Бум-Бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър

Езикът е най-мощното и уникално средство, чрез което се себепредставяме. След Освобождението (1878 г.) е неоспорима нуждата от неговото формиране. Ние сме част от народите, които градим езика си при нови обществени условия. Процесът е съзнателен и целенасочен. Развитието обаче на съвременния български книжовен език е оспорвано.

Причината е връзката между старобългарския и новобългарския. Някои учени твърдят, че тя не е прекъсната. Други смятат, че новобългарският книжовен език не продължава старобългарския, а се ражда отново. Прекъсването на българската държавност за 5 века дава основание за наличието на думи, непознати за сегашните поколения.

1. Ведунство – думата се е използвала като синоним на врачуване и чародейство.

2. Желва/ Желка – значението ѝ зависи от района, в който се използва. За едни тя значи костенурка, а за други – кълвач.

10 забравени български думи

3. Бабун – означава вълшебник.

4. Зиман – винаги, всякога.

5. Зъркели – тази дума означава очи.

6. Измет – в миналото тя е означавала работа, обслужване.

7. Входник – коридор.

8. Гебердясъм – значението ѝ е умра, пукна.

9. Логофет – думата означава писар (човек, който се занимава със служебна преписка).

10. Милет – дума, която може би повечето от вас знаете. Значението ѝ е народ.

Българският език е богат на чуждици, заемки, диалектни форми. След Освобождението и Съединението той стъпва на североизточна основа. Голяма част от думите по онова време са с турски, румънски или руски корен. Някои от тях се използват и днес, а други са забравени или с променено значение.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *