Макар днес България да е парламентарна република, не винаги е било така. Ако се върнем назад в историята на страната, ще видим, че едни от най-интересните и наситени с важни събития периоди за бъдещото ѝ развитие са именно онези, в които тя е била монархия – първо Княжество, а след това Царство.
С какво още свързваме царското семейство? С местата, които най-често обитават – техните дворци, резиденции и вили. А колко подобни има в България? Следващият материал ще ни запознае именно с това.
1. Царски дворец, София
В централната част на София през 1816 г. е изграден конак, в който се помещават османската администрация и съдилище. Още същата година сградата изгаря при пожар.
След години, когато София е обявена за столица на Княжество България, мястото на бившия конак е предоставено на тогавашния български княз Александър I Батенберг за негова резиденция. С времето тя се разраства и се превръща в дворец, способен да приюти цялото княжеско семейство.
Днес тази сграда е известна под името „Княжески (Царски) дворец“. От 1953 г. тя се използва с музейна цел – в нея са разположени експозициите на Националната художествена галерия (в северозападната част) и на Националния етнографски музей (в югоизточната част).
Точният ѝ адрес е повече от красноречив – площад „Княз Александър I“ №1.
От 1978 г. Царският дворец има статут на паметник на културата.
2. Батенберг, Русе
Ако днес посетиш Русе, със сигурност ще ти направи силно впечатление внушителната сграда на Регионалния исторически музей. Това не е случайно – някога тя е била дворец, носещ името „Батенберг“. Вероятно именно заради това и площадът пред нея носи същото име.
Дворецът е построен през 1882 г. с предназначение да служи като резиденция на княз Александър I Батенберг. Архитект на сградата е австриецът Фридрих Грюнангер. За съжаление князът никога не успява да се възползва от тази своя резиденция, тъй като строежът ѝ приключва след края на неговото управление в България.
3. Евксиноград, Варна
Може би най-добре запазената и най-приказно изглеждаща резиденция сред тези на българската царска династия е Евксиноград, разположена край днешна Варна.
Идеята за построяването ѝ възниква през 1882 г., когато тя е замислена като лятно убежище на княза и неговото семейство. Името на двореца е избрано от княгиня Мария Луиза и му е дадено през 1893 г.
Особено впечатление правят прекрасните дворцови градини, създадени от Карл Едуард Петцолд – парков директор на принца на Нидерландия. Той пристига по покана на княз Александър I Батенберг и в продължение на две години изучава климата и флората в района. Петцолд засажда и първите кедрови дървета, които и днес могат да се видят там.
Главната сграда на двореца е дело на австрийския архитект Виктор Румпелмайер, който се придържа изцяло към класическия френски шато стил. Проектът по-късно е довършен от швейцарския архитект Хайнрих Майер, арх. Теобалд Лерс, както и с участието на българския архитект Никола Лазаров.
Дворецът е триетажен:
- на първия етаж се намират приемните зали и салоните за хранене;
- на втория – спалните помещения на царското семейство;
- а на третия – стаите на обслужващия персонал.
В пределите на имота се намира и манастирът „Св. Димитър“, както и дворцово лозе с частна изба, създадена през 1891 г. Там се произвеждат бели вина и прочутият коняк, наречен „евксиняк“.
На територията на Евксиноград има и три оранжерии, в които се отглеждат над 310 вида растения.
Пълният мащаб на тези 800 декара, които някога са принадлежали на княза, а днес са държавна собственост, може да се усети единствено при лично посещение – толкова обширен и внушителен е този комплекс.
Достъпът за граждани е разрешен, но се осъществява само в групи до 10 души и след предварителна резервация.
4. Врана, София
Вероятно най-популярният сред дворците на българската царска династия е дворецът „Врана“, разположен в непосредствена близост до столицата София. Безспорно той е бил едно от любимите места на княз (по-късно цар) Фердинанд.
Първоначално на мястото на днешния дворец се е намирал чифликът на Осман паша. По-късно, през 1879 г., Боне Петров го откупува от наследниците на пашата. Поради финансови затруднения обаче той не успява да го стопанисва и имотът е придобит от придворния аптекар на княз Фердинанд. Само седмица по-късно собственик става самият княз.
Лично Фердинанд дава името на бъдещия си дворец, в който изкарва последните си дни като български владетел. Като страстен любител на орнитологията, той решава на случаен принцип сградата да носи името на първата птица, кацнала в пределите ѝ. Така дворецът получава своето име – „Врана“.
Имотът включва две основни сгради, свързани помежду си с топла връзка, както и обширен парк с площ от 950 декара.
Първата сграда е построена през 1904 г. от арх. Георги Фингов и първоначално е служила като ловна резиденция.
Втората – жилищната сграда, тоест самият дворец, е изградена в периода 1909–1912 г. под ръководството на арх. Никола Лазаров.
Целият имот е построен и поддържан с лични средства на цар Фердинанд.
След неговата абдикация, в двореца се настанява цар Борис III със съпругата си царица Йоанна и двете им деца.
5. Царска Бистрица, Самоков
Както цар Фердинанд I, така и цар Борис III са били страстни почитатели на лова, високо в планината, в покрайнините на днешния курортен комплекс Боровец, е построен дворецът „Царска Бистрица“ като ловна резиденция на царското семейство. Строителството започва около 1898 г. и продължава до 1914 г., като комплексът се изгражда на два етапа.
Първият етап включва построяването на едното крило, наричано още „Стар дворец“, което осигурява няколко спални и основни помещения за царското семейство.
Вторият етап е реализиран малко по-късно под ръководството на арх. Пенчо Койчев. Той включва изграждането на две допълнителни крила с трапезария, гостна, будоари, стаи за гости и кабинети. Така дворецът придобива вида на пълноценна лятна резиденция, съчетаваща класически български стил с европейско влияние.
Дворцовият комплекс включва обширен парк, който заема значителна част от площта около сградите. Архитектурните решения и интериорът са вдъхновени от българската възрожденска традиция, като са използвани и модерни европейски елементи за времето си.
6. Ситняково, Самоков
Отново край днешния курортен комплекс Боровец можем да се натъкнем на друг царски имот – дворец Ситняково. Той е построен през 1914 г. по желание на цар Фердинанд като ловна вила. Сградата включва жилищна част с няколко стаи и помещения за обслужващия персонал и охраната.
По време на комунистическия режим в България дворецът е използван като станция за отдих на Съюза на българските писатели. След падането на режима остава собственост на държавата. В последствие Симеон II предявява претенции към имота, а след кратко време получава частично удовлетворение. Следващите няколко правителства оспорват връщането на двореца, но в крайна сметка Върховният касационен съд връща имота на държавата.
7. Саръгьол, Самоков
Известно е, че Рила е била любимата планина на българските царе. Това си личи и от броя техни имоти, разположени тук. Край Самоков през 1912–1914 г. е построен пореден царски имот – дворецът „Саръгьол“. Сградата е изцяло в алпийско-европейски стил, като се усеща и възрожденска нотка. Представлява масивна дървена сграда, построена с цел ловна хижа. Към момента в нея са разположени няколко трофея на царя, както и множество лични вещи на царското семейство. По време на комунистическия режим е била стопанисвана от Българския ловно-рибарски съюз.
8. Дворецът в Кричим, Куртово Конаре
В покрайнините на Пловдив, близо до село Куртово Конаре, се намира царският имот „Кричим“. Строежът му започва през 1901 г., когато княз Фердинанд I, вдъхновен от вековните дъбови гори в района, решава да създаде ловно стопанство. През 1905 г. по проект на архитект Георги Фингов е завършена първата ловна хижа, известна като „Австрийската къща“. През 1936 г., по време на управлението на цар Борис III, архитект Йордан Севов надстроява и разширява сградата, придавайки ѝ сегашния ѝ вид.
Паркът около двореца първоначално е малък, но с времето площта му нараства до около 2 000 декара, включително вековни дъбови гори и декоративни насаждения. Във флората са включени редки видове като секвои, магнолии и бамбук. Фауната е обогатена с внесени елени лопатари и диви пуйки.
По време на цар Борис III ловът в района е бил организиран и привлекателен за високопоставени гости. Съществуват разкази за посещения на известни личности, но няма потвърдени исторически данни за присъствието на Адолф Хитлер, Фидел Кастро, Юрий Гагарин или Индира Ганди в двореца.
След 1946 г. имотът е национализиран и по-късно е стопанисван от различни държавни институции. През 2002 г. дворецът е върнат на Симеон Сакскобургготски, а през 2014 г. с постановление на съда е обявен за държавна собственост.
9. Дворец „Къщата“, Баня
В град Баня, разположен край Карлово, се намира лятната царска вила, известна като „Царската къща“. Строежът ѝ започва през 1929 г., когато цар Борис III решава да се възползва от лечебните минерални извори в района, които облекчават ревматичните му болежки. Вилата е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
Общата площ на имота е 10 декара, като 7 декара от тях са заети от красив парк, в който освен разнообразие от дървесни видове, има и лечебен минерален извор. Освен основната царска къща, са построени и две малки прилежащи сгради – една за гости и друга за обслужващия персонал.
Това е единствената частна къща, построена лично от цар Борис III. След 1946 г. имотът е национализиран и по-късно, през 1998 г., е върнат на наследниците на царското семейство.
10. Овнарско, Говедарци
През 1910 г. в Рила, под връх Попова капа, е изградена царска ловна хижа с идеята да служи за ловна база на цар Фердинанд. Намира се на надморска височина от 1550 м и е разположена на около 7 км югоизточно от село Говедарци, в местността Овнарско, заобиколена от вековни иглолистни гори.
Сградата се състои от три части: една за столова, друга за спални помещения с няколко стаи и трета за обслужващия персонал. След 9 септември 1944 г. хижата е използвана като почивна станция.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
