6 май не е просто поредният официален празник и почивен ден за страната ни. Той е и повече от имения ден на хиляди българи, носещи името Георги и Гергана. У нас освен Гергьовден на 6 май честваме и Деня на храбростта и българската армия.
По-запознатите сигурно знаят, че името Георги е с гръцки произход и е символ на земята – на обработването ѝ и на земевладелците (от гео – земя и ерго – работя). Но самият светец Георги се свързва с храбростта и войната. Свети Георги е бил мъченик, загинал за христовата вяра.
С тези любопитни факти обаче съвсем не свършват запазените в родната, а и в световната история подробности за култа към свети Георги. Ако ви е любопитно, продължавайте да четете по-надолу, където подбрахме най-любопитните 10 от тях.
1. У нас историята за свети Георги се свързва със стара легенда, според която светецът бил смел и много силен, красив и винаги добронамерен към останалите воин. Той се прочул с това, че успява да победи Дявола, преобразен в образ на змей, за да докаже, че християнската вярва е по-силна от изкушението и злото.
2. Според някои български литератори и историци българската народна приказка за тримата братя и златната ябълка се заражда именно като вариант на легендата за свети Георги и схватката му с ламята. Доводите за тази теория продължават с предположенията, че Георги е бил третият светец, който се опитвал да се изправи срещу Дявола в името на Бога и миряните.
3. Мощите на Георги Победоносец се съхраняват доста по-далеч от България и дори от Гърция, която често се споменава като родина на светеца. Те са в едно малко израелско градче до Тел Авив – Лод.
4. Култът към свети Георги е особено популярен в повечето славянски страни. В Грузия обаче има най-много християнски храмове, носещи неговото име. Най-старата от тях е истинско съкровище за местното културно наследство. Тя датира от 365 година.
5. Култът към свети Георги е заложен и в ислямската религия. Познат като Джирджис или Гиргис, той е един от най-тачените мюсюлмански герои. Интересното е, че повечето жития и легенди за свети Георги от исляма са много сходни с тези от гръцките и латински християнски източници.
6. Не навсякъде свети Георги се почита на 6 май. В някои славянски страни все още действа старият стил. Така например в редица православни църкви от бившите страни на СССР, денят на свети Георги продължава да е на 23 април. На същата дата светецът се почита и от коптската църква в Египет. Там той е познат като принцът сред всички мъченици.
7. В някои региони по света култът към свети Георги се разпростира на широко национално ниво. Така например, светецът е закрилникът на страните Грузия (заедно със Света Богородица), Етиопия и Англия. Едновременно с това Георги е обявен за закрилник и на няколко града – Генуа, Москва и българския Русе. Относно Грузия любопитно е, че емблематичният червен кръст на свети Георги, се намира на грузинското национално знаме.
8. Във византийската литература Георги е един от най-предпочитаните светци, избирани за личност на пространни жития. За смелия воин, пазил ревностно християнската вяра, са писали редица автори, включително св. Андрей Критски, Аркадий Кипърски, Теодор Квестор, св. Григорий Кипърски, Симеон Метафраст и други, като повечето произведения са от периода 7-11 век.
9. Първите официални сведения за свети Георги в нашите исторически извори го свързват с войните на цар Симеон. Според аналите именно на този светец са се молили армиите на Симеон при нападението срещу угрите (потомци на съвременните унгарци). А според видния ни професор по история Георги Атанасов свети Георги е бил избран лично от цар Симеон за собствен патрон.
10. Извън своя военен облик свети Георги е бил почитан у нас като закрилник на пастирите. Този култ обаче е просъществувал до Освобождението на България през 1878 година.
На този празничен и свят ден екипът на © 10-те най ви пожелава смелост и стоицизъм!
Юрист по образование, но копирайтър по душа и по професия. Виктория е грижовна майка на щуро момче, страстна почитателка на френската литература, истински авантюрист в проекти „направи си сам“ у дома и заклет привърженик на домашно приготвената храна.
