Александър Густав Айфел е един от най-известните инженери на миналия век. Естествено, всички го свързват с Айфеловата кула. Истината обаче е, че той е проектирал множество интересни съоръжения, а животът му е изпълнен с трудности и проблеми. Въпреки всичко, не спира да твори и да изумява човечеството със стремежа си към новостите. Представям ви 10 любопитни факта за Густав Айфел.
1. Раждане
Първият и единствен син на гвардейския офицер Франсоа Александър Бьоникхаузен се ражда на 15 декември 1832 година в Дижон, Франция. Александър Густав Бьоникхаузен е потомък на пруски дезертьор живял в немската провинция Айфел.
В ранното си детство, Айфел дава вид, че ще спази традицията за неграмотните инженери. Той изобщо няма интерес към училището, а предпочита да ходи в химическата фабрика за оцет на чичо си и да изучава процесите там. В последните два класа на лицея обаче изведнъж се запалва по литературата и историята, започва да чете и да учи много.
2. Образование и първи стъпки в кариерата
Без да е отличник, младият Густав завършва средното си образование и се явява на приемен изпит за постъпване във висше училище. Както преди, резултатът му е добър, но не му позволява да влезе в Политехниката. Бьоникхаузен завършва така наречената “Централна висша школа” с диплома на инженер. Той, както и останалите негови състуденти, се насочват към частния сектор.
На 25 започва работа в една инженерна фирма и почти веднага му падат големи поръчки – проектиране и строеж на два железопътни моста, които той изгражда със съвсем новите тогава технологии – кесони със сгъстен въздух и хидравлични цилиндри.
3. Смяната на фамилията
След кратък стаж като служител, той бързо създава собствено предприятие. Специализира се в строежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Винаги точен в изпълнението на отговорните обекти и редовно оправдава доверието на клиентите си. Името му започва да се произнася с уважение. Както често става в подобни възходящи кариери, човешката завист и подлост изиграват огромна роля.
През 1875 година, малко след загубената от Франция война с Прусия, срещу младият предприемач е направен донос, че е прикрит пруски шпионин и работи в полза на Императора Бисмарк. Като доказателство се изтъква фамилното му име. Автор на доноса е чертожникът, работещ в самото предприятие на Густав Бьоникхаузен. Младият предприемач има не само силен характер. Със съдебен процес, той доказва своята невинност и за улеснение приема като фамилно име Айфел, името на областта, от която е дошъл неговият прадядо.
4. Семейството
Густав Айфел възлага на свои близки проучване за подходяща съпруга. Освен към тях, той се обръща към един нотариус и към един свещенник. Търсенето включва следните параметри: социалното положение на родителите на кандидатката, зестрата, качествата и недостатъците ѝ. В писмо до баща си Густав е още по-конкретен: “Бих се задоволил със жена със скромна зестра, лицето – без значение, за сметка на това да е непретенциозна, добра домакиня и да ражда здрави деца.”
Избранницата е Женевиев Годоле. В деня на сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко личи, че съпругата отговаря на неговите изисквания, защото му ражда 5 деца: две момчета и три момичета. Женевиев умира на 8 септември 1877 година, само на 33 години.
5. Статуята на свободата
Айфел създава инженерна компания на свое име. Скоро след това, в Париж е започнала реализацията на една гигантска статуя, творчество на френския скулптор Огюст Бартолди. Тя трябва да символизира приятелството между френската и американската републики. Поводът е 100-годишнината от създаването на САЩ. Точно тогава, изпълнителят на вътрешната конструкция, Виоле льо Дюк умира. Бартолди кани Айфел да поеме щафетата за реализиране на престижния обект.
Структурата е изработена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфел край Париж. Отделните части са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки, направени предварително. Статуята тежи около 220 тона и е доставена в 200 сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещат френския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е реализиран от френски работници и инженери върху цокъл, приготвен от американците. Точността и издръжливостта на конструкцията се оказват безупречни.
Авторитетът и майсторството на Густав Айфел са световно признати и пътят към реализацията на още по-внушителен метален паметник е широко отворен.
6. Борбата за кулата
Световното изложение от 1889 година в Париж съвпада със 100-годишнината от избухването на френската революция. Страната се съвзема икономически с бързи темпове от последната война. Изложението трябва да покаже, че Франция се връща на световната сцена през голямата врата. Идеята за строеж на кула, като свидетелство на прогрес и величие плъзва из проектантските бюра. В комисията, съставена от министерството на Търговията и индустрията, както и от кметството на Париж, постъпват 107 проекта. В края на състезанието остават два, единият е на Жюл Бурде, другия на Густав Айфел.
Първата кула е от гранит, материя чуплива и лишена от гъвкавост, докато желязото в ръцете на майстор като Густав Айфел взима формата на дантела. Айфел се показва не само като блестящ инженер, но и убедителен преговарящ. Той атакува конкурентния проект с аргумента, че металната кула след края на изложението може да бъде разглобена и преместена другаде. Дори определя цената за премахване на конструкцията – 700 000 франка.
За реализацията на проекта е образувано сдружение от инвеститори. Айфел влага 3 милиона лични средства, другите пари са на държавата и няколко банки. Предвидлив преговарящ, под претекст за възвращаемост на вложения от него труд, той получава 20-годишна концесия на обекта.
7. Строежът
28 януари 1887 година е денят на първата копка. Срокът за реализация на проекта е изключително къс – малко повече от една година. На всички нива условията за работа са изключително трудни. Най-трудни са основите, които трябва да понесат тежестта на 7300 тона желязо и да гарантират сигурността на хилядите посетители. За двата крака от страна на “Марсовото поле” се изкопават 7- метрови дупки. Изливат се бетонни плочи с по 2 метра дебелина и стабилността е постигната.
С другите два крака от страната на Сена, полагането на основите са оказва много по-сложно. От близостта на реката почвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя изкопчийте слизат до 15 метра дълбочина. Густав Айфел прилага техника с “въздух под налягане” и помпи, за да отклони подземните струи вода. Поради мизерното заплащане, от 75 стотинки на час и изключително тежкия труд на строежа, избухват две стачки. Иначе отношенията между него и персонала са добри. Работниците го уважават и имат доверие в неговото ръководство.
В края на март 1889 година е приключен третия етаж. Срокът е спазен и ентусиазмът расте. Последната тераса е на 300 метра височина. До нея се стига с вита стълба. Броят на стъпалата е 1892. Тази цифра не е случайна. Тя символизира прокламирането на френската република през 1892 година. Освен стълбата, на посетителите са предоставени 4 полегати и един вертикален асансьор. Целият вътрешно-транспортен комплекс е революционно постижение на техниката.
Айфеловата кула е завършена през март, но официално открита за публиката на 15 май 1889 година. Интересът, който поражда, се превръща в триумф. Самият Айфел не крие гордостта си: “Аз дадох на френското знаме най-високата мачта в света!” – казва той.
8. Други съоръжения
Айфел е построил много железопътни линии, моста в Бордо, моста над река Дуро при град Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед, Унгария, моста на Червената река в Ханой, Виетнам и други в Египет, Боливия, Перу, моста “Пондул Айфел” в Румъния, по който минават руските войски през 1878 година на път за България; виадукти; “Западната гара” в Будапеща, гарата в Сан Себастиан; двореца на културата в град Яш, Румъния; въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 000 кг, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и други.
9. Аеродинамиката
След 1893 година, знаменитият инженер се оттегля от всичките си инженерни активности и се отдава на научни изследвания, свързани с метеорологията, аеродинамиката и телекомуникациите, в които има огромни приноси. Създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 година патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Най-високата точка на живота му, обаче, си остава върхът на Айфеловата кула.
10. Смъртта
На 27 декември 1923 година, в Париж, великият френски инженер и учен умира спокоен в дома си на 91, докато слуша Бетовен, Пета симфония, Анданте.
Весела Ангелова е редактор в „Господари на ефира“. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в „кухните“ на едни от най- гледаните риалити формати като „Биг Брадър“ и „Фермата“. Сега се впуска в дебрите на писането.
Коментари