Няма спор, че коктейлите са любими на всички нас. Дали за неделен брънч или за започване на вечерта, те са неизменна част от една добре прекарана нощ. И въпреки че с годините научихме съставките на много от тях и вече смело ги приготвяме вкъщи, техните истории като че ли останаха на заден план.
Като всеки друг исторически факт и тук има някое и друго разминаване, съчетано с не една или две теории, но истории като освобождаването на държава, развиването на бизнес и лекуването на болест, определено заслужават да бъдат чути.
В следващите редове ще ви разкажем 10 от най-разпространените истории, които седят зад любимите ни 10 коктейла, довели до някои от нашите най-любими вечери.
1. Негрони
Историята ни пренася в началото на XX век в Италия. Граф Камило Негрони е познато лице в кафене Касониан, Флоренция. След дълъг майски ден той иска по-смел и силен вкус от обичайното си американо – популярен коктейл тогава с кампари, вермут и вода. Барманът заменя содата с джин, като по този начин се ражда класическото негрони – равни части джин, кампари и сладък вермут. Негрони е семпла и елегантна напитка, която лесно може да бъде основа за много вариации.
По-късно семейство Негрони, облагодетелствани от големия успех, създават собствена дестилерия в град Тревизо, където приготвяли и готовата напитка под името Antico Negroni 1919. Като пример от историята може да вземем, че вдъхновението дебне от всеки ъгъл, а в случая от всеки клиент.
2. Джин с тоник
Годината е 1800 и хининът се използва като лекарство за борба с малария в продължение на много години. Британските офицери разположени в Индия започват да смесват джин с ежедневните си дажби хинин с тоникова вода, превръщайки лекарствената напитка в коктейл. Тази комбинация прави не само тоника по-вкусен, но се превръща и в един от най-обичаните и известни коктейли по света.
По онова време при високи дози от коктейла, сместа можело да бъде отровна, затова много съвременни тонизиращи води всъщност вече не съдържат хинин. С годините коктейлът придобива голяма слава и дори Уинстън Чърчил казва, че той е спасил повече английски животи и души, отколкото всички лекари в Империята.
3. The Old Fashioned
Роден в САЩ в началото на XIX век, наричан също „Бащата”, този коктейл е известен като един от най-старите в света. Съществува още преди някой да се сложил „коктейл” и „класически” в едно изречение. Продукт на американската култура, той предлага начин да се насладиш на уискито като същевременно се скрива по ниското качество на алкохолните напитки по времето на Сухия режим.
С годините губи своята слава и е изместен от коктейли с по-сладък и закачлив вкус. Към средата на XX век обаче е възроден, запазвайки елегантността на класическите коктейли. Казва се, че с всяка глътка може да вкусиш вечната същност на историите на коктейлите. Все пак нищо не е по-добро от класиката.
4. Московско муле
Началото на 40-те на XX век е и в легендарен бар в Ню Йорк Джон Г. Мартин, който току-що е придобил правата да продава водка Smirnoff, се събира със своя приятел Джак Морган, собственик на Cock N’Bull Saloon, който също се опитва да развие своята компания за джинджифилова бира. Те комбинират заедно двата си продукта, за да създадат вечната класика.
Напред в десетилетията Джон Г. Мартин обикаля от бар на бар правейки снимки на бармани с медна халба в ръка и бутилка Smirnoff. След това той разпространява снимките из цяла Северна Америка. Това всъщност е била и една от първите големи маркетингови кампании за коктейли от този тип. Московското муле класически се сервира в медна чаша, която заради проводимостта си поддържа напитката студена.
5. Dark’Stormy
Намираме се на Остров Свети Джордж, част от Бермудските острови. Годината е 1806 и Джеймс Гослинг, най-големият син на потомство Гослинг, се оказва акостирал на острова след 91 дни в морето. Дали заради красотата му или заради липсата на финанси, Джеймс решава да остане и да отвори магазин със семейните напитки. По-късно към него се присъединява и брат му и заедно отварят Дестилерия Гослинг през 1850 година.
За производството на своя ром, братята използват бутилки от шампанско, взети от офицерската столова към казармата на Британските военноморски сили. В замяна британските моряци получавали няколко бутилки ром, за да се веселят през дългите вечери. Именно и в една от тези забавни нощи, те смесват тъмния ром с джинджифиловата бира и създават известния и до ден днешен коктейл.
Според историята моряците казали, че получилия се цвят на коктейла бил като цвета на облаците по време на буря. Затова и започнали да му казват тъмен и буреносен. И така кръстен на бурния си вид до ден днешен, коктейлът отдава почит на бурните плавания в морето.
6. Маргарита
Пренасяме се в Мексико, където през 40-те години на XX век, барманът Карлос се опитва да угоди на претенциозен клиент – красива жена на име Марджъри, която има алергия към всички алкохолни напитки, освен текила, но пък изобщо не харесва нейния вкус. Затова Карлос решава да смеси някои основни съставки – сок от лайм, малко текила, трипъл сек и ги слага в чаша, която украсява със сол, за да се хареса повече на красивата дама срещу него.
Опитвайки от питието, Марджъри казва, че е открила своята напитка и винаги ще си поръчва от нея. Карлос бил много щастлив и добавя коктейла в основното си меню, като превежда името на жената и го кръщава на нея. Така се ражда популярният до днес коктейл Маргарита.
7. The Bloody Mary
20-те години на миналия век, сърцето на Париж. Барман на име Фердинанд Пийт Петио измисля смела комбинация между доматен сок и водка, която за жалост не успява да се наложи. Години по-късно в Ню Йорк, по време на Сухия режим, Петио добавя към творението си щипка сол, лимон, сос уорчестър и стрък целина. Само за една вечер той печели всички овации на гостите в хотела, в който работи. Точно там се ражда и Кървавата Мери.
Името обаче остава мистерия. Много хора твърдят, че е свързан с английската кралица Мери, известна със своето брутално царуване. Истината за жалост е изгубена във времето, но резултатът е на лице – любим коктейл по целия свят.
8. Аперол Шприц
Венето, Италия. 1800 година. Части от държавата са контролирани от Австро-Унгарската империя. Войниците намирали италианските вина за твърде силни и решили да слагат в тях малко вода (spritz). С времето те заменят обикновената вода с газирана, а като допълнение слагат и различни цитрусови плодове.
Години по-късно през 1912 година братята Луиджи и Силвио Барбиери, наследяват фирмата за алкохол на баща си и след множество експерименти създават Аперола. Името е вдъхновено от френския термин за аперитив „apero”, а идеята им е вдъхновена от някогашната война.
9. Куба Либре
Годината е 1898. Една вълнуваща история от разгара на Испано-американската война. В края на XIX век само две територии не са станали независими от Испания – Куба и Пуерто Рико. След като Куба иска да се освободи и има помощта на САЩ, които силно се интересуват от този конфликт, двете държави заедно успяват да спечелят войната.
За да отпразнуват победата, американски и кубински войници се събират и смесват своите най-емблематични напитки – ром и кока кола. След няколко изпити коктейла, един от войниците вдигнал тост с думите „ Por Cuba Libre” (За свободата на Куба). Така от съюза на две култури, във времена на промяна, се ражда познатият ни днес коктейл Куба Либре.
10. Зомби
През 30-те години на миналия век собственикът Дон Бийч създава коктейла в своя бар. Слуховете са, че той го е направил за холивудски изпълнителен директор, който влиза с махмурлук в бара. За да го освежи и събуди малко, Дон Бийч решава да му забърка коктейл, който има както алкохол, така и свежи плодови сокове, който ще го държат на крака.
На другата вечер, мъжът се връща и казва, че след изпития коктейл се е чувствал като зомби. Въпреки, че не е ясно дали го е казал в позитивен или отрицателен смисъл, Дон кръщава коктейла Зомби и го пуска в менюто си. Оказва се, че той е толкова силен, че се налага поставянето на лимит от два коктейла максимум. Зомби е комбинация от светли и тъмни ромове, тайни подправки и тропически сокове. А за да разберем дали смисълът на думите на махмурлията е позитивна или не май ще се наложи всички да изпием по едно. Наздраве!
Йоана намира себе си в пътуването, писането и откриването на красивото. Мечтае да види света и да продължава да развива креативността си. Вярва, че човек сам може да създаде своята приказка.
