10 интересни психологически ефекта

Психологията разкрива множество интересни ефекти, които ни помагат да разберем по-добре човешкото поведение и мислене. Често се оказва, че възприятията ни за света около нас и за хората, с които общуваме, са повлияни от когнитивни изкривявания и автоматични модели на мислене, които ни карат да взимаме прибързани или неточни решения.

В този текст ще разгледаме десет от най-интересните психологически ефекти, които оказват влияние върху нашите възприятия, емоции и поведение. Тези ефекти не само ни карат да погледнем по-дълбоко в психологията на ежедневието, но и ни помагат да разберем как и защо взимаме определени решения и формираме нагласите си спрямо себе си и другите.

1. Ефект на ореола

Ефектът на ореола или още наричан „халоефект“ се изразява в следното: ако сме убедени, че eдин човек е много добър в едно нещо, то считаме, че е добър и в други сфери, с разликата, че нямаме информация за тях. Това е т.нар. „сляпо убеждение“, именно заради факта, че сме били впечатлени от едно единствено конкретно нещо. Следователно, това пречи за създаването на реалистична преценка и адекватно възприемане на личността.

2. Ефект на рогата

Този ефект има способността да прави точно обратното на горепосочения. Кара ни да си създадем негативен извод за определен човек, на базата на една отрицателна черта в него. Тенденцията се запазва и се очаква всяко следващо действие на този човек да е в негативна насока. Този вид предубеждение се явява като другата крайност, която, разбира се, може да бъде много пагубна, особено в работна среда.

3. Поляризирано мислене

Черно-бялото мислене е познато, като разсъждение откъм двете крайности, с други думи – „всичко или нищо“. При това когнитивно изкривяване, личността приема нещата от живота или съвършени, или като пълен провал. При този тип мислене, няма средно положение, както и търсене на баланса. Проучвания показват, че е често срещано при хора, които са педантични перфекционисти.

Пример за човек с черно-бяло мислене може да бъде: ученик, който иска да има отлични оценки по всички предмети. Обаче, ако дори по един предмет не достигне максимума, съзнанието му приема, че цялото начинание е провал.

4. Ефект на Дънинг – Крюгър

Този ефект се изразява в склонността не толкова информирани или класифицирани личности да страдат от свръх превъзходство, тъй като имат грешна самооценка или по-точно надценяване на способностите си. С други думи – самочувствието е изградено на база нулева компетентност. Човек с подобна илюзорна представа, трудно би могъл да бъде разчетен от самото начало.

При първоначален диалог с такава личност бихме останали по-скоро с впечатлението, че е уверен в себе си и своите умения. След определен период от време обаче стигаме до извода, че няма нужните аргументи да защити своите нива на компетентност.

Бонус факт: Способността на човек да оценява собствените си знания се нарича „метакогниция“.

5. Ефект на груповото мислене

Този тип мислене, познато още като конформизъм, се наблюдава при група от хора, които са склонни да взимат съвсем съзнателно ирационални решения с цел да се съхрани хармонията в групата. Пример затова може да бъде: колектив на работното място, в който всички единодушно гласуват за неразумно решение спрямо политиката на фирмата. Резултатът за всички е достатъчен, наблюдава се синхрон и единодушие, никой не смее да се включи с различна перспектива.

6. Ефект на Уестермарк

В материала 10 интересни факта за приятелството споделихме, че приятелство между мъж и жена е възможно в случай, че и двамата са израснали заедно. Ефектът на Уестермарк е едно доказателство за това. Той гласи следното: деца, които са израснали заедно през годините, не изпитват сексуално влечение един към друг, на по-късен етап от живота.

7. Ефект на Форер

Ефектът на Форер, наричан още и ефект на Барнум, е влиянието, което възниква у хората, давайки висока оценка за точността на описването на техния характер. Когато се дават тези описания на личността е посочено, че са само за тях, а всъщност са твърде общи и повърхностни, като информация. Самото описание е създадено толкова широкообхватно, за да може почти всеки да се припознае в текста. В най-общ вид това са: хороскопите и гадаенето.

8. Ефектът „Гугъл“

Дигиталната амнезия се изразява в това да забравяме информация, до която имаме лесен достъп, в случая – онлайн. Това е така, тъй като на подсъзнателно ниво, ние не обременяваме мозъка си с излишна информация, която е на един клик разстояние. Този ефект има негативна тенденция, защото с времето губим способността да помним дори елементарни неща. Също така е обвързан и с технологичната зависимост, която прогресира много в последните години.

9. Ефектът на Бенджамин Франклин

Формирането на нагласите, чувствата и отношенията към другите хора е основополагащ елемент от този ефект. Той възниква като психологически похват от известния Бен Франклин, когато решава да помоли свой съперник за услуга (в случая много рядка книга) неочаквано, опонентът на Франклин се отзовава.

След получаването на книгата, Франклин решава да върне книгата с благодарствена бележка. При следващата им среща отношенията им не били обтегнати, а дори обратното. Накратко казано, ако искаме да „стопим ледовете“ с някого, просто трябва да му поискаме съдействие.

10. Ефект на Кулешов

Това е похват, често използван не само в киното, но и в маркетинга. Постига се чрез съпоставянето на две напълно различни снимки, при които зрителят несъзнателно прави логическа връзка между тях. Ефектът се използва в практиката като способ за въздействаща информация, която успява да манипулира аудиторията.