Южноафриканският град Кейптаун е в незавидната ситуация да бъде първият голям град в нашето съвремие, който е изправен пред реалната заплаха от изчерпване на питейната вода.
Тежкото положение на града, засегнат от сушата, е само един от примерите за проблем, за който експертите отдавна предупреждават – недостигът на вода. Въпреки че Земята е покрита със 70% вода, тази, която става за пиене не е толкова изобилна, колкото предполагаме – питейната вода е само 3 %.
В световен аспект проблемът е наистина сериозен – над 1 милиард души по света нямат достъп до питейна вода, а за други 2,7 милиарда тя е ценен ресурс, до който нямат достъп поне един месец в годината.
Според прогнозите на ООН търсенето на прясна вода ще бъде 4 пъти по-голямо от предлагането. Всичко това, благодарение на комбинацията от климатични промени, човешката дейност и ръста на населението.
1. Сао Паоло, Бразилия
Бразилската финансова столица и един от 10-те най-населени града в света преживя проблем с водата, подобен на Кейптаун през 2015 година.
Тогава водните резерви на града паднаха под 4 на сто. В разгара на кризата, градът с над 21 милиона жители, остана повече от 20 дни без водоснабдяване, а полицията бе принудена да ескортира водоноските, за да предотврати размириците.
2. Бенгалуру, Индия
Главозамайващото строителство в южния индийски град, провокирано от възхода на Бенгалуру като технологичен център, доведе и до сериозни проблеми с достъпа до вода. Положението се влошава и заради изключително остарялата канализация на града – заради аварии градът губи повече от половината си питейна вода.
И не само – опис на реките и водоемите в околностите на града установил, че 85% от водата в тях може да се използва само за напояване и промишлено охлаждане. Водата на нито едно езеро в близост не става за пиене или къпане.
3. Пекин, Китай
Според Световната банка за недостиг на вода може да се говори, когато жителите на определен град имат достъп до по-малко от 1000 кубически метра прясна вода на човек годишно. През 2014 година всеки от над 20-те милиона жители на Пекин е разполагал само със 145 кубически метра.
Друг проблем е замърсяването – официалните цифри сочат, че 40% от водоемите в Пекин са замърсени до такава степен, че не стават дори за поливане или индустриалната употреба.
4. Кайро, Египет
Имала решаваща роля за създаването на една от най-великите цивилизации в света, днес река Нил се бори с проблемите на съвремието ни. Реката е източник на 97% от водата в Египет, но и място за изхвърляне на огромни количества селскостопански и жилищни отпадъци.
По данни на Световната здравна организация Египет е на едно от челните места в света по брой на смъртните случаи, заради мръсна вода. ООН прогнозира сериозна криза до 2025 година.
5. Джакарта, Индонезия
Като всеки крайбрежен град и индонезийската столица е изправена пред проблема с покачващото се ниво на световния океан. Но в Джакарта нещата се усложняват от пряката човешка намеса. Тъй като по-малко от половината от 10-те милиона жители на града имат канализация, незаконното прокопаване на кладенци е широко разпространено.
Тази практика изчерпва подземните ресурси, а градът буквално потъва – повече от 40% от територията на Джакарта в момента е под морското равнище.
6. Москва, Русия
Една четвърт от световните водни резерви на прясна вода се намират в Русия, но страната изпитва сериозни проблеми с индустриалното замърсяване – наследство от съветската епоха. Това е особено тревожен проблем за столицата Москва, където 70% от водоснабдяването зависи от повърхностни води.
Официалните регулаторни органи в страната признават, че между 35% и 60% от общите резерви на питейна вода в Русия не отговарят на санитарните стандарти.
7. Истанбул, Турция
Според официални данни на турското правителство, страната на практика е във воден колапс, тъй като достъпът до вода на глава от населението е паднал под 1700 кубически метра през 2016 г.
Местни експерти предупреждават, че ситуацията може да се влоши до абсолютен недостиг на вода до 2030 г. Това ще засегне най-вече силно населените истанбулски квартали, които вече изпитват недостиг в по-сухите месеци.
8. Мексико сити, Мексико
Липсата на вода не е нещо за 20-те милиона жители на мексиканската столица. 20% от населението има течаща вода само в определена част на деня.
Градът доставя 40% от водните си ресурси от далечни източници, но управата не предприема сериозни стъпки за пречистване на отпадните води.
Загубите по тръбопреносната мрежа също са огромни – повече от 40%.
9. Лондон, Великобритания
Обилните валежи в британската столица се оказват просто мит, на фона на една много по-различна реалност. При средни годишни валежи от около 600 мм (по-малко от средните за Париж и около половината от тези в Ню Йорк), Лондон е принуден да черпи 80% от водата за нуждите си от реките Темза и Лий.
Според местната администрация градът главоломно се доближава до предела на водните си запаси и е много вероятно още от 2025 година да има проблем с доставките, а от 2040 година и „сериозен недостиг“.
10. Токио, Япония
За разлика от Лондон, японската столица се радва на обилни валежи, но те са концентрирани само в четири месеца от годината. Японските власти са предприели мерки за събирането на тази вода, за да бъдат посрещнати нуждите в следващия сух период.
Повече от 750 частни и обществени сгради в Токио разполагат със системи за събиране и оползотворяване на дъждовната вода. Дом на повече от 30 милиона души, Токио разполага с водна система, която зависи почти напълно от повърхностните води – реки, езера, валежи.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари