалите печката, за да сготвите в ръчно изработения си меден съд, да месите сами хляба си, да се грижите за градина, която изхранва цялото ви семейство, да си шиете сами дрехите или да се ровите с часове сред книги, за да откриете някаква информация, вместо просто да попитате Google.
Всичко това изглежда, ако не невъзможно, то поне изключително трудно. Подобно ежедневие отдавна ни е чуждо. В дни като днешните, когато се говори, че изкуственият интелект ще замени много човешки професии не можем да си представим, че за нашите прабаби и дядовци, човешкият фактор е бил всичко.
Ще ви представим 10 стари български занаята, които все още може да откриете да се практикуват на малко места, но отдавна са отстъпили мястото си на технологиите и новия начин на живот.
1. Тюфекчийство
Тюфекчийството (пушкарство) е занаят, при който ръчно се изработват, поправят и украсяват огнестрелни оръжия. Най-развит е бил в Сливен, Габрово и Смолянско, като сливенските тюфекчии толкова се били прославили с майсторлъка си, че намирали пазар за шишанетата, дългите пищови и пушките си чак в Мала Азия и Персия.
2. Бакърджийство
Този занаят е познат още и като медникарство и се състои в изработването на различни съдове за бита като: котли, тенджери, менци, тасове, сахани, тави, чаши, кани, джезвета, както и църковни съдове за светена вода, кръщенета и др. Бакърджийството бележи своя разцвет през Възраждането, когато в страната ни са се формирали множество бакърджийски центрове.
3. Калайджийство
Калайджийството е занаят, при който медните съдове се покриват с калай, за да се предотврати натравяне с храна, престояла в окислени съдове. Друго предназначение на калайдисването е да предпази съдовете от корозия, а на тези, които са за готвене да осигури незалепващо покритие. Един от недостатъците на калайдисаните съдове е, че покритието е нетрайно и се налага процедурата да се повтаря всяка година – година и половина, в зависимост от това, колко често се използват съдовете.
4. Мутафчийство
Мутафчийството е занаят, при който се изработват торби, чували, дисаги и черги от козинява прежда – плат, изработен от козината на домашна коза. Тази прежда е относително груба, но много здрава. Занаятът бързо се разраства към средата на XIX век и се разпространява най-вече в селища като Велико Търново, Трявна, Панагюрище, Габрово, Казанлък и др.
5. Сарачество
Майсторите сарачи произвеждат съоръжения за конската амуниция: седла, ремъци, юзди, юлари, хамути и др. Основна суровина за изработването им е била телешката кожа, тъй като е здрава и гъвкава. Най-добре развито сарачеството е било в Сливен, Балчик, Варна, Ловеч, Севллиево.
6. Куюмджийство
Куюмджийството или златарството е един от най-старите български занаяти, устояли във времето. През годините е бил и един от най-престижните, като куюмджиите били почитани в обществото наравно с учителите и свещениците. Златарите изработвали основно бижута – обеци, гривни, ланци, пръстени, цигарета за мъжете, както и предмети с обредно и религиозно предназначение – кръстове, кадилници, обкови на религиозни книги и др.
7. Кацарство/Бъчварство
Бъчварството е занаят, при който с голяма прецизност се изработват различни по големина и форма съдове за течности, като: – павурчета за ракия, бъдъни, бъчви, бутилки, каци за избиване на масло, футии за бране на грозде, шарпани за превозване на гроздето, бъкли за вода.
8. Самарджийство
Самарджийството е занаят, свързан с изработването на различни по размер самари. Те били използвани при транспортирането на товари с коне, мулета, магарета, катъри.
9. Кожухарство
Това е занаят, свързан с обработване на кожи и шиене на кожуси, калпаци и други кожухарски изделия. Кожухарството бележи разцвета си през XIX век. Кожухарите първоначално шиели кожите на ръка, със специални триръбести игли, а по-късно на събирачни и шевни машини.
10. Гайтанджийство
Гайтанджийството е занаят, при който се плетат вълнени шнурове (гайтани), които са предназначени за пришиване като украса на дрехите. Възникнал е в домашни условия, като в почти всеки български дом са се плели гайтани. В последствие се механизира, когато габровски железари усъвършенстват гайтанджийски чарк, внесен от Германия. Гайтанджийството е типичен занаят за Габрово, Калофер, Казанлък, Троян, Тетевен, Трявна, Пирдоп.
Икономист по образование, но не и по душа. Истинската ѝ страст са музиката, киното и книгите. Обича историите за необясними неща и свръхестествени същества, легенди и митове. Увлича се по фентъзи романите и дори е автор на такъв – „Осмата част на силата – Наказанието Самодива“.
Коментари