Всемирният потоп! Библейското събитие, описващо изтребването на живота на земята (заради лошотията и греховете на човечеството) и възстановяването му, благодарение на Ной и неговия кораб (ковчег), в който мъдрият мъж скрил семена от растения, по една двойка животни и собственото си семейство, ни се струва много отдалечено във времето, а и нереалистично.
Но в световната митология има още много предания за потопа. Поглеждайки назад, в дълбините на миналото срещаме различни разкази за такива чудовищни глобални катастрофи.
Дали са били много, но сравнително локални събития, които са се запазили през хилядолетията в различните култури, или е било едно огромно наводнение, споменът за което е преминал през времето чрез устното творчество на племена и народи, които не са негови съвременници – ние не знаем.
Но интересно е, че имаме историите на хора от различни континенти, повечето от които повтарят основната сюжетна линия. Ето 10 версии за всемирния потоп.
1. Азия
Може би най-старият мит за всемирния потоп фигурира в епоса за Гилгамеш. В него се разказва, че в Шумер (територията на съвременен Ирак) живял цар Утнапищим, който управлявал хиляди години, защото спасил от големия потоп “семената на човечеството и всички живи същества“ и затова бил възнаграден с вечен живот. По онова време (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.) боговете още живеели на земята, но били недоволни от поведението на хората и решили да ги накажат с удавяне. Но богинята на войната и любовта Еа се смилила над справедливия и човечен цар и го предупредила за опасността. На кораб, заедно с цялото си домочадие и имущество Утнапищим преживял катаклизъма и по-късно възстановил населението на земята. В други варианти царят носи имената Зисудра, Ксисутрос или Атрахазис.
2. Азия
Преди повече от 3000 г. в Индия подобен спасител на човечеството бил мъдрецът Ману. Той се срещнал с бог Вишну (в образа на мъничка, безпомощна рибка), докато ритуално се миел в Ганг. Вишну го помолил да го пусне във водата и за благодарност предупредил милостивия Ману за предстоящото бедствие. А след това му изпратил гигантски кораб, в който Ману натоварил бременната си дъщер, семена от всички растения и по една двойка животни от всеки вид. Веднага след като тази дейност приключила океанът придошъл и залял цялата земя. На повърхността му останал само корабът на индиеца, завързан за рога на голямата златната риба, в която божеството се превърнало. Вишну изтеглил кораба до Планината на Севера, където Ману слязал и разтоварил бъдещето на Земята. По-късно, заедно с дъщеря си станали родоначалници на “целия човешки род“.
3. Азия
Китайски текст от книгата “Всички знания“ разказва за бунтът на хората срещу висшите богове, който завършил с “наказателен“ голям потоп, причинен от хаоса, който настъпил с нарушаване на реда. Според старояпонски предания островите се образували след отдръпването на водите в “първите дни“. Народът Чуонг, обитаващ джунглите на Малайзия вярва, че нашият свят отвреме навреме се обръща с главата надолу и “Небесните реки слизат на земята. Тогава всичко се наводнява и загива.“ В Лаос и Северен Тайланд разказват за митични същества, наречени “тени“, които поискали от хората да ги хранят, но понеже хората отказали, съществата се разярили и залели земята с вода, за да унищожат неблагодарните земни създания. Трима мъдреци построили сал с къща върху него и заедно със семействата си се спасили и възобновили човешкия род.
4. Австралия и Океания
В митологията на няколко племена австралийски аборигени (които обитават тропическия северен бряг) има спомен за огромен потоп, който унищожил сушата и човешкото общество. За това “нашествие на водите“ била виновна пъстрата космическа змия Юрлунгур, която така се разиграла, че водата се рязбушувала и надигнала. За наказание змията била изгонена от земята. Тя се опитала да се качи на небето, но понеже и боговете не я искали и до сега стои извита между небето и земната (дъгата). В Океания разказват легендата за това как света бил унищожен от потоп и по-късно възстановен от бог Тангалоа. На архипелага Самоа смятат, че съвременния свят произлиза от единствените двама души, които акостирали на островите (появили се като първите късчета суша след потопа) и възродили света.
5. Африка
Древноегипетските предания разказват за голямо наводнение. Погребален текст, открит в гробницата на фараона Сети І, разказва за гибелта на греховното човечество, причинена от потоп. Причините за тази катастрофа са изброени в Глава СLXXV на Книга на мъртвите, която ни запознава с думите на речния бог Тот: “Те (хората) водиха сражения, караха се, вършеха злини враждуваха помежду си, убиваха, потискаха други… Затова ще унищожа всичко, което съм създал. Тази земя ще потъне във водната бездна с бушуващ потоп и ще стане равна, както в началото на времето.“ Но, все пак се е намерил един “добър и благороден човек“, който заслужавал да му се гласува доверие и да бъде натоварен със спасяването на човечеството, растителното и животинското царство, и от когото тръгва съвременния свят.
6. Европа
В Гръцката митология има разказ за Девкалион (син на Прометей), който заедно със съпругата си Пира царували във Фтия (Тесалия). Когато разгневения Зевс взел решение да изтреби човешката раса с помощта на мощни талази вода, Прометей предупредил сина си за задаващото се бедствие и го подучил да построи дървен ковчег, да го натовари с всичко необходимо за дълго преживяване по море и да отплава. В разказа има спомен за това как “по това време Тесалийските планини се разцепили на две и цялата страна, чак до Коринтския провлак и Пелепонес се покрила с вода.“ Царската двойка плавала по голямата вода девет денонощия и накрая корабът им акостирал на планината Парнас. Девкалион и Пира са почитани като прародители на своя народ и основатели на много градове и храмове.
7. Северна Америка
Инуитите в Аляска до ден днешен разказват старо предание за ужасен потоп, придружен със земетресение, който “толкова бързо обходил лицето на земята, че само неколцина души успели да избягат с канутата си или да намерят убежище по върховете на най-високите планини.“ Индианците Луизеньо, живеещи в Южна Калифорния и племето Хурони пазят легенда, според която “потопът покрил планините и погубил повечето хора“. Оцелелите се заселили по върховете на планините, за да са на високо място, ако това пак се случи. А в предание на индианците Монтаня се разказва как Мичабо (Големия заек) възкресил света след потопа, с помощта на гарван, видра и мускусен плъх, животни които и до сега са тотемни символи на клановете в племето.
8. Централна Америка
В Мексико още е жива легендата, в която се разказва как “Гибелта дошла под формата на поройни дъждове и наводнения. Планините изчезнали и хората станали храна за рибите.“ Според Ацтекската митология от всемирното наводнение се спасили само двама души – мъжът Кокскокстли и жена му – Ксочикецал, които били предупредени за катаклизма от един добър бог. Те оцелели в голяма лодка, която след оттеглянето на водите спряла на върха на висока планина. Тогава богът отново посетил двойката и им заръчал да народят много деца, за да напълнят земята. Съпрузите го послушали и имали много деца, но всички те били неми, до момента, когато богът се появил за трети път и им раздал езици и така произлезли народите на земята, които не се разбират, защото имат различни говори.
9. Централна Америка
Маите от полуостров Юкатан и Гватемала вярвали, че от голямо “невиждано дотогава наводнение“ се спасили само един мъж и една жена – “Великият баща и Великата майка“, които наново заселили земята след потопа и станали прародители на всички следващи поколения. А предание на Мечоаканеските разказва как бог Тескатилпока погубил цялото човечество, с изключение на един добър човек – Теспи и неговата кротка съпруга. След дълго странстване по безкрайните води Теспи решил да започне да пуска птици, за да види дали вече има обитаема суша. Първо пуснал на свобода огромния лешояд. Той обаче се заел да пирува с пръснатите по земята човешки трупове и не се завърнал. След него не се прибрали и другите птици. Само малкото колибри се завърнало с клонче в човката, в знак, че светът се възражда.
10. Южна Америка
В Централна Колумбия все още живее племето Чибки. То има старо предание, според което вина за голямо, унищожително наводнение имала Чия – злата съпруга на добрия Бочика. Чрез силна магия тя предизвикала надигане на водите и тогава загинали повечето хора на земята. За наказание Бочика я изгонил от земята и я превърнал в Луна. И от тогава Луната има способност да “мести водите“ – да причинява приливи и отливи. Друга легенда разказва: “Лунната жена причинила потопа. Луната мразела човешките същества… Тогава всички се удавили, освен малцината, които успели да избягат на петте планински върха, които водата не покрила.“ Така смятат Яманите, живеещи в Тиера дел Фуего. А индианците от Перу, помнят тези събития с намесата на една лама, която предупредила за потопа и спасила господаря си и неговото семейство.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
