Мигел де Сервантес е смятан за най-великия испански писател и един от най-изтъкнатите романисти в света. Влиянието му и литературният му принос са толкова големи, че испанският често е наричан “езикът на Сервантес”. Въпреки това, той прекарва голяма част от живота си в местене и относителна бедност, което води до загубата на много от ранните му творби.
Единственият негов портрет, познат на читателите по целия свят, е нарисуван през XVIII век от английския художник Уилям Кент по собственото му словесно описание в една от творбите му. Случайност или не, умира ден преди друг велик писател – Уилям Шекспир. В тяхна чест ЮНЕСКО обявява 23 април за Международен ден на книгата. Още любопитни факти за живота му ще научите в статията.
1. Родителите
Бащата – Родриго де Сервантес, идва от Кордоба, Андалусия и произхожда от влиятелно семейство. Фамилното му име произлиза от Галисия, крайбрежен регион в северозападна Испания. Работи като бръснар и хирург, който намества кости, извършва кръвопускания и превързва рани, без това да изисква университетско образование.
Майката – Леонор де Кортинас, произхожда от семейство на земевладелци, от Арганда дел Рей. Умее да чете и пише и е находчива личност с остро око за бизнеса. Когато мъжът ѝ е затворен за дългове, тя издържа семейството сама.
2. Раждането
Мигел де Сервантес Сааведра се ражда на 29 септември 1547 г. в Алкала де Енарес. Появява се на този свят в деня на Сан Мигел. Кръстен е на 9 октомври. Той е вторият син и четвъртото дете в семейството. Братята и сестрите му са: Андрес, Андреа, Луиза, Родриго, Магдалена и Хуан.
3. Първите стъпки
Семейство Сервантес се мести често заради финансовите затруднения на Родриго. Живеят в Кабра, в Севиля, в Мадрид. Именно в Мадрид, Мигел се запознава с учителя си Сан Андрес Хуан Лопес де Хойос.
Той публикува и първото литературно произведение на Сервантес – четири стихотворения, посветени на смъртта на Елизабет от Валоа, кралица на Испания и трета съпруга на Филип II, която умира при раждане на мъртво дете. Стиховете впечатляват всички и му изграждат репутация на необикновен и талантлив поет.
4. Армията
Мести се в Рим след като е издирван от полицията, защото ранява тежко човек на име Антонио де Сегура в дуел. Служи като домакински управител на кардинал Джулио Акуавива, преди да се запише като войник в испанския пехотен полк в Неапол. Минава около година, преди да види активна служба.
През 1570 г. конфронтацията между турския флот и военноморските сили на Венеция, папството и Испания е неизбежна. Въпреки че страда от малария, Сервантес получава командването на малка лодка, използвана за нападение на вражески галери с 12 члена, част от голямата флота на Дон Хуан Австрийски, която се сблъсква с врага на 7 октомври в залива на Лепанто близо до Коринт.
Битката е ожесточена, а смелият Сервантес оцелява с три огромни рани – две огнестрелни в гърдите и трета, която прави лявата му ръка неизползваема. Това е причината, поради която започват да го наричат “El Manco de Lepanto” – “Едноръкият мъж от Лепанто”. След това се присъединява към експедиции до Корфу и Наварино и участва при окупацията на Тунис и Ла Гулет.
5. Робството
Отплава с брат си Родриго за Испания с похвални писма до краля. По време на пътуването корабът е нападнат и заловен от берберски пирати, а двамата братя Сервантес са продадени в робство в Алжир. Писмата, които носят, увеличават значението им в очите на похитителите. Това води до повишаване на цената на откупите и удължаване на пленничеството.
Писмата успяват да го предпазят и от наказание чрез смърт, осакатяване или изтезания, когато четирите му дръзки опити за бягство са осуетени. Неговите господари, ренегатът Дали Мами и по-късно Хасан паша, се отнасят към него със значителна снизходителност.
Три години след като Родриго печели свободата си и пет от пленничеството на Мигел, семейството му успява с помощта и намесата на монаси от Тринитарианския орден да събере 500 златни ескудо, поискани за освобождаването му. Този период от живота му му предоставя теми за няколко от неговите литературни творби
6. Връзките
Има връзка с млада омъжена жена на име Ана де Вилафранка или Ана Франка де Рохас. От любовта им се ражда момиченце – Изабел де Сааведра, единственото дете на Сервантес, която по-късно е отгледана в дома на баща си. Един месец след раждането на Изабел, той се жени за Каталина де Салазар и Паласиос, 18 години по-млада от него. Тя има малък имот в село Ескивиас, в Ла Манча. Малко се знае за емоционалната им връзка, но се предполага, че тя е муза за неговия първи публикуван роман – “La Galatea”.
7. Търсенето
Кандидатства неуспешно за няколко административни поста в американската империя на Испания. Успява да получи кратко назначение като кралски пратеник в Оран, Алжир. Съсредоточава се върху писането на пиеси, но става ясно, че няма да изкарва прехраната си по този начин и трябва да прави нещо друго.
Става комисар на провизиите за испанската армада и остава на поста до зашеметяващото ѝ поражение от английския военноморски флот. След това се мести в Мадрид, за да работи като събирач на данъци, но издържа на поста едва две години. След това се завръща в Севиля, където отново пише поезия и разкази.
Печели първа награда в конкурс за поезия в Сарагоса през 1595 г. Финансовите му проблеми обаче продължават. Неспособността му да покрие дълговете си го вкарва в затвора за около година между лятото на 1597 г. и април 1598 г.
8. Дон Кихот
В началото на 1599 г. отива във Валядолид, където започва да пише най-известната си творба. Продава правата върху Част I през 1604 г. До август 1605 г. романът има две мадридски издания, две публикувани в Лисабон и едно във Валенсия. Следват издания в Милано и Брюксел. Името му скоро става толкова известно в Англия, Франция и Италия, колкото и в Испания.
Въпреки огромната си популярност, Сервантес не се облагодетелства финансово от продажбата на издателските си права. Част II излиза през 1615 г. Бързо е препечатан в Брюксел, Валенсия и в Лисабон. Части I и II се появяват за първи път в едно издание в Барселона. А фигурите на Дон Кихот и Санчо Панса стават визуално най-познатите въображаеми герои в световната литература.
9. Смъртта
Умира на 22 април 1616 г. Преди смъртта си често изпитва силна жажда, което е сред симптомите на напреднал диабет. В съответствие с последното си желание, той е погребан в манастира на Босите тринитарианци в центъра на Мадрид.
10. Останките
Останките му изчезват, когато са преместени по време на реконструкцията на манастира през 1673 г. През 2014 г. историкът Фернандо де Прадо стартира проект за преоткриването им. През януари 2015 г. Франсиско Ексеберия, съдебният антрополог, ръководещ търсенето, съобщава за откриването на ковчези, съдържащи костни фрагменти и част от дъска с буквите “MC”.
Въз основа на доказателствата за наранявания, претърпени в Лепанто, на 17 март 2015 г. е потвърдено, че те принадлежат на Сервантес и съпругата му. Те са официално препогребани на публична церемония през юни 2015 г.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
