Eдва ли има човек, стъпил в България, който да не се удивил на великолепната природа, с която разполага страната ни. Нерядко чуваме от чужденци да казват, че нашата родина е едно малко парче от Рая.
Но освен с природни дадености, страната ни е наситена с изключителни културни богатства, останали както от Древните цивилизации преди нас, така и от сравнително новата ни история.
Тези факти не остават скрити за света и България е една от малкото държави, който има включени обекти в списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Ето кои са 10-те български обекта – 7 културни и 3 природни.
1. Рилски манастир
На 120 км от столицата ни, високо в Рила планина, се намира едно от всеобщо признатите силно енергийни свети места в България – Рилският манастир. Тук се е отделил от светския живот и се е отдал на пост и молитва първият български отшелник Йоан Рилски. Мощите на канонизирания вече за светец мъдрец, се намират в Рилската света обител от 1469 г. до наши дни.
От момента на изграждането му Рилският манастир се е оформил като духовен и културен център на България. По време на Възраждането оттук са излизали едни от най-образованите монаси, впоследствие пръснали се из страната и започнали да разпространяват знанието сред народа.
Главната църква на манастира е построена на мястото на стар храм. Още от влизането, очите на посетителите биват приковани от изключителната майсторска изработка на стенописите и дърворезбата по иконостасите. Един от най-ценните експонати на територията на манастира е Дървен кръст с изящни миниатюри по повърхността му. Изобразени са 36 библейски сцени и над 600 миниатюрни фигури. Тази зашеметяваща изработка е дело на отец Рафаил, който след завършване на шедьовъра си, ослепява.
Сред ценностите, намиращи се в църквата, са още чудотворните икони „Св. Богородица Осеновица“ и „Св. Йоан Рилски“. ЮНЕСКО включват манастира като част от световното културно наследство през 1983 г.
2. Свещарска гробница
Сгушен между селата малък Поровец и Свещари (Община Исперих), своите тайни от древни култури разкрива пред света историко-археологическият резерват Сборяново. До момента на територията му са регистрирани над 140 обекта, като най-значимият сред тях е царската тракийска гробница в село Свещари от първата четвърт на ІІІ век пр.Хр. Тя е с изключителна детайлна и много добре запазена украса, която разкрива древните вярвания и обичаи от тези времена – статуи с женски фигури (кариатиди) поддържат тавана на гробницата, а по свода му са изобразени сцени на обожествяване на владетеля.
Всичко това спомага ЮНЕСКО да обърне внимание на този културен обект и през 1985 г. да го включи в списъка на световното културно наследство. А ти включи ли я вече в твоя списък с обекти за посещение в близко бъдеще?
3. Казанлъшка гробница
Като една истински ключова територия на Балканите, стратегическото разположение на земите ни води до това те да са били силно населени още от Древността. Затова не е чудно, че на тази малка площ има множество светилища и гробници, останали от древните народи преди нас. В подножието на Стара планина се намира Долината на тракийските царе, а една от техните гробници – Казанлъшката, успява най-силно да прикове вниманието към себе си. Намереният случайно паметник на тракийското изкуство през 1944 г. добива световната си слава, благодарение на изключително добре запазените си стенописи, които много детайлно разказват за живота на погребаните в нея мъж и жена – вероятно владетел и съпругата му.
Казанлъшката гробница е включена сред световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Ако не си я посещавал, силно препоръчваме – идеално място за посещение идния уикенд, не мислиш ли?
4. Боянска църква
В полите на Витоша се намира един от малкото България паметници на средновековното християнско изкуство – Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон”. Тя, макар и малка, успява да впечатли света със своите изкусни стенописи от 1259 г. – има над 240 изображения, сред които и едни от най-запазените портрети на исторически лица – тези на цар Константин Асен Тих и царица Ирина, тези на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, както и най-старият съхранен портрет на св. Иван Рилски. Този примес от майсторство и красота в изработката на всеки отделен елемент на стенописите карат ЮНЕСКО да обърнат внимание на „културната съкровищница“ в България и да я включат през 1979 г. в списъка на световното културно наследство.
5. Ивановски скални църкви
Не винаги църквите са били самостоятелни здания, издигани на равната площ в свято място. Не малко са местата в България, където има доказателства, че църкви са били извайвани в скалите от желаещите да се отдадат на усамотение и молитва вярващи. Такъв пример са Ивановските скални църкви в Русенска област, датиращи от ХІІІ в. Манастирът се явява голям духовен център в периода на Второто Българско царство. А за спецификите на българското църковно изкуство говорят запазените стенописи по стените на храмовете. Всъщност именно те стават обект на интерес от страна на ЮНЕСКО – едни от най-представителните за Палеологовото изкуство на Балканите. Заради тази им ценност са добавени към списъка с културно наследство на света.
6. Архитектурно-исторически резерват Несебър
Безспорно перлата на Българското Черноморие е древният град Несебър. С хилядолетната си история той привлича туристи от цял свят и определено има с какво да ги впечатли. Архитектурно-историческият резерват Несебър представлява целия полуостров, вдаден в морето, върху който е разположен Старият град на Несебър. Влизайки през централните порти в града, попадаш в една чудна смесица между древност и съвремие. Опечатъка си тук са оставили, траки, Римска и Византийска империя, както и Българската държава, а същевременно по китните калдъръмени улички има ненатрапчиво разположени всякакви работилнички и дюкянчета, предлагащи стоката си.
Друг отличителен белег тук е, че когато християнската религия става официална, в Месемврия (старото име на града) започва усилен строеж на християнски храмове. Според различни исторически сведения на територията на града е имало близо 40 църкви, а към днешна дата има данни за 23 от тях. Още за историята и бита в Месембрия може да се научи и от двата музея на територията на стария град – Археологически и Етнографски. Поради всички тези факти още през 1983 г., без грам колебание, ЮНЕСКО приобщават Несебър към списъка със световното културно наследство. Има защо!
7. Историко-археологически резерват Мадара
Всеки ден боравим с пари. Поне веднъж ти се налага да ползваш стотинки. Правило ли ти е впечатление, че на всички стотинки, освен номинала, има едно и също изображение? Знаеш ли кое е то? Точно така – Мадарският конник. А за да си избран да бъдеш на националната валута, значи имаш съществена значимост за тази държава. Как тогава ЮНЕСКО да не обърне внимание на този обект. Мадарският конник се намира в близост до село Мадара – на 17 км от Шумен и 75 км от Варна.
Изваян е на височина от 23 м върху величествена скала и представлява конник в реален размер, яхнал жребеца си, с копие в ръка и повален лъв в краката на коня му. Служи като образец за нивото на българското изкуство през ранното Средновековие. Има различни версии за това кой е всъщност този конник. Едни го свързват с хан Крум, други – с Тервел, трети – с Аспарух. Дори с бог Тангра. Такъв скален релеф не е открит досега никъде в Европа. Именно заради тази си ценност през 1979 г. Мадарският конник е прибавен към списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
8. Национален парк „Централен Балкан“
Третата най-голяма защитена площ в България – национален парк „Централен балкан“, е разположена в най-високата централна част на Стара планина. Паркът е създаден през 1991 г. и включва в себе си 11 резервата. Именно заради биологичното разнообразие в тях, от 2008 г. паркът е защитен по двете основни директиви в природозащитното законодателство в Европейския съюз. Част е и от Федерацията на Европейските природни и национални паркове още от 2006 г. насам.
„Централен Балкан“ е единственият роден парк, който е носител на наградата „Европейска диплома за защитени територии“. Многовековните гори на територията на парка стават част от световното наследство на ЮНЕСКО – „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. С цялото си това разнообразие от природни дадености – водопади, високи върхове за катерене, тучни поляни за разходки и множество екопътеки, водещи до спиращи дъха гледки, парк „Централен Балкан“ е сред най-често посещаваните от туристи места. Ако скоро не си се любувал на красотите му, давай – той те очаква с отворени обятия.
9. Национален парк „Пирин“
Създаденият през 1962 г. национален парк „Пирин” в своето начало е носел името Народен парк „Вихрен“. От 1983 г. е под защитата на ЮНЕСКО. На територията на парка има 2 резервата, обявени за биосферни резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО – „Баюви дупки“ (от 1977 г.) и „Юлен“ (от 1994 г.). Това е така поради запазените в тях естествени горски насаждения от бяла и черна мура, както и прилежащото им животинско и растително разнообразие. Територията на парка обитават, включените в Червената книга жаба дървесница и шипоопашата костенурка.
Разнообразието от растения и животни е голямо – могат да бъдат срещнати видове, наброяващи 1/3 от българската флора и около 2/5 от птиците в България. Тук се намира и най-старото дърво в страната ни – Байкушевата мура, което е на над 1300 г. Ами трябва ли още да казваме защо парк „Пирин“ си заслужава да бъде посетен? Почна да стягаш раницата за път и да проверяваш благоприятни метеорологични условия, нали?
10. Биосферен резерват „Сребърна“
Разположен точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка – Via Pontica, биосферен резерват „Сребърна“ добива своята световна значимост с многообразието си от водоплаващи птици в него. Те самите гнездят върху малките плаващи островчета (наричани „кочки“), направени от тръстика, което е нещо характерно само за този резерват. Едни от най-интересните видове птици, които могат да бъдат видени тук, са къдроглавият пеликан, малка белочела гъска, мустакат синигер, голяма бяла чапла, малък корморан и още много, много други.
Именно заради своите рядко срещани обитатели, езерото Сребърна става част от списъка на ЮНЕСКО за световните природни и културни обекти през 1983 г. и е включен в световната мрежа на биосферните резервати по програма „Човекът и биосферата“ също на ЮНЕСКО. Част е и от най-значимите европейски влажни зони от 1965 г. насам.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
