10 приятелски съвета, които май не бива да слушаме

Всичко е любов! Родители, братя и сестри, приятели, половинки. Дълги разговори, много изпито вино, споделено мълчание. Иска ни се да можехме да решим проблемите на другия.

Понякога ни омръзва от мрънкане и търсим или предлагаме съвет. Друг път чуваме или сами изричаме осъзната, но възвисяваща лъжа. Но то е само, за да бъдем насърчени или за да окуражим отсрещния. И всичко това е любов! А щом е така, не можем да търсим безпристрастие в съветите – нито когато ги даваме, нито когато ги получаваме.

Понякога те съдържат много малко от действителността, друг път – повече. Тяхната обективност може да се разглежда критично, но тяхното намерение – не. Защото всичко е от любов!

#1

Да, ние сме неповторими, просто прекрасни, почти съвършени. Да, нашите недостатъци са най-обаятелната част от нас. Не, това не означава, че сме длъжни гордо да развеем очарователните си характеропатийки в лицата на познати и непознати, за да докажем, че не се „страхуваме да бъдем себе си”.

Има и още нещо – това „себе си” някаква константа ли е? Защото репликите „Аз съм си такъв” или „Нямам намерение да се променям, заради…” се появяват с включването на оправдателния режим „10 причини да не полагам усилия за справяне със себе си”. Частни наблюдения, нищо лично.

Човекът е прекарал хиляди години в духовно, философско и творческо търсене на начин да бъде нещо по-добро от „себе си”. Май не сме много сигурни, че пътят е открит и той свършва току пред нозете ни. Та „себе си” не може ли да ни бъде по-полезно, ако не слугуваме на навиците му. Или поне, както се казва, да не го взимаме много насериозно.

#2

Кожни несъвършенства? Излишни килца? Не си внушаваме, личат. Ама какво да ни кажат: „Това е първото нещо, което забелязах, заема цялото ти лице!” или „Да спазваме дистанция! Страхувам се, че копчето ти ще ме уцели смъртоносно, когато се изстреля от напрежението.” Вместо това казват: ”Така ли, въобще не се забелязва”, за да ни утешат. Нямаме нужда от утеха. Случва се. И Кейти Пери има проблемна кожа. Стига да решим, ще си възвърнем нормалния облик, силата е с нас. А и суетата е просто една вавилонска блудница.

#3

Епитафията, изсечена на мястото, където почиват покойните мечти и цели. Можем да се запитаме дали нещо е възможно да съществува и то да е привлекателно, след като не ни е лесно да се откажем от него, ако става САМО с връзки. После, достатъчно дълго ли сме се опитвали да го достигнем, но най-вече – намерили ли сме достатъчно варианти за това.

Ако ни е досадно да се бъхтим повече, можем да си кажем : „Така е, като не познавам подходящите хора” и веднага добър приятел ще добави: „Нали знаеш – само връзки”. Това предполага най-малко три неща. Първо – няма да ни се получи. Второ – не сме го искали достатъчно, абе не е било „нашето”. Трето – добре е, че в този връзкарски свят имаме приятели, които се съгласяват с нас.

Връзките в нашата действителност наистина са особена плетка, която вероятно донякъде сме наследили от обществото преди нас. Развращаваща предпоставка да извадим куките и да заплетем. Тогава вероятно така ще се омотаем, че няма да имаме възможност да се откажем. Та по-добре по нашия начин – следващия път ще стане.

#4

Можем да го чуем изключително в случаи, когато сме прекалено „стегнати”, поради неспасяем хаос от мисли и емоции. Просто е неизпълнимо. Така че, или стягаме примката, и се качваме на столчето, или да се придържаме към конкретност – ние и съветите към нас.

Трудно би се намерило решение, ако задачата не е формулирана. Ако и тогава отговорът принадлежи към празното множество, той става просто факт, който трябва да се приеме. Та, какъв ни е проблемът по-точно?

#5

Всичко си „педава тайката”, ако се разбираме правилно. Има такива моменти. Да не се ядосваме? Добре, ще се хванем за ръце и ще изпеем любимата си детска песен. Нареди ли се всичко? Не. А защо? Защото обикновено не се нарежда от само себе си, а ние бяхме твърде заети да мислим положително, което ни беше приятно и удобно. От друга страна е адски позитивно да се ядосваме.

За нас това състояние е неприветливо и некомфортно. Скоро мозъкът ни ще извади от тайно чекмедже поне едно решение и ще форсира прилагането му, за да потъне обратно в блажен комфорт. Мозъкът изважда скритите решения, да си го повторим. Защото се е случвало да впрегнем всичките си емоции в даден проблем и тогава сме чували конския тропот на Апокалипсиса.

#6

Разбира се! Това е! Отсрещният просто не е бил в състояние да се адаптира към височайшите ни дух и съзнание. Който не ни оценява, както ние и приятелите ни смятаме, че е нужно, не заслужава да целува и земята, по която сме вървели.

Трябваше по-рано да спрем да удостояваме невежите с внимание, ама пусто милосърдие. Добре, понякога е точно така. Но и тогава е по-добре да не забравяме. Най-малкото, за да не се прецакаме отново по същия начин.

#7

Много ясно, та ние сме такива опитни пиячи! Ама животоспасяваща ли е наистина тази биричка? Удобно ли е да не я изпием, ако приемаме лекарства например, или когато ще шофираме? Да, вероятно няма да има проблем, даже и да се наложи да „духаме”. Ама сигурно ли е, защото сме чували, че всеки организъм преработва алкохола различно.

Както и да е, момчетата с дрегера винаги са готови да измислим нещо заедно. Абе вместо да го мислим, по-добре да си пием биричките. И да си вземем колело. Или такси.

#8

Така е. Наистина! Ама сиренцето е. Билетите за кино, театър, опера, концерти – също. Дори свещите в църквата. Но най-вече – биричката. Така де, нисшите по дух няма да се поколебаят да ни разсеят от мислите ни по ВАЖНИТЕ въпроси и да нарушат душевния ни мир, за да си поискат парите за неплатените ни сметки.

Доказано е по емпиричен път. Да, и Ван Гог е живял в крайна бедност, ама ние не сме гениални художници. Така че, ако ни предстои решение, което предполага да чуем този съвет, да си знаем, че е важно за всеки случай да изкарваме пари. И да допуснем, че едва ли точно ние ще печелим хиляди докато „си пием кафето и разговаряме с приятели”. Трябва да се работи, ”не се става така лесно човек”. Но дължим сами на себе си да намерим приятен и вдъхновяващ начин за изкарване на пари. А пък, дай боже да родим гениални идеи.

#9

Не, няма да си вземем куче! Ако не сме способни да се грижим за него – не. Ако не сме убедени, че го искаме и ще го обичаме – сега и през следващите 15-20 години. Дори да пишка в къщи, да ни изяде обувките, портфейла, лаптопа, даже и кухненската маса. Дори да хапе, да е зло, да ни разваля почивките и да притеснява гостите ни. Дори да се разболее, да ослепее и погрознее. Ако ще се отказваме – никакво куче!

Извън (или заедно с) тези възможни обстоятелства отношенията човек-куче са безценни. Затова, ако ни е самотно, грозно, нервно, тревожно или пък просто приятно, можем да отскочим до най-близкия приют. Там понякога кучетата се разхождат от доброволци – хем ще им бъдем полезни, хем ще им се порадваме. А във всяко кучешко сърце има обич за всички – ще се намери и за нас.

#10

Ако ние сме по-умни, в което е редно да се съмняваме, щом имаме такава претенция, то не бива да отстъпваме. Съветват ни да го направим, защото не залагат на нас в този двубой. Няма проблем, рисков коефициент, разбираме. Какво като сме по-умни от противника, след като не можем да досегнем нито мунициите му, нито бойните му тактики. Какво, някога би ли ни хрумнало да го наплюем, когато минава под балкона или да замерваме колата му с яйца? А това са само неговите първи два проекта.

Ама ние умници ли сме или букова шума! Ще сразим глупака с думи. Ще го убедим в правотата си и то така, че да я проумее, ако трябва и за плакати ще помислим. Е, някои стени не се разбиват с глави, но просто не е честно спрямо Вселената по-умният винаги да отстъпва. Затова няма да се оттегляме. Може би ще се научим да хвърляме от време на време по едно яйце, нормално е.