На 7 октомври светът отбелязва Деня за достоен труд. Той се провежда по решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите от 2008 г. и обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност.
Идеята е, че всеки гражданин има право да се бори и защитава трудовите си права, да заявява своите искания за почтен и достоен труд, за качествени работни места и справедливо заплащане, да поставя изисквания за ключови трудови стандарти като колективното трудово договаряне, здравето и безопасността на работното място, социалната защита, социалния диалог, свободата на организиране, на протест, на изказ, закони и споразумения и тяхното спазване.
След всичко изброено, в какъв ли процент у нас има податки за достоен труд!? Тук, в България – страната, в която стотици хиляди са осигурявани върху минималната работна заплата, където работодателите принуждават работниците си да преминават от трудови на граждански договори, където “хитри” бизнесмени принуждават своите служители още при постъпването си на работа да подпишат предварително молба за напускане по взаимно съгласие…
У нас в доста голям процент има всичко друго, но не и достоен труд. В потвърждение на тези думи идва докладът за човешкия капитал на Световния икономически форум, публикуван на 1 октомври 2013 г. В него обект на изследване са четири основни области: образование, здраве, заетост и “среда за създаване на възможности за работа” в 122 държави по света. Страната ни се нарежда на 56-то място в общото класиране. В някои от отделни области заемаме следните позиции:
- 118-о място по капацитет за задържане на талантливите си граждани
- 80-то по ниво на безработицата
- 76-о по ниво на младежката безработица
- 100-но по работна сила и заетост
- 74-то по среда за създаване на възможности за работа
- 108-о по обучение на персонала…
И недобросъвестните работодатели не са единствения проблем. За да има основа за достоен труд, трябва да е налице адекватен закон, който да регулира взаимоотношенията работодател-работник. Преди няколко месеца стана ясно, че от политическа партия ГЕРБ са внесли законопроект, според който затвор до 8 години чакат некоректните работодатели, които укриват осигуровки. Чухме много версии дали това е верният път, но няма как да отминем факта, че облагането на труда у нас е прекалено високо. Естествено това не е оправдание да не се изплащат осигуровки по реално изплащаните заплати…
Някак не е редно да слагаме всички работодатели под общ знаменател, затова нека тези които са изрядни да се посмеят или да поцъкат с език на останалите. Ето и 10-те доказателства, че в България няма условия за достоен труд и голяма част от родните работодатели се държат като “робовладелци”.
1. Щом всемогъщият Бос те е наел на работа, той ще прецени дали да бъдеш назначен на трудов договор,
2. дали да ти плати,
3. кога да ти плати,
4. колко да ти плати.
5. Съвсем естествено е да бъдеш осигуряван на минималната работна заплата.
6. и ако искаш да излезеш в отпуска за 4 дни, то поне толкова трябва да работиш допълнително преди и след това.
7. Работодателят ти разполага напълно със свободното ти време и винаги, когато реши, може да те извика на работа. Естествено, не може и да става дума за заплащане за извънреден труд.
8. Той не обича да се излиза в почивки и се отнася по-добре с тези, които не излизат!
9. Социални придобивки?! Моля ви! Във фирмата се пести от всичко. Все пак не можем да се сравняваме с големите компании… Това обаче не пречи шефът да кара по-хубава кола от колегите му в големите корпорации.
10. Ако случайно, след години работа решиш да напуснеш, шефът ти задължително ще ти се обиди. Единственият довод, с който се опитва да те задържи е това, че ако отидеш на друго място, може и да не те ценят така високо или пък… да не ти плащат редовно.
Тук трябва да споменем и третата страна в тези взаимоотношения. Освен държава и работодател има и работник, който до стената или не, трябва да отстоява правата си и да не се съгласява с потъпкването им. Но това най-вероятно ще стане, когато пораснем като нация и народ. И тогава работникът няма да е Андрешко, работодателят Бай Ганьо, а държавата султана в Цариград.
“Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака…”
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
Коментари