10 военни звания с интересна етимология

Ако Бърнард Шоу е прав, че мирът е по-труден от войната, то не сме допуснали да стоим дълго в затруднение. Всъщност според някои проучвания от 3 500 г. пр.Хр. до края на XX век е имало – общо и всичко на всичко, 300 години мир.

Ясно е, че за развиването на толкова активна военна дейност се изисква стриктна организация. Това предполага създаване на терминология, разпределяне на функции и йерархия. Така се появили военните звания.

Опитът доказал, че никога не се знае, и се наложило да прибегнем до сформиране на постоянни армии. При непрестанната опасност от война, не е зле да си наясно кой каква подготовка и познания има в тази област.

Така, веднъж получените военни звания, започнали да се запазват. За да им дадем наименования обаче ни е била нужна находчивост. Всяка армия има собствен йерархичен списък, което разкрива голямо поле за изобретателност. Вижте някои от резултатите, подредени в цивилен (азбучен) ред.

1. Адмирал 

През XII век норманите в Сицилия заимстват тази титла от арабските морски командири. През XIII век я приемат арагонците, когато завземат Сицилия. Французите, кастилците и португалците на свои ред я усвояват от тях и така нататък. Амир ал бахр от арабски означава командир на морето.

2. Ефрейтор

Терминът е създаден в Свещената римска империя, през XVII век. Произлиза от германската дума gefreit – освободен. От една страна гефрайтерите заемали най-рисковите позиции сред войниците, но от друга – извън битка били освободени от някои задължения, например даването на караул. В наши дни ефрейтор е второто звание за войниците или моряците в Българската армия.

3. Лейтанант

Понятието се появява през Средновековието във Франция. Lieutenant du roi  са наричани офицери, изпратени да представляват краля в различните провинции. Lieu означава позиция, а tenant – държане. Държи позицията в смисъл на замества главнокомандващия. В Българската армия, успешно завършилите висше военно училище, получават званието лейтeнант.

4. Майор

Произлиза от латински. Major значи голям, главен, важен. Наистина е важен. Това е първото военно звание сред старшите офицери.

5. Маршал

За първи път понятието е използвано във Френското кралство. Маршал се наричал надзорникът на кралските конюшни. Точно така, marhscal е старогерманска дума, която означава коняр. Възходът на конярите до върховни главнокомандващи на армиите започва през Средновековието. И така до всички известни маршали, които познаваме от историята. Първият български маршал се казва цар Фердинанд I.

6. Паша

Малко хора стоят по-високо в йерархията от пашите. Има две версии за произхода на думата. Първата е, че съкращение от староперсийската падишах – владетел. Втората е, че произлиза от турските baş – глава или beşe – момче, принц. Пашите, в зависимост от своята степен, са носили една, две или три животински опашки – от кон, паун или як. Имайте предвид, че само един човек е бил отличен с четири опашки – самият султан.

7. Сержант 

За първи път званието е използвано в Англия през XI век. С него са удостоявани специални земевладелци, които по това време служели при рицарите. Произлиза от латинското serviens – служещ. След XII век терминът се припознава и от други армии в Европа.

8. Сигнифер

Signum e полевият знак на центурията в римската войска, а ferre означава нося, донасям. Само доказани войници били назначавани да се грижат за сигнума. Сигниферите имали специална униформа, включваща шлем, на който е закачена препарирана глава на хищно животно. Днес наричаме signiferar носител на различни предмети по време на служба в католическата църква.

9. Шогун

Това не е просто най-високото военно звание в Средновековна Япония. Шогунът притежава печата и правата на императора, абсолютна власт.

Съкращение от сей-и тайшогун, буквално – Върховен военачалник, покорител на (северните) варвари (разбирайте всички, освен японците и китайците). През 1868 г. титлата е премахната, с което върховната власт е върната изключително в ръцете на божествения син на небето (императора).

10. Юнкер

През XIX век в Прусия терминът се е отнасял до членовете на висшата аристокрация. Произлиза от немското junger Herr – млад господин. Използван е в Руската армия до 1918 г., както и в Германия по време на Третия райх. В България юнкери са наричани курсантите във Военното училище в София.

Послеслов

Ясно е, че постоянно воюваме помежду си още от памти века. Първите доказателства за праисторическа война са открити в Мезолитно гробище. 14 000 години по-късно световният мир се е превърнал в банално словосъчетание. Може да се каже шаблон за мечта в някои конкурси и едва ли не напразна химера.

В същото време не спираме да търсим доказателства за още едно банализирано твърдение – че светът е малък и всички сме свързани помежду си. Вероятно тази връзка ни дава утехата и надеждата, че мирът все пак е възможен. Впрочем, знаехте ли, че според специалистите, славянската дума мир произлиза от името на иранския бог Михр – Митра?