10 от най-интересните писма, открити в бутилка

Сякаш има нещо романтично в хвърлянето на писма в бутилка в безкрайните води, оставяйки пътя им в ръцете на съдбата. Хората са избирали един по-различен начин да запечатат думите си, да потърсят помощ или да излеят мъките си.

Магията се крие изцяло в неконтролируемостта на комуникацията и зависимостта ѝ от случайността. Хората са оставяли дата, адрес и име с надеждата посланието им да достигне до откривателя на бутилката в най-пълни детайли. Някои може да носят в себе си думи, променящи живот, а други да съдържат дълго пазени тайни. А вие какво бихте направили, ако откриете писмо от напълно непознат?

Според легенди този способ за съобщаване е изобретен от гръцкия философ Теофраст, който през 310 г. пр. Хр. хвърля в Атлантическия океан в близост до Гибралтар няколко съда със записки, за да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан. След няколко месеца един от съдовете е намерен край бреговете на остров Сицилия.

В мореплаването има стотици истории, в които посланията в бутилки се оказват единствените сведения за съдбата на изгубени кораби и техните екипажи. Често те сa били последната надежда за помощ и спасение на оцелели при корабокрушения.

През 2018 г. австралийка открила стара бутилка джин с писмо в нея, докато се разхождала по плажа в Австралия. Разтваряйки бележката заедно със семейството си, те откриват надпис на немски, който съдържал информация за местоположението и маршрута на кораб, наречен „Паула“. Съобщението включва дата, съответстваща на програма, проведена в Германия от 1864 до 1963. Капитаните рутинно хвърляли бутилки в морето с точни данни, тъй като германската военноморска обсерватория прочувала океанските течени.

Заради информацията в писмото, семейството носи бутилката в местния морски музей. Там се оказва, че съобщението в тази бутилка е на около 132 години. Това го прави най-старото известно послание в бутилка, което надминава предишния рекорд от 108 години (открито през 2015 г., също част от изследователска програма).

Сега ще ви представим и 10 от най-забележителните писма в бутилка, намирани някога.

1. Обратно до мен

21 години след изпращането си писмо се върна при автора. През 1995 г. 8-годишната Кортни пуска бутилка с бележка в новозеландския пристанищен град Пиктън. След 800 км и две десетилетия писмото е намерено от местен жител. След като установява, че оставените координати не са вече актуални, той прави всякакви опити да се свърже с момичето и в крайна сметка успява, а тя споделя радостта си от това.

2. (Не)откритите корабокрушенци

През 1794 г. японски моряк на име Чуносуке и неговите 43 спътници са били хванати в буря и са корабокруширали на остров в южната част на Тихия океан. Без никакви провизии и запази, за жалост, никой от екипажа не оцелява. Но тази история се превръща в малко по-необикновена от останалите подобни, тъй като капитанът успява да напише съобщение за нещастието си, издълбано в кокосово дърво и пуснато в бутилка. Дълго време писмото е плавало, а мистерията около загиналата група е била голяма. И така докато бутилката не била открита 100 години по-късно в близост до японското село Хиратурамура.

3. Двете страни на любовта в бутилка

През 1945 г. 21-годишният американски войник Франк Хайотек се завръща в САЩ и написва писмо. Текстът гласял: „Не мога да предложа награда за този, който намери бутилката, тъй като съм обикновено американско момче, което цени живота и щастието. Приятелството е единственото, което мога да ви гарантирам“. Затваря го в бутилка и го пуска в океана.

То завършва в ръцете на 18-годишна ирландка. Между двамата пламва любов, а Франк по-късно пътува към Ирландия. Медиите са силно развълнувани от така стеклите се обстоятелства, но очакваната романтика не се случва. Двамата младежи посочват като основна причина показаното към тях внимание в новините. Но не бързайте да се разочаровате.

Тук идва място за романтиката в бутилка и историята на Аке Викинг от Швеция. Той намира любовта – Паолина от Сицилия, благодарение на морското течение, което носи неговото писмо в нейните ръце. Доста преди съществуването на сайтове за запознанства, Викинг успява да изпрати посланието си до правилния човек. Викинг написма „Към някого красив, който е далеч оттук“ и да остави своите данни.

Две години по-късно, през 1958 г., бащата на Паолина на шега ѝ предава бутилката, която е открил по време на риболов. Тя споделя, че не разбира шведски, но е успяла да си преведе писмото с малко помощ. Добавя също, че „е толкова чудотворно, че бутилката е пътувала толкова далеч да ме достигне, че трябва да ви изпратя отговор.“ Двамата дълго продължават да си пишат, докато Викинг не отива до Сицилия, за да я види, и остава там завинаги.

4. От моя баща 85 години по-късно

Младият британски войник Томас Хю пише писмо до жена си през 1914 г. по време на Първата световна война. Затваря го в бутилка от джинджифилова бира и го хвърляй в Ла Манша. Само два дни след това той умира и въпреки че жена му никога не успява да получи бележката, историята не приключва дотам. През 1999 г. рибар открива бутилката в река Темза. Тъй като г-жа Хю е починала доста по-рано и не може да ѝ предаде писмото, той открива дъщеря им, която е била едва на годинка, когато баща ѝ си отива.

5. Запечатаната гибел

Тези писма със сигурност носят нещастието в себе си. Джеремая Брук, на 19 години, и неговата 18 годишна братовчедка Нора Хегърти, пътуващи към семейството си в Бостън, са две от жертвите на Титаник. Преди потеглянето на злочестия кораб, майката на момчето му дава бутилка със светена вода, чрез която той запечатва последните си мигове на знаменития кораб с думите „От „Титаник“, сбогом на всички – Брук“. Едва година по-късно съдбата отнася бутилката само на няколко километра от дома му.

6. Какво?!

Британският пътнически кораб „Лузитания“ има нещастието да срещне германска подводница в открито море, която го потопява заради подозрения за транспортиране на оръжия. Агонията на потъването продължава близо 20 минути, а повече от половината хора на борда загиват.

Това време се оказва достатъчно за един от пътниците да напише едно от най-зловещите писма на всички времена: „Все още сме на палубата с няколко души. Последните лодки вече заминаха. Потъваме много бързо. Няколко души до мен се молят заедно със свещеник. Краят е близо. Може би тази бележка ще…“ А завършекът на бележката остава тайна, която се крие на дъното на океана.

7. Послание до мама

Отново в джинджифилова бира 10-годишно момиче – Сидни Фери от Манхатън, затваря своето послание и го хвърля в морето, докато е на гости при свой приятели в Лонг Айлънд. Бутилката е намерена през 2013 г., когато екип почиства плажа след урагана Санди. Това, което прави откритието трагично, е, че Сидни умира през 2010 г. в Швейцария. Съобщението е изпратено до скърбящата майка, а бележката гласи съвсем простия, но винаги актуален призив „Бъди добър към себе си, пич!“.

8. S.O.S.

През 2005 г. повече от 80 тийнейджъри, нелегални емигранти, са изоставени на лодка в близост до брега на Коста Рика. Екипажът на кораба се занимава с трафик на хора и децата са оставени без никакви средства за комуникация. С последна надежда те решават да пуснат писмо в бутилка, което да им помогне да намерят помощ. По чудо бележката „Помогнете ни!“ е намерена от рибар , който я носи до заселниците на близкия остров. И така настъпва щастлива развръзка за младежите.

9. Аушвиц

Не всички писма в бутилка са имали шанс да плават в открито море. Такова е открито в стените на концентрационния лагер Аушвиц през 2009 г., 65 години след като е написано на 26 септември 1944 г. от католически поляк Бронислав Янковик. Историкът, работещ в музея към Аушвиц, казва за тази бележка с оглед на неясната съдба на живеещите там: „Те са били млади хора, които са се опитвали да оставят някакво доказателство за съществуването си“.

Към момента на откриването на бележката Бронислав е вече починал, но някои от споменатите в нея мъже са все още живи и си спомнят през сълзи за преживяванията си на това място. Не се сещат за имената на всичките си съмишленици от онзи период, но си спомнят за взаимопомощта и трудностите.

10. Избавлението

През 1979 г. мъж и жена, почиващи на Хавай, пишат няколко бележки, слагат ги в празни бутилки от шампанско и ги пускат в Тихия океан. Във всяко писмо Дороти и Джон оставят имената си, адрес и по 1 долар за пощенските разходи, на всички, които искат да се свържат с тях. Три години и 14 500 километра по-късно виетнамският бежанец Хоа Ван Хгуен открива бутилката на 16 километра от бреговете на Тайланд. Хоа бяга от Виетнам със съпругата и брат си, след като Южен Виетнам е загубил войната през 1975 г. и положението им в страната се утежнява.

Той използва долара и изпраща писмо до семейството, като кореспонденцията между двете страни продължава почти две години. Хоа търси помощ от Дороти и Джак за преместването на цялото им семейство в САЩ. Силно развълнувани от запознанството им и историята на виетнамското семейство, те им съдействат и през 1985 г. Хоа и близките му заживяват в Лос Анджелис.