От двата последователни празника – Антоновден и Атанасовден – по-почитан в българската традиция е денят на Св. Атанасий Велики. Една от причините, е че този ден се смята за среда на зимата. Според легенда от Странджанско, свети Антоний и свети Атанасий били братя – единият много беден, а другият – богат. Хората почитали само богатия. Но, когато веднъж той отишъл на кръчма, облечен с окъсана дреха, никой не му обърнал внимание. Тогава богатият брат разбрал, че хората го почитат само заради имането и дрехите му и ги полял с вино. От тогава хората се черпят с вино и за да не се карат братята празнуват само единия празник – Атанасовден. На места двата дни на светците са част от общ празник наричан “сладки и медени”.
Антонов- и Атанасовден са празници, свързвани с предпазването от болести. Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. Свети Атанас е господар на зимните студове, снегове и ледове, и е покровител на домашните животни. Запознайте се с 10 традиции, свързани с Атанасовден.
Атанасовден бележи средата на зимата. Народът вярва, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: “Иди си зимо, да дойде лято!”. Като чуела това, зимата си стягала кожуха, за да си иде и да отстъпи място на лятото. В българската традиция е популярен изразът “Атанас дойде, дойде лятото!” Затова празникът е известен още и като “Среди зима”.
На Атанасовден, както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите и особено за чумата. В Северозападна България казват, че чумата се ражда на този ден и за да бъде умилостивена трябва да се раздава за нея. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
В някои райони освен обредния хляб, за да няма чумна епидемия, колят за курбан черна кокошка или черно пиле. Обичаят се нарича кокоша църква. Пилето се приготвя по различен начин – печено, варено или с месото готвят яхния, но задължително го раздават. Вярва се, че “болестите бягат от черното пиле”, а перата му имат целебна сила – особено за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана казват: “Свети Танас да помага!”, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни болести.
Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят, защото “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.
На Атанасовден, в някои райони, хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско играят хоро без ризи, а в Самоковско вярват, че на Атанасовден земята е по-топла.
На 18 януари не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. В тази връзка се избягва и преминаването покрай високи и стари дървета.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата, за да се предпазят семейството и домашните животни от шарка, чума, мор, холера, синя пъпка. Не се подхваща и нищо ново.
Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
Характерен за празника е и ритуалът “побратимяване”, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими.
Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари