Всяка година следим с интерес най-престижните киноотличия в развлекателната индустрия, а именно великолепните награди „Оскар“. На най-голямото модно ревю на планетата знаменитостите представят бляскавите си тоалети пред обективите на медиите, пристъпвайки по Червения килим пред Dolby Theatre в Холивуд.

След края на събитието се провежда и най-скъпото афтърпарти – на списание „Vanity Fair“, на което присъстват отбрани гости, както и звездите от церемонията. Кувертът за двойка на него е около 80 хил. долара.

Основните категории за които се връчват статуетки на едно от най-важните и коментирани събития са: „най-добър филм“, „най-добра актриса в главна женска роля“, най-добър актьор в главна мъжка роля“, “най-добра поддържаща женска роля“, „най-добра поддържаща мъжка роля“ и „най-добър режисьор“.


Само три са филмите, печелили едновременно и петте най-желани награди „Оскар“ за „най-добър филм“, актьор, актриса, режисьор и сценарист. Лентите са: „Това се случи една нощ“ (1934), „Полет над кукувиче гнездо“ (1975) и „Мълчанието на агнетата“ (1991).

Тази година червеният килим в Лос Анджелис, по който преминаха звездите беше дълъг 915 метра. След присъждането на статуетките в 23-те категории на 94-тите награди на „Американската филмова академия“ ви предлагаме да прочетете 10 неща, които може би не знаете за наградите „Оскар“.


1. Историята на наградите „Оскар“

Първите награди са раздадени на частна вечеря в „Blossom Ballroom“ в холивудския хотел „Рузвелт“ на 16 май 1929 г. с около 270 гости. Наградените филми са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. Актьорът Дъглас Феърбанкс е избран за президент на „Академията за филмово изкуство и наука“ и става водещ на наградите „Оскар“ през 1929 г. Компетентно жури от петима членове определят десетимата претенденти с най-много гласове за номинации в три категории. Цената на билетите за гости е 5 долара. Партито след раздаването на наградите се провежда в хотел „Мейфеър“.

Връчени са 15 статуетки в чест на художници, режисьори и други участници във филмовата индустрия за творбите им през периода (1927-1928). За тази първа церемония победителите са обявени пред медиите три месеца по-рано. Тя продължава едва 15 минути.

Церемонията по раздаването на наградите „Оскар“ е излъчена за първи път по телевизията през 1953 г., а днес се гледа в повече от 200 страни по света.

10 интригуващи факта за наградите "Оскар"
Снимка: Jullit31/CC BY-SA 2.0

Най-дългата проведена церемония в „Dolby Theatre“ е 4 часа и 23 минути, състояла се е през 2002 г. и неин водещ е била актрисата Упи Голдбърг.

От 23 март 2002 г. киносъбитието се състои в „Домът на Оскарите“ – „Kodak Theatre“ (от 01.05.2012 г. е преименуван на „Dolby Theatre“) в Холивуд, като в залата се събират около 3332 души публика. Интересен факт е, че много актьори и зрители не успяват да стигнат до церемонията. Твърди се, че случайни хора са поканени да заемат местатаи получават по 125 долара, за да запълнят аудиторията.

2. Филми с най-много номинации

Лентата „Артистът“ (2011) получава 12 номинации за „Оскар“ през 2012 г. Въпреки това едни от най-номинираните филми на всички времена, с 14 номинации, са: черно-бялата лента „Всичко за Ева“ (1950) и романтичната драма „Титаник“ (1997).

Трите филма, които държат рекорда за най-много спечелени Оскари са: „Бен Хур“ (1959), „Титаник“ (1997) и „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ (2003). „Титаник“ грабва 11 статуетки от най-престижните награди.


3. Уолт Дисни

Американският филмов продуцент, режисьор и сценарист Уолт Дисни получава множество награди в кариерата си. Всяка година от 1942 до 1963 г. той е номиниран за по един „Оскар“. Получава номинации в 64 категории за най-мечтаната награда в света и печели 26 от тях. Kомпозиторът, диригент и пианист Джон Уилямс е вторият най-номиниран човек с 47 номинации.

4. Първият цветен филм

Първият цветен филм, спечелил статуетката през 1940 г. в категорията „най-добър филм“, е „Отнесени от вихъра“ (1939). Екранизацията е базирана на едноименния роман на писателката Маргарет Мичъл от 1936 г. и разказва любовната история на Скарлет О’Хара (Вивиан Лий) и Рет Бътлър (Кларк Гейбъл).

На 12-ите награди на „Американската филмова академия“ лентата получава 10 награди „Оскар“ (8 състезателни и 2 почетни) от 13 номинации, включително за „най-добър филм“, „най-добър режисьор“ (Виктор Флеминг), „най-добър адаптиран сценарий“ (посмъртно присъден на Сидни Хауърд), „най-добра актриса“ и „най-добра поддържаща женска роля“ (Хети Макданиел, която става първата афроамериканка, спечелила „Оскар“). Филмът поставя рекорди за общ брой победи и номинации през 1940 г.


5. Най-голям брой спечелени статуетки

Актрисата прибрала най-голям брой Оскари у дома е Катрин Хепбърн, която спечелва 4 награди за „най-добра актриса“ през кариерата си.

Клинт Истууд също грабва 4 от статуетките, но не печели нито една за актьорска игра. Той взима два Оскара за „най-добър режисьор“ и два за „най-добър филм“ за „Непростимо“ (1992) и „Момиче за милиони“ (2004).

6. Най-младият победител и номиниран актьор

Най-младата носителка на „Оскар“ е актрисата Тейтъм О’ Нийл, която e само на 10 години, когато печели наградата за „най-добра поддържаща женска роля“ за „Хартиена луна“ (1973).

Най-младият номиниран някога актьор за награда за „най-добра поддържаща мъжка роля“ е 8-годишният Джъстин Хенри за „Крамър срещу Крамър“ (1979).


7. Най-възрастните носители на наградата

Най-възрастната носителка на „Оскар“ е Джесика Тaнди. Когато е на 81 години получава наградата за „най-добра актриса“ за ролята си в „Да возиш Мис Дейзи“ (1989).

Кристофър Плъмър е един от възрастните мъже актьори, който печели наградата за „най-добър актьор в поддържаща роля“ през 2012 г. за филма „Новаци“ (2010) на 82-годишна възраст.

Антъни Хопкинс побеждава в категорията за „най-добър актьор“ на 83 години, след като взима най-желаната награда за ролята си във филма „Бащата“ (2020).

Въпреки това и двамата не са най-възрастните актьори, които някога са получавали „Оскар“ във всички категории.

На 90-тите награди през 2018 г. писателят Джеймс Айвъри се превръща в най-възрастният носител на статуетката на 89-годишна възраст, в която и да е категория, след като е награден за „най-добър адаптиран сценарий“ за „Назови ме с твоето име“ (2017).

8. Първата жена „най-добър режисьор“

Катрин Бигълоу става първата жена с връчен „Оскар“ за „най-добър режисьор“ през 2010 г. за своя трилър за войната в Ирак „Войната е опиат“. Тя е едва четвъртата жена, получила номинация. Oстаналите са: София Копола за „Изгубени в превода“ (2003), Джейн Кемпиън за „Пианото“ (1993) и Лина Вертмюлер за „Седемте красавици“ (1975).


9. Най-номинираните и печелили актьори

Мерил Стрийп е номинирана за рекордните 21 награди „Оскар“, спечелвайки общо 3 за „най-добра актриса“. Последната ѝ победа е за ролята ѝ във филма „Желязната лейди“ (2011).

Джак Никълсън е един от най-номинираните актьори, като е получил 12 номинации за „Волният ездач“ (1969). Трите му победи го изравняват по отличие с колегите му Даниел Дей-Луис и Уолтър Бренан.

Лайза Минели става единствената спечелила „Оскар“, за „най-добра актриса“ във филма „Кабаре“ (1972), чийто родители също са носители на отличието. Майка ѝ – Джуди Гарланд, взима почетна награда през 1939 г., а баща ѝ – Винсент Минели, печели за „най-добър режисьор“ за „Джиджи“ (1958).

10. Статуетката

Статуетката представлява фигура на рицар в цял ръст, в стил ар деко, подпрян на меч и стъпил върху ролка кинолента с пет спици, представящи основите на Академията – актьори, сценаристи, режисьори, продуценти и технически специалисти. Фигурата е изработена от бронз, електролитно позлатен с 24-каратово злато, висока е 34,3 см и тежи 3,8 кг. Към нея е добавена черна метална основа. Името на лауреата, категорията „Оскар“ и името на филма се гравират на статуетката едва след раздаването на наградата. Изработва се за около 10 часа и струва 850 долара.

Не е напълно ясно как наградата получава името си. Най-известната история гласи, че библиотекарката на Академията – Маргарет Херик, вижда статуетката на една маса и възкликва: „Прилича на моя чичо Оскар!“. За първи път името е използвано от Уолт Дисни през 1934 г. в негова реч. Въпреки че това наименование набира популярност в края на 1930 г. Академията приема официално нейната употреба едва през 1939 г.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.