Бъдещият Дядо Коледа се ражда през 270 г. в гръцкия град Патра, област Ликия, Мала Азия. Родителите му били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но накрая изпросили от Бога син, когото кръстили Николай, което ще рече „победител на народите“. Едва на 17 години е посветен в сановнически чин и навлиза в църковната йерария, а 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр. Демре, Турция). За разлика от повечето светци, Николай умира на преклонна възраст в почит и признание. Светостта си добива не в мъченически акт, а като освещава благодатта на радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да се очаква в отплата.
Свети Николай умира на 6 декември 342 г. Погребан е, както се полага на архиепископ, в църквата в Мира. През 1071 г. турците селджуци разбиват византийската армия при Манцикерта и създават своето султанство. Те напират и на юг, към Мира. Затова през 1087 г. мощите на свети Николай били пренесени в Бари, център на южноиталианската област Апулия, където живеело многобройно гръцко население.
Те били тържествено посрещнати на 9 май 1087 г., откогато е установен вторият му празник, наричан у нас Свети Никола Летни. През същата 1087 г. започнал строежът и на храма, посветен на светеца и завършен през 1139 г. Бари се превърнал в поклоннически град и за католици, и за православни. Така светецът става символ на единството на Църквата, разделила се през 1054 г. на Западна и Източна.
През IV-V век се утвърждава повсеместно традицията, в почит на изключителната щедрост и благонравие на св. Николай, хората да си разменят подаръци на 6-ти декември – деня на светеца. В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасият холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус – Дядо Коледа в англоезичния свят. Ето още 10 важни дати от историята на Дядо Коледа.
1. През 1822 г. един високо образован човек теолог и зъболекар от Ню Йорк на име Клемант Кларк Мур пише поемата „Разказ за посещението на Свети Николай“. Приказката е подарък за децата му. В творбата си Мур описва Дядо Коледа като закръглено добродушно джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходел от покрив на покрив, тихичко се спускал през комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
2. През 1823 г. Мур публикува произведението си в местен вестник като променя заглавието на „Нощта преди Коледа“. Поемата бързо става много популярна не само в Америка, но и в Европа.
3. През 1841 г. търговецът Паркинсън наел човек, облякъл го като Санта Клаус и го качил на покрива над своя магазин, с цел да привлече повече клиенти.
4. През 1863 г. в празничното издание на „Harper’s Magazine“ публикували картинки на карикатуриста Томас Наст. Той нарисувал Дядо Колеча вече като симпатичен усмихнат старец, с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Домът на Дядо Коледа бил малка работилница за играчки на Северния полюс.
5. През 1885 г. Луи Пранг издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.
6. През 1927 г. вестник „New York Times“ описва Дядо Коледа: „Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, 
червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди“.
7. През 1931 г. художникът на Coca-Cola Хадън Сандблъм нарисувал Дядо Коледа за новата рекламната кампания „Санта Клаус също пие Coca-Cola“. Тук няма нищо ново в образа на добрия старец, но тъкмо тази първа глобална рекламна кампания го прави световно известен символ на празника.
8. В следващите няколко години рекламата се появява навсякъде по света, а празникът Коледа оттогава неизменно се свързва с този великолепен образ, който неудържимо превзема съзнанието на творци от всички области и получава свои превъплъщения в литературата, киното, анимацията, фотографията, музиката, рекламата, поздравителните картички и къде ли още не.
9. През 1939 г. кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десетина години по-късно този разказ е превърнат в анимация, а песента към нея, създадена от Джони Маркс, и до днес е една от най-обичаните коледни класики.
10. Българското название „Дядо Коледа“ произхожда най-вероятно по аналогия от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец. От тях произлиза името на българската Коледа, което се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година.
Коментари