От млякото не се пълнее! След дълги години общоприетата теория, че млечните продукти с високо съдържание на мазнини водят до напълняване, е опровергана. Учени от университета в Копенхаген твърдят, че националните кухни с повече млечни храни не правят съответните нации по-затлъстели.
В подкрепа на това идва и излъченият наскоро по BBC филм на проф. Алис Робъртс – „Полезни ли са любимите храни“, според който млякото не води до напълняване. Освен това става ясно, че то е най-добро след обезводняване. Един мит отпадна. Но има още доста, които може би в бъдеще също ще бъдат оборени. Днес ние ви представяме 10-те най-разпространени мита, свързани със здравето.
1. Микробите по тоалетната чиния
Широко разпространено е твърдението, че тоалетната чиния бъка от микроби. Да, такива има, но по една чиста седалка в тоалетната микробите са многократно по-малко от микроорганизмите по кухненската мивка или компютърната клавиатура. Сред клавишите на любимия Ви компютър се крият 400 пъти повече микроби, отколкото в тоалетната.
2. Пийте много вода
Диетолози и самозвани експерти призовават пийте много вода. Отвсякъде чуваме, че сме длъжни да поемаме поне два-три литра дневно. Добре е обаче да се доверяваме на тялото си. То знае най-добре кога има нужда от вода – и тогава подава сигнал на име „жажда“. При възрастните хора обаче този сигнал може да е слаб. Така че е добре те да пият и без да са жадни.
3. Мъжете и тестостеронът
Убеждението, че тестостеронът прави мъжете агресивни, се е загнездило дълбоко в човешкото съзнание. На английски дори агресивното и антисоциално поведение на мъжа се нарича „тестостеронено отравяне“. Учените обаче още не са се произнесли категорично по въпроса за връзката между половия хормон и поведението. Нови изследвания показват дори, че мъжете с повече тестостерон са много по-откровени.
4. Добър и лош холестерол
Добър и лош са относителни понятия. Така е и при холестерола. Тъй като той не се разгражда във вода, из тялото ни го разнасят специални протеини – така наречените HDL и LDL. Тъкмо тях обозначаваме като добър и лош холестерол. Яйцата и кравето масло отдавна паднаха жертва на страха ни от инфаркт. Нови изследвания показват обаче, че т.нар. лош холестерол съвсем не е чак толкова вреден.
5. Очистителните диети
Желанието за здравословен живот кара мнозина да се подлагат поне веднъж годишно на очистителни диети, с чиято помощ да изкарат отровите от организма си. А всъщност няма нужда. Не е необходимо тялото да се чисти целенасочено, защото то си го прави и така – без помощта на разхлабителни средства и зеленчукови отвари. Та нали тъкмо това е работата на черния дроб и бъбреците?
6. Четенето на слаба светлина уврежда зрението
Не, не го уврежда, но напряга очите. Слабата светлина сама по себе си не върши нищо лошо на очите. Дори ако четете на свещ, опасността да сложите скоро очила не се увеличава ни най-малко.
7. Майчината кърма и алергиите
Майчиното мляко е най-добрата храна за бебетата по ред причини: тя е естествена, здравословна, хигиенична, а и евтина. Твърди се също така, че кърмата предпазва децата от алергии. Нови изследвания доказват обаче, че това не е точно така – дългото кърмене вероятно дори увеличава риска, тъй като имунната система се приучава твърде късно да се бори срещу чужди тела.
8. Суровите зеленчуци ни дават повече витамини
Вярно е, че топлинната обработка унищожава част от витамините. Но за какво са ни всички витамини в суровите моркови, чушки и домати, ако тялото ни не може да ги усвои? Мастноразтворимите витамини Е, D, K, A трудно се извличат от сурови зеленчуци. Ето защо задушените моркови дават на тялото повече витамини от суровите. Затова пък суровите зеленчуци са отлични баластни вещества.
9. Използваме само 10% от мозъка си
Хората се ласкаят от тази заблуда. Зад нея прозира вярата, че стига да пожелае, човек може да постигне всичко. Приказката за десетте процента се приписва на Айнщайн, макар че доказателства няма. Всъщност човешкият мозък работи непрекъснато – и то на високи обороти. Да, нерядко той се занимава с ненужни дейности, но е нелепо да се смята, че 90% от капацитета му стоят неизползвани.
10. При главоболие – хапче
Oбезболяващите понякога дават обратен ефект. Това важи за най-популярните препарати като парацетамол и аспирин. Ако пиете прекалено много хапчета, тъкмо това може да доведе до главоболие. Да не говорим, че парацетамолът е опасен за черния дроб, а аспиринът – за бъбреците. Така че – не ги пийте по-често от два пъти седмично.
