„Чекай како, да ти гледам, сичко да ти познаем“, пресрещна младата циганка Невена на площад „Света Неделя“. Жената махна с ръка, в смисъл: „Не ме занимавай с глупости“, но девойчето беше нахално и продължи на един дъх: „Голема мъка имаш на сърце – не моеш да са ожениш, ама то е щото не си лазарувала, кат лазаруваш, сичко ша са опраи…“
„Как пък не бих тръгнала сега да лазарувам, аз – модерната жена, учителка с висше образование, че и на 38 години?“, присмя ѝ се вътрешно Невена и забързано продължи надолу към спирката на метрото. Вярно е, че не е семейна, въпреки че през живота си имаше и сериозни връзки, но наистина те някак си все не стигаха до пръстен и заветния въпрос: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Но нищо, животът е хубав и така, макар че като на всяка жена и на нея понякога ѝ се е искало да има стабилен човек до себе си и поне едно детенце…
Невена свърши каквато работа имаше в София и следобед се прибра в село, че от 17:30 ч. имаше репетиция с групата за автентичен фолклор към читалището, която готвеше за участие в XIII Национален събор на народното творчество в Копривщица. Бяха решили да пресъздадат обичая Лазаруване* със старите песни и танци, характерни за селото, и с оригинални носии, някои от които по-стари от 100 години.
Мина месец и понеже подготовката на възстановката вървеше добре, председателят на читалището помоли Невена да изведе групата момичета на самия Лазаровден из селото – хем да отчетат читалищно мероприятие, хем да зарадват хората. На Лазарова събота петнадесетте момичета, пременени и накипрени, тръгнаха пеейки от читалището, водени от тяхната ръководителка Невена, която, за да не разваля общото впечатление, също беше облечена в народна носия, с венче от цветя на главата и кошница в ръка.
Това беше миналата година през април, а сега Невена, вече щастливо женена и дори бременна, лежеше вкъщи на дивана и след като изгледа по телевизията репортаж за празника Лазаровден, се сети за думите на циганката: „…кат лазаруваш, сичко ша са опраи…“.
* Лазаруване – български народен обичай с любовно-женитбен характер, който се практикува на християнския празник Лазаровден. Участват момичета на възраст над 12 години, наречени лазарки.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
