Приветствани или отричани, няма спор, че ваксините са едно от най-важните и успешни открития в областта на медицината.

Благодарение на това откритие, много от най-опасните болести в света вече са само история и единствените ни грижи са дали да се ваксинираме или не. Независимо от избора ви, се надяваме той да не е импулсивен, а обмислен и информиран.

А ние, изчитайки множество и обемни писания по темата, достигнахме до следния извод: човечеството е оцеляло, защото се е ваксинирало. Ето и как се е стигнало до този процес.

1. Древността

В Древен Китай се правят първите опити за формиране на имунитет. Там се събирали корички от обривите на болните, стривали се на прах и се втривали в носа или вдишвали. Черкезките жени пък излагали малките си дъщери на “вариола”, за да не ги обезобразят белезите по-късно. В Османската империя този процес е превърнат в цял ритуал, наричан “присаждане”. Той се извършвал от специални старици всяка есен. Те носели със себе си шаркова лимфа, съхранена в орехови черупки. Присаждането ставало чрез леко одраскване на челото, на корема, и по гърдите. След няколко дни на третираните места се развивало локално възпаление, съпроводено с леко неразположение.

В България такъв процес е наблюдаван при поява на “шарка” по овцете. Тогава старите родопски овчари са прекарвали през пустулата на първата заболяла овца сребърна игла с дълъг копринен конец и след това тя минавала през едното ухо на всички овце от стадото. След няколко дни третираното ухо надебелявало, а инфекцията спирала.

2. Началото

През годините много и различни лекари опитват да се преборят с масовите болести. Сред тях се откроява англичанинът Джон Фюстър. Той наблюдава влиянието на “кравешката шарка” върху смъртоносната “едра шарка”. При доячките на крави процентът на заразяване бил изключително нисък и това привлякло неговото внимание.

10 любопитни факта за ваксините

3. Опитите

Едуард Дженър е впечатлен от трудовете на Джон Фюстър. Той решава да зарази 8-годишния син на градинаря си с епителни частици от лезиите на преболедувалата “кравешка шарка” доячка Сара Нелмс. Момчето вдига лека температура и получава леко подуване на подмишниците. След дни неразположението отминава. Два месеца по-късно Дженър заразява момчето и с едра шарка. Експериментът е успешен. Прави същото и със собственият си син. Опитът и този път е увенчан с успех. Така децата биват предпазени от смърт, причинена от вариола. Години по-късно Едуард Дженър е наречен “баща на имунологията”.

4. Името

Думата “ваксина” е измислена именно от Дженър и идва от латинското “vacca”, което означава – “крава”.


5. Развитието

Френският химик и биолог Луи Пастьор изиграва ключова роля в историята на ваксините. Той доказва, че болестите се причиняват от бактерии. Разработва и две ваксини – срещу бяс и срещу холера. В процеса на опитите Пастьор създава и специална технология за унищожаване на микроорганизмите в течности, пречейки им да попаднат в човешкия организъм. През 1879 година създава ваксината против холера при птиците. След опитите върху зайци и кучета, ваксинира ухапано от куче 9-годишно момче срещу бяс. След като детето е спасено, това се случва и с много други хора.

6. Принципът на действие

По своята същност ваксината е биологичен препарат, съставен от мъртви или отслабени антигени, който усилва способността на имунната система да противодейства на определено заболяване. Агентът на ваксината стимулира имунната система на тялото да го разпознае като външно тяло, да го унищожи и да го запомни, за да може по-лесно да разпознае и унищожи микроорганизмите, причинители на заболяването при евентуален по-късен сблъсък.

Антигените във ваксината не могат да причинят инфекция, но имунната система гледа на тях като на врагове и започва да произвежда антитела в отговор на фалшивата атака. След като заплахата премине, в организма остават имунни клетки, наречени “клетки на паметта”. Когато в организма отново попадне познат антиген, клетките на паметта произвеждат по-бързо необходимите антитела, които поразяват нашественика, преди да е станало твърде късно.

10 любопитни факта за ваксините

7. Видове

В наши дни са познати пет вида ваксини. Живите или атенюираните ваксини съдържат отслабена версия на инфекциозния агент. Отслабването става след отглеждането на вирусите в нетипични за тях клетки. След адаптацията към тази среда, вирусите не могат да се възпроизвеждат ефективно в човешкия организъм. Такива са ваксините против едра шарка, морбили, паротит и рубеола, варицела, грип, ротавирус, зостър, жълта треска. Инактивираните ваксини съдържат убита, посредством химикали, радиация или нагряване, версия на инфекциозния агент. Такива са: инактивираната полиомиелитна ваксина против хепатит А, грип, бяс, бубонна чума, холера.

Токсоидните ваксини предотвратяват заболявания, причинени от бактерии, произвеждащи токсини в организма. Те съдържат инактивирана версия на токсина, наречена токсоид, чиито антигенни свойства са запазени. Такива са ваксините против тетанус, дифтерия, коклюш. Субединичните ваксини включват само основните антигени на агента, причиняващ съответната болест. Те могат да съдържат от 1 до 20 антигена, взети директно от вируса или отгледани в лаборатория. Това са ваксините против хепатит Б и против човешки папиломен вирус. Конюгираните ваксини са съставени от полизахариди, свързани с протеинови носители. Когато бактериите влязат в тялото, антителата разпознават захарното им покритие и им пречат да причинят болести. Това са ваксината против “Haemophilus influenzae тип В”, пневмококовата ваксина и менингококовата ваксина.

Ситуацията, в която се намираме, пришпорва разработването и на иновативни ваксини, различаващи се от познатите ни. За тях тепърва ще се пише.


8. Ползите

Редовните имунизации са допринесли за елиминирането на “вариолата” през 1979 година. До 60-те години на ХХ век в световен план болестта е отнемала живота на близо два милиона души всяка година. Благодарение на ваксините, случаите на болни от “детски паралич” от 300 000 на годишна база през 80-те години на ХХ век са намалели на 2000 през 2002 година. “Неонаталният тетанус” в 2/3 от развиващите се страни окончателно е елиминиран проблем. След като през 1974 година Световната здравна организация стартира кампания за имунизиране на жителите в множество държави, броят на смъртните случаи от “морбили” се понижава от 6 милиона на по-малко от милион за година.

В глобален план “коклюшът” спада от 3 милиона случая на четвърт милион за година. През 1975 година, когато “дифтерията” е във вихъра си, разболява повече от 80 000 души. Днес те са по-малко от 10 000. Благодарение на ваксините срещу заболяванията, причинявани от бактерията “Haemophilus influenzae b”, случаите на “менингит” в Европа намаляват с цели 90% само за 10 години.

9. Конспирациите

Конспиративната теория за ваксините се ражда през 1998 година, когато в британското медицинско списание “Lancet” хирургът Андрю Уейкфийлд заедно с 12 съавтори оповестява проучване, в което се предполага, че ваксината срещу “морбили”, “заушка” и “рубеола”, известна като “МРП”, предизвиква аутизъм у децата. Съобщението на Уейкфийлд и компания предизвиква незабавна реакция, като само във Великобритания при децата до 2-годишна възраст ваксинациите срещу тези три болести спадат под 80%. През 2010 година “Lancet” оттегля статията. Малко след това Британският медицински съвет завинаги отнема медицинския лиценз на Андрю Уейкфийлд. Но това е едва началото на антиваксърското движение.

10. Естествената ваксина

Оказва се, че съществува ваксина, която няма нищо общо с игли, лекари и болници и дори е изключително приятна. Това е целувката. Докато се целуваме се мобилизират хормонални секрети, които спомагат за увеличаване на естествените защитни сили. Нашата слюнка действа на партньора ни като естествена ваксина, тъй като по време на целувка се обменят милиони бактерии, действащи имуностимулиращо. Генерират се ендорфини, които действат обезболяващо. Освен това по време на целуване се стимулира производството на хистамин, който облекчава и предотвратява появата на симптоми, обичайни за алергии: дразнене в очите, сърбеж, зачервяване на кожата и други.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *