10 български пролетни празника

Пролетта току-що дойде, макар баба Марта все още да е в лошо настроение и остатъчен зимен аромат да витае във въздуха. Когато чуем думата „пролет“, обикновено я асоциираме с новост, свежест, цветност: празнично настроение витае във въздуха. Земята се пробужда, ражда, дава на света. Именно по това красиво време празнуваме едни от най-християнските и най-българските празници!

1. Сирни заговезни (подвижна дата)

Този празник е прелюдия от зимата към пролетта. Последният ден преди Великите пости, в който да може да се хапват животински продукти. Денят на прошката – всички по-млади членове на семейството обикалят по-възрастните и искат прошка от тях.

Празникът завършва с традиционното „хамкане“ – обичай, който представлява завързването на определени продукти от животински произход, обикновено яйце, сирене, баница, халва с един червен конец, който е провесен от тавана. Конецът се завърта и всеки член на семейството се изрежда в опит да хване храната във въздуха. Обикновено децата се радват особено на празника.

2. Тодоровден (подвижна дата)

Това е така нареченият още Конски Великден – на този ден се правят конски надбягвания, наречени кушии. Мъжете сплитат и украсяват гривите и опашките на конете си при изгрев слънце, а жените правят обредни погачи, от които дават и на конете преди състезанието. Правят още и жито, което се освещава в църковен храм.

3. Кукери (подвижна дата)

Един от най-интересните традиционни пролетни празници! Кукерите извършват традиционен маскарад в началото на всяка пролет – обикновено в началото на Великия пост. Представляват група мъже с характерни кожени маски, костюми, като обикновено изпълняват ролите на баба, дядо, цар, бирник, кукерска булка и кукерски младоженец. Обикновено дружината е съставена от ергени, като само водачът им е женен мъж. Танцуват обредни танци за плодородие, сеитба, както и за да прогонят злите сили, като издават силни звуци с характерните чамове, които носят.

4. Баба Марта (1 март)

Може би най-българският и известен празник – на този ден се връзват мартенички от червен и бял конец с пожелания за здраве и късмет. Баба Марта е изключително начетен и обичан митичен персонаж, с която започва женския месец. Според легендите Марта е сестрата на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари) и е с изключително непредвидим нрав, според който се променя и времето.

5. Младенци (9 март)

Народен празник, в който жените, особено бременните, не вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от близка река или кладенец и пръскат с нея къщата. Месят се обредни хлябове: младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Те са четиридесет на брой, мажат се с мед и се раздават на децата, а младите булки носят от тях на родителите си.

6. Благовещение (25 март)

Навярно най-правдивата дата за празник на мама! Благовещение или Благовец е денят, според който в християнските вярвания Архангел Михаил е оповестил на Дева Мария, че чака дете, което ще бъде Месия. Чества се светлината на утробата, свещенодействието на износването и раждането на едно дете. Прави се рибник – ястие с риба и ориз, както и питка с мед, която се раздава на близки и съседи.

7. Лазаровден (подвижна дата)

Християнски празник, който се отбелязва осем дни преди Великден. Свети Лазар е бил приятел на Исус Христос, който умира и бива възкресен четири дни след смъртта си с исусовите думи: „Лазаре, стани!“, поради което празникът е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълнява традиционното лазаруване – млади момичета, наречени лазарки, берат цветя, които да сплитат за Цветница. Носят фолклорни носии и обикалят къщите, като пеят песни за берекет и здраве на стопаните.

8. Цветница, Връбница (подвижна дата)

Празнува се седем дни преди Великден. Християнството празнува влизането на Исус в Йерусалим, а според традиционните обреди момите, които са били лазарки, отиват на реката и пускат венчетата си по течението. Чието венче изпревари, същата мома ще се ожени най-напред. Празнува се и кумичене – избира се една „кумица“ сред момите и тя приготвя трапеза, с която ги гощава, а вечерта на мегдана се играе „лазарово хоро“.

9. Великден (подвижна дата)

Най-големият пролетен празник. Чества се Възкресението на Исус Христос. Подготовката за него започва седмица преди това, която e наречена Страстната седмица – последната седмица от живота на Спасителя и всеки ден от тази седмица бива наричан Велик. Според традицията яйца се боядисват във Велики четвъртък или Велика събота, като първото яйце винаги е червено и е за Богородица.

Месят се обредни великденски сладки хлябове, познати у нас още като козунаци. Разпети петък пък е най-тъжният ден в християнската история, бележещ разпятието на Господния син и е ден за душевно пречистване. С Великден се бележи още и краят на Великденските постове.

10. Гергьовден (6 май)

Последният пролетен празник, граничещ с лятото. Чества се св. Георги Победоносец, като в родните традиции празникът е по-почитан дори и от Великден. В нощта преди Гергьовден се извършва т.нар. къпане в роса – хората се търкалят в росата по поляните, тъй като се вярва, че всичко през годината ще е повито с „блага роса“.

С първото червено яйце от Великден се обикалят оборите, кошарите и нивите, като се вярва, че така се стимулира раждаемостта. Най-важният празничен елемент е, разбира се, жертвеното агне. Сутринта го извеждат на паша и го кичат с венци от цветя, прави се обредно доене на овцете, като млякото от първата овца се издоява в сребърен пръстен, кравайче или венец, а първите капки се изливат върху земята.

Овцете се захранват с обреден хляб. Трапезата се слага на зеленина – оборище или параклис по възможност. Яде се агнешко, млечни продукти, зелени салати и чесън.