Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресветата Богородица или Голяма Богородица е сред 12-те християнски празника, които се честват и от православни, и от католици.
Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“ – заспиване.
Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари. Представяме ви 10 традиции, които свързваме с най-почитания летен християнски празник.
1. Краят на двуседмичния Богородичен пост
Православната традиция гласи, че празникът започва още предишния ден. В храма се прави вечерно богослужение и се изнася плащеницата на Божията майка. Празникът бележи края на двуседмичния Богородичен пост.
2. Шествие с чудотворната икона
Бачковският и Троянският манастир честват своя патронен празник на Успение Богородично. В Троянския манастир всяка година на 15 август се прави шествие с чудотворната икона на „Пресвета Богородица Троеручица“. Според легендата иконата била носена от Света гора към Влашко (Румъния), но дала знак, че трябва да остане в Троянския манастир.
3. Пазителка на майчинството
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца, да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят дарове в храма и да се поставят пред Богородичните икони.
4. Плодове, мед и специално приготвен хляб
Друга традиция, свързана с празника Голяма Богородица, е в храма да се носят плодове, мед и специално приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта.
5. Първите плодове от лозето и бостана
На някои места Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от свещеник и после се раздават. Чак след този ритуал семейството, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден задължително се яде грозде и диня.
6. Покровителка на пчеларите
В някои райони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се дарява в храма. Вярва се, че така кошерите ще са пълни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като покровителка на пчеларите, защото според преданията тя също е била пчеларка.
7. Здравето на животните
На местата, където се отглеждат много животни, има стара традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват хляб и да го раздават за здравето на едрия добитък. В Странджанско има забрана жени в менструален цикъл и родилки до 40 ден да влизат в църква на този празник. Също така те не раздават „за здраве“.
8. Родови събирания и курбани
На Голяма Богородица се организират големи курбани в цялото село. Някои семейства правят и курбан за къщата, наречен за здраве и живот. На местата, където няма курбан на празника се приготвят печена или варена кокошка или петел.
9. Не се работи никаква работа
На този празник не се работи никаква работа, а добрите стопани приключват с вършитбата преди Голяма Богородица. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще бъде щедра и плодородна.
10. Молитви за рожби
Според старо поверие младите жени на този ден трябва да внимават да не се докосват до нищо червено, за да не останат бездетни. Също така Божията майка чува молбите на бездетните в този ден и те могат да заченат. Младите бездетни булки носят на светицата цветя, дрехи и кърпи, които поставят под иконата и се молят за рожба.
Диана Игнатова е студент, специалност “Медия икономика” в УНСС. Отразявала е важни международни събития и новини в онлайн отдела на VOX Медия. Най-много обича да пише по темите история и култура.
Коментари