Извинявайте, но не може да не се съгласите, че няма друго животно на земята, което да отнася толкова обиди и злостни шегички, както слона. Тези гигантски тревопасни животни са едни от най-големите жителите на земята, но какво всъщност знаем за тях? Практически почти нищо.
Нека започнем с факта, че повечето от нас смятат, че предшествениците на слоновете са мамутите. Но това не е съвсем така. Мамутите, мастодонтите и слоновете произлизат от различни семейства. В такъв случай откъде произлизат слоновете? Нека разберем!
1. Еритерий
Преди 60 млн. години
Древните предци на слонове не са с такива гигантски размери като днешните им събратя. Да, дори нямат наченки на хобот. Първият предшественик на слоновете, който учените познават е от вида еритерий. Животното е съвсем малко – с тегло до 5 кг. Специалистите успели да го идентифицират по отделни фрагменти от челюстта, но те били достатъчни, за да може да се установи, че става въпрос за бозайник от разред Хоботни, прародител на сегашните слонове.
2. Фосфатерий
Преди 57 млн. години
Фосфатерият – следващият от поредицата пра-пра-пра родители на сегашните сиви гиганти. Този вид също се различава съществено от днешните слонове, съдейки по отделните фрагменти от кости, които учените са успели за изследват. По тях е определена неговата височина – около 30 см и тегло около 17 килограма. Палеонтолозите предполагат, че животното е било всеядно.
3. Меритерий
Преди 35 млн. години
Полу-водни животни, които живеели край езера и водоеми. При меритериите вече се забелязват наченки на хобот, както и дълбоки резци, от където на по-късен етап ще се формират слонските бивни. С тегло около 250 кг, меритериите все повече се доближават по външен вид към днешните слонове.
4. Баритерий
Преди 28 млн. години
С височина от три метра, голям череп, доста развит торс, определено, ако срещнете баритерий ще се изплашите доста. Това е първият вид, който по размери наподобява тези на съвременните азиатски слонове. На външен вид обаче по-скоро прилича на тапир или хипопотам, отколкото на слон.
5. Палеомастодонт
Преди 28 млн. години
Палеомастодонтите се отличават с характерни за слона черти – структура на тялото, форма на черепа, наличие на бивни, които вече не участват в дъвкателния процес. Бивните на долната им челюст са във формата на шпатула и учените предполагат, че ги използвали, за да загребват храна от повърхността на земята.
6. Дейнотерий
Преди 17 млн. години
От научна гледна точка палеонтолозите не са на 100% уверени дали дейнотерият е пряк предшественик на слона или не. Възможно е да се окаже, че те са отделен еволюционен раздел, който не е оцелял, но все пак е познат на хората, тъй като видът изчезва преди 2 милиона години. Но, че дейнотерият е страховит звяр няма съмнение – извити надолу бивни, огромен хобот, масивен череп и височина до 4.5 метра!
7. Платибелодон
Преди 15 млн. години
Още един представител на разред Хоботни, който по пътя на еволюцията се „сдобива“ с огромни бивни, стърчащи напред и мощна челюст със зъби – лопати. Платибелодоните достигали дължина до 6 метра и височина до 2,8 м. Животните живеели на стада. Достигали внушителното тегло от 4.5 тона. Предполага се, че обитавали блатистите местности на Америка, Евразия и Африка.
8. Гомфотерий
Преди 3.6 млн. години
Добавете към съвременния индийски слон остри бивни в долната челюст, изправете тези в горната част и ще получите гомфотерий. Гледката няма да е на най-дружелюбното животно, което сте срещали, нали? Този род животни във физическото си израстване са достигали размер от над 3 метра ширина. Бивните на бозайника, обаче не са били впечатляващи по размери. Дължината на черепа заедно с бивните достигала около 1,80 метра. Предшественикът на днешните слонове се е хранил с листа и крехки храсти. Бозайникът, според изследванията, е живял по-масово в Евразия, Северна Африка и Северна Америка.
9. Стегодон
Преди 2.6 млн. години
С височината 4 метра, дължина 8 метра, плюс 3-метрови бивни, това животно от раздел Хоботни е сред най-едрите прародители на днешните слонове. Според данните, последните представители на вида обитавали индонезийския остров Флорес преди около 12 хиляди години. Те обаче били в доста по-малки размери, което им спечелило прозвището слонове-пигмеи. Видът им е толкова близък до съвременните слонове, че някой от животните в националния парк Бардия в Непал, са запазили някои черти, типични за стегодоните.
10. Примелeфас
И така накрая стигаме до най-близкия роднина на слона, всъщност неговият предшественик – примелeфаса или от гръцки – „първият слон“. Тревопасното достигало до дължина 4 метра и тегло 2 тона. Именно от него произлизат и другите раздели, подобни на слоновете – мамутите и мастодонтите. От съвременния слон примелефасът се различава, по четирите броя бивни, но какво да се прави – роднините са си роднини.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
