10 правдиви български народни поговорки за глада и последиците от него

В началото на ХХІ век, след поредицата от научни революции  – постиженията на генетиката (ГМО-храните), напредъка в агрохимията, агрономството и съвременното животновъдство,  гладът би трябвало да е отживелица. Развитите общества съзнателно се стремят към здравословно хранене, а в същото време техните нации са сред най-затлъстелите.

Бум бележат редица болести, свързани с хранителни разстройства, а половината свят перманентно е на диета по естетически или медицински причини. Разнообразието от храни е изумително, излишъците безотговорно се изхвърлят, а през последното десетилетие започна дори производството на гориво от ядивни растения…

Терминът „лечебен глад“ не е оксиморон, а реална система на поведение. В същото време има цели държави, които гладуват принудително и населението им просто измира от липса на храна. Гладът е реалност и кадрите със скелетоподобни деца с подути коремчета шокират и разстройват всеки нормален човек, който ги види. Формулата „Петрол срещу храни“ пък е начин да се изсмучат природните ресурси на бедстващите държави.

В миналото гладът е бил резултат от лоша стопанска година или опустошена от войни реколта… Страхът за прехраната ясно личи не само в българската  народопсихология. Християнската молитва „Отче наш…“ отправя молба към Бога със следните думи: „…Хляб наш, насъщний дай ни днес и прости нам греховете…“. Но какво общо има прехраната с поведението на човека? Една богомилска легенда изяснява това:

„В началото, когато Бог надарил човечеството с безгрижие и осигурено благоденствие, житното зърно било с големината на тиква. Всички били сити и доволни. Но след първото грехопадение зърното се смалило до размера на ябълка. Когато Каин убил брат си Авел, житното зърно станало голямо колкото дренка. И от тогава с всеки човешки грях то се смалява и някой ден ще стане толкова ситно, че ще бъде незабележимо за човешкото око.“

А грешното човечество ще умре от глад…

Това разбира се е само опит да се обясни недоимъкът и недохранването с гнева Божи от лошотията на човека. Но нека се взрем по-внимателно в мъдростта на народните умотворения и да видим какво казва анонимният им автор по темата. Ето 10 български народни поговорки за глада и последиците от него:

1. С празна крина хамбар не се пълни.

2. Без месо – не е кой знае какво, ама без брашно – страшно.

3. Който няма ляп да яде, той цяр пие.

4. Глад от баене не отминава.

5. Кога град бие в нощвите – гладни са нощите.

6. Гладни очи не заспиват.

7. Гладен човек лошо гледа.

8. Глад дружина издава.

9. Глад град предава.

10. Празна раница не пази граница.

Дамата със скорпиона

Какво по-любопитно от гледната точка на един истински познавач на българската и световната литература? Дамата със скорпиона е писател, автор на поредица фантастични разкази и носител на редица литературни награди.