Като с всяко нещо, в което рече да се задълбае, и с хвърчилата човек открива накрая, че невежеството далеч надхвърля познанията. Никой не може да каже със сигурност кога и къде е било създадено първото хвърчило, но едно е ясно – в миналото то е било много повече от играчката, за която сме свикнали да го мислим в наше време и по нашите географски ширини.
С негова помощ са превземани градове, потушавани бунтове, а Бенджамин Франклин успява да докаже, че светкавиците имат електрически заряд. Тук ви представяме десет любопитни истории с хвърчила от древността почти до наши дни, без да претендираме за изчерпателност.
1. Хвърчило и волски впряг
Три години древнокитайският мъдрец Мо Дзъ (5 в.пр.н.е.) се трудил, за да изпипа хвърчилото си от бамбук и коприна с формата на птица. Настъпил и денят, когато било готово. Мо Дзъ го пуснал, вятърът го понесъл, но уви, след няколко опита то се счупило. Един от учениците се възхитил от находчивостта на мъдреца, но той му възразил, че изобретението му не било и наполовина толкова хитро, колкото волския впряг, за който трябвало само парче дърво и час-два работа, за да служи цяла вечност. „Аз работих три години върху моето хвърчило, а го похабих за по-малко от ден.“
2. Бамбуковата шапка
Легендата разказва, че един беден селянин работел на полето, когато излязъл вятър и духнал бамбуковата му шапка. Селянинът я догонил, наложил я на главата си и продължил работата си. Вятърът утихнал за малко, но след това отново задухал силно и този път селянинът се видял принуден да я върже с връв, за да не отлети. И тогава шапката се замятала, заиграла под напъните му, а Менг Чия, както според една книга за хвърчилата се казвал селянинът, се разсмял и по-късно разказал случката в селцето, където живеел. И така в Китай се родило първото хвърчило.
3. Отлитане
Кунгшу Пан (още Лу Бан) бил съвременник на Мо Дзъ и според легендите, достигнали до нас, построил хвърчило от дърво във формата на колесница с коне и кочияш. Колесницата била подарък за майка му и когато станала готова, старата жена се настанила удобно, изобретението се вдигнало във въздуха и вятърът го отнесъл надалече, а Кунгшу Пан повече никога не видял майка си. По-късни автори разказват още, че неговите хвърчила „се реели и мятали“ в небето над Сун, а при една обсада на града той пуснал хвърчила, които носели съгледвачи и стрелци и така спасил града от нашествениците.
4. Тан и Ранго
Според една полинезийска легенда хвърчилото се появило на бял свят от съперничеството между боговете Тан и Ранго. Братята много обичали двубоите и един ден решили да премерят сили кой от двамата ще успее да измайстори птица, която да литне високо в небето. Те запретнали ръкави и направили хвърчила от листа. Щом били готови, настъпил и часът на битката. За беда хвърчилото на Тан се заплело в дърво на брега, а Ранговото се извисило свободно в небето. И до днес полинезийците организират състезания с хвърчила в чест на Ранго – бога на войната и мира, смъртта и хвърчилата.
5. Падаща звезда
По време на управлението на корейската династия Сила (595 – 673) на генерал Ким Ю-шин му се наложило да прибегне до помощта на хвърчило, за да накара войската си да потуши разбунтували се селяни. Причината била падащата звезда, която войниците забелязали предишната нощ в небето и тъй като по онова време това се считало за лоша поличба, те посърнали. И тъй за да повдигне духа им, на следващата вечер хитрият генерал наредил да пуснат в небето хвърчило със запалена факла на него. Когато видели, че падналата звезда се качва отново във висините, воините се ободрили и бунтовниците лесно били надвити.
6. Уейфангските летци
През 1282 година венецианският мореплавател Марко Поло акостирал в пристанището Уейфанг, световната столица на хвърчилата днес, и там станал свидетел на изумителна гледка. Преди да потеглят на път китайците изпитвали вятъра като за целта хващали някой пияница, луд или в краен случай моряк, връзвали го за хвърчило, а него за кораба, и го пускали по вятъра. Ако морският бриз понасял клетника в небето, това било добро знамение. В противен случай нито един търговец не смеел да натовари стоката си на кораба. Марко Поло бил първият пътешественик, донесъл китайско хвърчило в Европа при завръщането си в Италия.
7. Щедрият набаб
Един богат и щедър набаб (индийски феодал във времето на империята на Моголите 16в. – 19в.) обичал да пуска две необикновени хвърчила в сезона на хвърчилата. На едното закачал кесия със злато, на другото – със сребро. Денем в дома му се устройвали битки с хвърчила, а вечер тайно от всички набабът пускал хвърчилата с кесиите да се реят високо над земята, така че никой не можел да проследи къде отиват вървите, а когато най-сетне някой успявал да ги пререже, кесиите падали в нивята. Там ги намирали бедните селяни, на които парите стигали да се изхранват цяла година.
8. Бурята във Филаделфия
В една юнска вечер през 1752 година небето над Филаделфия потъмняло и хората побързали да се приберат по домовете. Противно на всички останали точно в разгара на бурята в полето стоял човек, въоръжен със саморъчно направено хвърчило от голяма копринена кърпа с тел отгоре, конопена връв с вързан ключ и лайденска стъкленица – последната служела за съхраняване на електричество. Човекът бил Бенджамин Франклин и вече бил на път да се отчая, когато забелязал това, което чакал – власинките на връвта настръхнали. Той доближил пръст до ключа, изпукала искра и това доказало предположенията му, че светкавиците имат електрически заряд.
9. Викторианският ексцентрик
Учител по професия и ексцентричен изобретател в свободното си време Джордж Поукок (1774 – 1843) още от малък обичал опитите с хартиени хвърчила, които връзвал за камъни и наблюдавал как вятърът носи по земята. По-късно, когато станал баща, Поукок заменил камъните с единайсетте си потомци. През 1824 той самоуверено настанил дъщеричката си Марта в плетен стол, вдигнал я във въздуха с хвърчило (на около 82 метра от земята) и тя прелетяла от едната страна на Ейвънското дефиле до другата. За щастие останала невредима и когато пораснала, станала майка на една от големите легенди в крикета.
10. „Шарволан“
С това Поукоковата ексцентричност не се изчерпила. Едва две години след ефектната демонстрация той патентовал своето най-оригинално изобретение: “charvolant” или хвърчащата колесница, която била снабдена със спирачка, кормило и екипаж от хвърчила. По собствените му думи, „От всички начини на придвижване, този е най-приятният. Впрегнал могъщите ветрове нашият ненадминат небесен тандем препуска леко между облаците, а колесницата се носи стремително по равната земя, и на наблюдателите, които зърват само за миг бързоногия впряг, се струва, че той е някакво видение, а не реалност.“ Неговата изобретателност му спестила пътната такса, която по онова време се плащала на кон.
Кристина Николаева е преводач и преподавател по английски език. В свободното си време обича да чете и да пише, да кара колело и да прави любителски фотографии. Цени домашния уют и спокойствието.
