Владимир Димитров – Майстора е наричан “най-българският художник” и “патриарх на родната живопис”. Той е не само виртуоз на четката, но и истински светец. Носил стари дрехи, никога не се бръснел, ядял само вегетарианска храна и се стараел да помогне на всеки в нужда. За него материалният свят не съществувал. Смятал, че природата е управлявана от върховен дух и чрез картините си искал да доближи хората до него.
Рисувал само сутрин, при изгрев слънце, с боси крака, потопени в росата. По случай 100-годишнината му, през 1982 г. е издаден набор от 6 сувенирни пощенски марки с 6 негови картини. Връх на остров Гринуич, в Антарктида носи неговото име. А по-интересното от живота му събрахме в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Димитър Поппетров, произхожда от род на потомствени свещеници, от македонското битолско село Магарево. След създаването на Княжество България, семейството му емигрира в Бобошево, а по-късно във Фролош. Майката – Камка Стоилова, е бежанка от царевоселското село Стар Истевник.
2. Раждането
Владимир Димитров Поппетров е Роден на 1 февруари 1882 година в граничното кюстендилско селце Фролош. Има по-голяма сестра – Йорданка.
3. Трагедиите
През 1889 година, когато е едва на седем годишна възраст, баща му е ранен при престрелка и остава инвалид. През същата година почива и дядо му – поп Петър, който е голяма материална опора на семейството. Тези събития ги принуждават да напуснат Фролош и да се установят в Кюстендил, където Димитър и Камка работят срещу мизерно заплащане и едва успяват да се справят с изхранването на двете си деца.
4. Работата
Владимир е принуден да започне работа. Бил е продавач на вестници, бояджия, дърводелски работник, хотелски прислужник и какво ли още не, само и само да е в помощ на семейството си. През 1899 г. става писар в съда в град Кюстендил и остава на тази длъжност в продължение на четири години. Той често прекарва работното си време скицирайки. Един от приставите го забелязва и го изпраща при председателя на съда. Когато председателят вижда рисунките на момчето остава възхитен.
5. Обучението
Той изпраща творбите му до Държавното Рисувално училище в София. В отговор, самият професор Иван Мърквичка изпраща телеграма, с която потвърждава таланта на художника. Но няма как училището да осигури средства за следването му. Разбирайки това, председателят организира изложба с рисунките на Владимир, в спортния салон на Педагогическото училище.
Кюстендилци изкупуват по-голямата част от творбите и събират допълнителни средства, за да заплатят учението на младия талант. През есента на 1903 г. момчето постъпва като извънреден ученик в Рисувалното училище. Пътят от Кюстендил до София извървява пеша, с всичкия багаж на гърба си, за да не изхарчи дарените пари за превоз.
6. Прозвището
По време на обучението, оставя силно впечатление у учителите си. Отличава със скромност и добросърдечност, завършеност на картините и ненадминат стил. Към колегите се обръща с “майсторе” и “майсторче”. Комбинацията от двете му печели заслужения псевдоним, с който остава известен – “Майстора”.
7. Войните
През 1912 г., въпреки че е освободен от военна служба, се включва в Балканската война като военен художник. Отразява целия поход на 13 рилски пехотен полк в стотици рисунки. По този начин става първият официален български военен кореспондент. Участва и в Първата световна война, като художник на славната Седма пехотна рилска дивизия и влиза в състава на Втора армия. През 1916 г. се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки.
8. Сделката
Пpaви cвoя caмocтoятeлнa излoжбa в Цapcĸия мaнeж, която пpeдизвиĸвa гoлям oбщecтвeн интepec. Блaгoдapeниe нa събраните от нея cpeдcтвa, зaминaвa зa Итaлия. Bĸлючвa ce в излoжбa нa pимcĸитe xyдoжници, ĸъдeтo e зaбeлязaн oт aмepиĸaнeцa Джoн Kpeйн. Споразумяват се Maйcтopa дa pиcyвa 4 гoдини зa Крейн, а той да му плaщa пo 150 дoлapa вceĸи мeceц.
Художникът заминава за Америка, но там изобщо не му харесва. Преди да се върне в България, моли да го заведат при тамошните бедни хора. Когато вижда в какви условия живеят, сърцето му се свива и харчи вcичĸитe cи спечелени пapи, зa да им купи въглищa.
9. Отличията
През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство. Заради големите му заслуги към българската култура и изобразителното изкуство е награден с орден “Георги Димитров” и множество други високи отличия.
Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава през 1948 г., в Париж през 1949 г. и Лондон през 1950 г. Творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Негови картини се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия, Германия, Чехия. Произведенията му са част от колекциите на звезди от световна величина, държавни учреждения, посолства. В Белия дом има две негови платна.
10. Смъртта
Владимир Димитров – Майстора умира на 29 септември 1960 г., в София. Погребан е в столицата, въпреки че последната му воля е да почива в земята на Шишковци, а над главата му да цъфтят и раждат плод ябълки. Жителите на Шишковци десет години водят преговори да получат тленните му останки. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци, а къщата, в която е живял, е превърната в музей.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
