Сватбеният ден е най-щастливият ден в живота на жената. Тя е красива, лъчезарна и преизпълнена с надежда за дълъг и прекрасен семеен живот. Любовта кара очите ѝ да искрят, учестява пулса ѝ и прави походката ѝ танцувална… Булката е едно ослепително, екзотично цвете от снежнобяла дантела и перли.
Образът ѝ е резултат от тежка многомесечна подготовка и трудни избори, за да бъде накрая всичко съвършено. А прическата на младоженката е един от най-важните елементи от визията ѝ… Само че това, което днес разбираме под “сватбена фризура” е много различно от това, което в миналото се е случвало с косата на булката.
А сватбеният ден не е бил денят-апотеоз в старанието на двете фамилии към естетика и романтика, а една доста стряскаща действителност. Сватбеният ден бил ден за раздяла със семейството и близките и за приемане на бъдещата роля – ролята на почти безправно, подчинено същество за дълги години напред. И то – “докато смъртта ги раздели”. Ритуалите на този ден са целели да внушат точно това (включително и тези, засягащи обработката на косата на бъдещата невеста). Вижте 10-те стъпки в “обуздаването” на моминската коса и превръщането ѝ в женска.
1. Още Феликс Каниц, пътуващ през българските територии е описал с почуда красивите ни момичета, чиито коси, окичени с цветя свободно се диплели и лъщели на слънцето. Те понякога били толкова дълги, че се влачели по земята.
2. На Лазарова събота косите на момичетата, които вече ще се момеят и ще бъдат избирани за невести обредно се сплитали. Това действие е описано в етнографски материал от с.Драгалевци (Софийско): “Във всяка къща, където има лазарка викат нарочна жена, която заплита косата ѝ. После бива възнаграждавана.” Косата се оплитала на една плитка. Това било символ на дисциплиниране на момичето и частично ограничаване на свободата в поведението му.
3. Когато лазарувалата (тоест с призната зрялост) мома вече била избрана за невяста, на сватбения ден се правело разплитане, разресване и ново заплитане на косата ѝ. Плитките ѝ вече били две – те били символ на нарушеното единство (“раздялата с детството” според Христо Вакарелски), както и раздвояването на чувствата на булката между рода ѝ и рода на бъдещият ѝ съпруг.
4. Според изследователката М. Векова-Толбизова при банатските българи косата на булката след сплитане се увивала и на кок – за да не се вижда, да не се движи при ходене и да не изкушава чуждите очи. Това било начин да бъде сдържана еротичната енергия, а разпускането и разчесването символизирало освобождаването на тази енергия и било позволено само пред съпруга.
5. За подрязване на краищата на косите на невестата е писал Л. Нидерле. Той смятал, че този акт е свързан с пълното подчинение на булката на съпруга ѝ. Подстриганата коса още от древността била знак за покорност (в Античността робите били подстригвани късо, като знак за безправието им). Другото предназначение на подрязването е да се осигури плодовитостта на бъдещото семейство, така както напролет се подрязват овошките и лозите за да раждат повече.
6. В някои райони на България се правело частично отрязване на косите на челото на жената – оформянето на бретон, наречен “кръкми”. Това се правело много тържествено на сутринта след първата брачна нощ и също символизира преминаването на девойката в жена. Ако по случайност булката не била честна, свекървата казвала: ”Тя си е била остригана отпреди, ама не знаем от коя ножица.” И разбира се – животът на невястата ставал ад.
7. В с. Блъсково (Варненско) на сутринта след сватбата косите на булката се отрязвали много късо. Това е отразено и в паметниците в местното гробище – образите на починалите моми били гравирани с плитки, а на омъжените жени – с коси подстригани късо и равно – “на черта”.
8. Друго посегателство, документирано от Н. Николски е подпалването на косата на булката. Отрязаната коса била изгаряна в огнището, като символ на невъзвратимостта на промяната. Според учения: “В народната вяра косите били обител на душата на човека, неговата оренда (сила). Косата се разглеждала като средоточие на физическата, магическата и еротичната сила и като такава е трябвало да бъде обезвредена.”
9. Друга драстична намеса, описана от Н. Гаген-Торн е обръсването на косата на булката. Събраната коса се завивала в чиста кърпа и се давала на младоженеца – да я пази до смъртта на жена си, когато можел да ѝ я върне, поставяйки я в ковчега ѝ.
10. Окончателното скриване на красотата на женската коса се постигало чрез забраждането ѝ. Казвало се, че ако омъжена жена излезе извън дома с непокрита глава, вятърът “Домовей” щял да я издърпа за косата от чардака и да я убие, захвърляйки я надалече.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари