На 24 юни източноправославната църква чества Рождение на Св. Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител е наричан още „Предтеча“, защото предрича появата на Иисус Христос и е негов кръстник – покръства го във водите на река Йордан. По простонародному празникът се нарича Еньовден (още Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка).
Това е датата на лятното слънцестоене и много от поверията и ритуалите на този ден са свързани с пътя на слънцето и езическия култ към него, унаследен от нашите славянски предци. Доказателство за произхода му е разпространението на подобни названия и обичаи в редица европейски страни. В Русия се нарича „празник на Ивана Купайла“, в Белорусия – „Купалле“, в Полша – „Ноц Швантоянска“ и др.
Много от родните традиции на този ден са свързани с водата, росата и представата, че слънцето на зазоряване се окъпва във водоизточниците и им придава мощна магическа сила. Християнската църква обаче е против всички чудодействия, вълшебства и пророчества, които не произлизат от собствените ѝ кадри (Бог, Иисус Христос, Богородица, светци и мъченици).
Нещо повече, на този ден, носещ името на един от фундаментите на православието, славянските народи и в частност българския без смущение си позволяват (по-скоро в миналото, отколкото днес) да нарушават някои религиозни табута, включително и съвсем конкретни Божи заповеди като „Не убивай!“, „Не кради!“, „Не пожелавай…“, „Не прелюбодействай!“ и т.н.
Ето 10 ритуала, които са в явно противоречие с църковните предписания.
1. Зажънване на нива
Смятало се, че за да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „наченати“, започнати, да е нарушена тяхната цялост. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, защото денят бил „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярвало, че „Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали нивата“ на дръзналия да престъпи забраната. Църквата пък не одобрявала това предпазно действие, защото по принцип на никой църковен празник не се работи, тъй като се счита за обида към светеца. И за да бъде и „вълкът сит и агнето цяло“ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.
2. Бране на билки
Църквата гледа с недоверие на тази дейност, не защото е против приготвянето и ползването на природните илачи, извличани от растенията, а защото с билки може да се лекува, но може и да се отрови човек. А отровителството е изрично забранено в 6-та Божа заповед „Не убивай!“.
3. Търсене и ползване на цветето „обичниче“ („обичник“)
Тази рядко срещана билка била високо ценена, заради магическото ѝ свойство да предизвиква любов и емоционално обвързване при не особено мотивирани за това лица. Като изкуствено предизвикано чувство, това се смятало за насилие над волята на личността и „дяволско познание“.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари