Мая Плисецкая е име, което излиза далеч извън балета – тя е културен феномен, явление, което пренаписва правилата на и извън класическата сцена. Изключителната ѝ техника се съчетава с драматичен заряд, превръщайки всяко движение в израз на емоция и характер, а сценичното ѝ присъствие става символ на елегантност, сила и непреодолима воля.
Талантът ѝ надхвърля сцената – на нейно име са кръстени сорт божур, селектиран през 1963 г. и астероид „4626 Plisetskaya“, открит на 23 декември 1984 г. Тя преодолява политически бариери, предразсъдъци и физически ограничения, за да докаже, че талантът и духът нямат граници. Нейното наследство продължава да вдъхновява артисти и почитатели на балета по целия свят. С тази статия ви предлагаме да научите някои любопитни факти за нея.
1. Произходът
Родовите ѝ корени се простират дълбоко в историята на източноеврейската интелигенция и артистична традиция от края на XIX и началото на XX век. Произхождат от литовските и беларуски еврейски общности. Предците ѝ са свързани с градове като Вилнюс, Витебск и Минск – културни центрове на еврейската просвета и изкуства в тогавашната Руска империя. От бащина страна родът Плисецки произхожда от евреите ашкенази, заселени в Литва още през XVIII век. Семейството носи фамилията от малкия град Плисецк (днешна Архангелска област), от който идват първите известни членове на рода. Корените по майчина линия произхождат от изключителната артистична фамилия Месерер, която идва от Витебск (днешна Беларус).
2. Родителите
Бащата – Михаил Еммануилович Плисецки, е дипломат и икономист от висшия съветски апарат. Роден е в местността Глуска (днешна Беларус), в еврейско семейство с традиции в образованието и обществената дейност. След Октомврийската революция завършва икономика в Москва и започва работа в Наркомата на външната търговия – едно от най-важните ведомства в ранния Съветски съюз. Благодарение на чуждите езици, които знае, и своя аналитичен ум, Плисецки е изпратен като търговски представител на СССР в Норвегия, а по-късно и в Полша. Майката – Рахил Михайловна Месерер-Плисецкая, е актриса в студиото „Совкино“. Рахил има ярко присъствие в нямото кино на 20-те години на XX век и се отличава с експресивност и сценичен чар, характерен за артистите от този период.
3. Раждането
Мая Михайловна Плисецкая е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. Семейството живее тогава в арбатския район на столицата – средище на московската интелигенция и артисти. Ражда се преждевременно, но още в първите си месеци проявява необичайна жизненост. Има двама по-малки братя – Азарий и Александър.
4. Загубата
Детството на Мая е белязано от една от най-мрачните страници в историята на Съветския съюз – сталинските репресии. През април 1938 г. баща ѝ е арестуван по обвинение в „шпионаж и участие в контрареволюционна организация“. Както при хиляди други случаи от онези години, обвиненията са напълно безпочвени. Михаил е разстрелян още същата година и то без право на справедлив процес. Семейството научава за това едва години по-късно. Дълго време властите твърдят, че той е изчезнал. Името му е реабилитирано посмъртно едва през 1956 г., след смъртта на Сталин. Скоро след ареста на баща ѝ, майка ѝ е задържана от НКВД. Като съпруга на народен враг, тя е изпратена в трудов лагер в Казахстан, в женската колония Акмолинск. Рахил взема със себе си едногодишния си син Азарий, а малката Мая, тогава едва на шест години, остава в Москва.
5. Балетът
След ареста на родителите си, Мая на практика остава сираче. Грози я опасността да бъде изпратена в сиропиталище. Тогава идва спасението: леля ѝ Суламит Месерер – прочута балерина и педагог от Болшой театър. Заедно със своя брат – танцьора и хореограф Асаф Месерер, вземат малката Мая под своя закрила, въпреки риска и те самите да бъдат преследвани. Сулмаит решава да насочи детето към професионалния балет и на десетгодишна възраст записва Мая в Московското хореографско училище. Първите години в училището са трудни – Мая е затворена, мълчалива, но вътрешно силна. Тя усеща, че чрез танца може да изрази това, което не може да се каже с думи. Понякога ѝ се подиграват заради произхода ѝ, но тя не се оплаква и не се огъва. Суламит играе ключова роля не само като настойник, но и като първи вдъхновител. Тя учи Мая на ред, дисциплина и музикалност.
6. Отказът
Пътят ѝ към славата не започва с признание, а с отказ. Когато вече е ученичка в Московското хореографско училище, вратите на Болшой театър не са отворени за дете на „враг на народа“. В Съветския съюз родословието често тежи повече от таланта, а фамилията Плисецки е все още под подозрение. Въпреки блестящите ѝ резултати в училището, някои от преподавателите и чиновниците смятат, че нейното име може да бъде „политически проблем“. Затова тя е подлагана на изпити, наблюдения и проверки, каквито не се изискват от другите ученици. Но нито страхът, нито униженията сломяват упоритостта ѝ. След завършването си през 1943 година, по време на войната, Плисецкая все пак е приета в трупата на Болшой театър. Това е нейният дългоочакван пробив благодарение на очевидния ѝ талант.
Само след няколко месеца на сцената, публиката и критиците вече говорят за нея като за изключително явление. Тя притежава силна техника, драматичен темперамент и неподражаемо излъчване. Първите ѝ роли са в „Жизел“ и „Бахчисарайски фонтан“ и я изстрелват сред най-ярките млади звезди на театъра. Но истинското ѝ признание идва с „Лебедово езеро“, където изпълнява ролите на Одета и Одилия. Танцът ѝ съчетава класическа прецизност и необикновена емоционалност – нещо, което тогавашната съветска школа рядко поощрява.
7. Връзките
Личният ѝ живот е изпълнен както с кратки, така и с дълготрайни връзки. Има отношения с балетните солисти Вячеслав Голубин и Есфендяр Кашани, които оказват влияние в периода на изграждане на кариерата ѝ. Тези връзки се характеризират с взаимно уважение и подкрепа, но не водят до съвместен живот или брак. Има връзка и с друг балетен солист – Марис Лиепа. През 1956 г. сключват брак. Той е изключително кратък и приключва само след три месеца. Най-дългата и значима връзка в живота ѝ е с композитора Родион Шчедрин. През 1958 г. се женят, въпреки че някои източници уточняват, че официална гражданска регистрация на брака не е документирана, Плисецкая и Шчедрин живеят заедно до края на живота ѝ. Нямат деца, но тяхното партньорство е дълбоко и плодотворно. Шчедрин композира балети специално за Плисецкая, включително прочутия „Кармен-сюита“.
8. Ограниченията
Няма спор, че Мая е изключителна балерина, но пътят ѝ към световна сцена е препречен от редица сериозни ограничения, наложени от съветската система. Тя е под политическо подозрение и дълго време е лишена от възможността да излезе в чужбина. Ограниченията включват не само пътувания, но и строг контрол върху поведението ѝ и финансов надзор от държавни органи. Лично моли за разрешение да замине в чужбина и това става след намесата на Никита Хрушчов. През 1959 г. прави своя дългоочакван дебют на западна сцена. Турнето е в Съединените щати и Канада и именно това е първата ѝ обиколка зад Желязната завеса, която ѝ носи международна слава. След завръщането ѝ, Хрушчов я поздравява с думите: „Добро момиче, върна се. Не ме постави в глупава ситуация. Не ме разочарова.“
9. Извън балета
Извън класическите балетни постановки, има впечатляващо присъствие в киното, литературата и дори модата. През 1975 г. е заснет филмът „Анна Каренина“, в който изпълнява главната роля на Анна Каренина. Освен това, заснемат документалния филм „Maya Plisetskaya: Diva of Dance“, където тя говори за живота си, балетната си кариера и времето на СССР. Публикува свои спомени в три автобиографични книги: „Я, Майя Плисецкая“; „Сердитые заметки в тринадцати главах“ и „Читая жизнь свою“. Балерината служи и като вдъхновение за света на модата. Един от най-интересните примери за това е връзката ѝ със световноизвестния дизайнер Ив Сен Лоран. Той създава сценичен костюм специално за нея за балета „La Rose Malade“, в който тя изпълнява главната роля. Ив Сен Лоран открито се възхищава на Мая Плисецкая и счита нейния образ за своя творческа инспирация.
10. Смъртта
До последните години от живота си остава активна. Официално се оттегля от сцената на около 65 години. Но не напълно – участва в събития, юбилейни спектакли и продължава да влияе на балетния свят. На 80‑годишнината си излиза на сцена и изпълнява произведението „Аве Мая“, специално създадено за нея. Умира на 2 май 2015 г. в Мюнхен, Германия, на 89‑годишна възраст. Причината за смъртта ѝ е внезапен сърдечен пристъп. Оставя ясно завещание, в което посочва, че след смъртта ѝ желае да бъде кремирана. В него е записано също, че след като почине нейният партньор – Родион Шчедрин, неговата прах ще бъде събрана с нейната и ще бъде разпръсната над Русия.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
