Ела Фицджералд има много имена и едно призвание – музиката. Никога не е взимала уроци по пеене и няма музикално образование. Въпреки това я наричат “жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател”, “черният славей”, “кралицата на суинга”, “първата дама на джаза”. Гласът ѝ е с диапазон от 3 октави и може да звучи като почти всеки един инструмент в оркестър.
Печели 14 награди “Грами”, една от които връчена за първи път на чернокожа певица. Носител е на Националния орден за изкуство, Почетен орден за принос в американското изкуство, Почетен медал на свободата.
“Доктор хонорис кауза” е на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския и Дортмундския университети. Има звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Още любопитни факти за нея събрахме в тази статия.
1. Родителите
Бащата – Уилям Фицджералд, бил шофьор на камион. Майката – Темперанс “Темпи” Хенри, работела в пералня. Те са сред множеството африканци, заселили се в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния в края на ХІХ век. Живеели заедно, без брак.
2. Раждането
На 25 април 1917 г. на кея в Нюпорт Нюз, абсолютно сама и със страшни болки, Темперанс ражда първата си дъщеря – Ела Джейн Фицджералд. Темпи се чуди доста дали да не хвърли малкото телце във водата, но размисля. Същата вечер, местен рибар дочува плача на новороденото. След като ги открива, той помага на младата майка и бебето.
3. Вторият баща
Три месеца след раждането на детето, Уилям изоставя Ела и Темпи и никога не ги търси отново. Въпреки трудностите, майката продължава напред. Запознава се с Джоузеф Да Силва. Той е висок, слаб португалски имигрант, преживял какво ли не и твърдо решен да избяга от мизерията. Тримата се местят в Ню Йорк.
4. Детството
Ела лесно се сприятелява, обича да пее и танцува. Не е добра ученичка, но всичките ѝ учители я обичат. В Ню Йорк открива света на театъра. Когато слуша или получи добра оценка, родителите ѝ я награждават с билет за някой спектакъл, където тя развива любовта си към сцената и танците.
Срещите си с музиката осъществява чрез посещаване на служби в африканската методистка епископска църква и чрез слушане на джаз записи, които майка ѝ носи у дома. Тя не спира да имитира любимите си певци от радиото и фотографиите им и посещава залите по танци, за да изучава най-новите стъпки. През 1923 г. се ражда полусестра ѝ – Франсис.
5. Загубата
Съвсем неочаквано, Темперанс умира от сърдечен удар, едва на 30 години. Ела е само на 14 години. Отказва да приеме загубата и не иска да живее в тази реалност, затова си създава нова. Съчинява си различни истории и след години започва да разказва, че майка ѝ е загинала в опит да спаси дете от преминаваща кола.
6. Промяната
Животът ѝ изцяло се преобръща – не се прибира с дни, започва да танцува по улиците, за да спечели някакви пари, често я откриват в различни нощни заведения в компанията на възрастни мъже. Джоузеф е безсилен и моли за помощ сестрата на Темперанс – Вирджиния.
Ела заживява при леля си. Но трябва да изкарва пари. Започва да танцува в един от нощните барове в Харлем. Съгласява се да бъде съгледвач в публичен дом и дори става разносвач на мръсни пари.
Отсъствията от училище и връзката ѝ с престъпния свят я отвеждат в приюти и поправителни домове. Успява да избяга от този ад и се връща при леля си. Вирджиния ѝ намира работа като кабаретна певица. Там няма успех, защото хората не харесват изпълненията ѝ и не разбират това, което пее.
7. Конкурсът
Решава да се завърне към първата си любов – танците. През 1934 г. приятелите ѝ я убеждават да се включи в конкурс за таланти в театър “Аполо”.
На 17 ноември в 21:15 излиза на сцената. Подготвила е танц, но виждайки публиката, замръзва. Не знае какво да направи и започва да пее песента на Хоуги Кармайкъл “Judy”. Изпълнението ѝ е вцепеняващо и цялата публика скача на крака. Ела печели конкурса с награден фонд от 25 долара и разбира, че призванието ѝ е да пее. Успява да се измъкне от тъмната страна на живота, а хората я обожават.
8. Дискриминацията
По време на войната решава да се присъедини към свои колеги и да прави концерти, повдигащи духа на войниците. Но не е поставена на равни начала с белите. Може да участва едва в 109 клуба в САЩ, от общо 3 хиляди, подготвени за тази цел.
В Далас, по време на турне за Филхармонията, полицейски отряд нахълтва зад кулисите и арестува всички. По-късно ѝ искат автограф. Мерилин Монро често помага на певицата да влезе в концертни зали и заведения, запазени само за бели.
9. Мъжете
Твърди се, че се е омъжвала три пъти. Първият път сключва брак през 1941 г. с Бени Корнегей – работник на док и наркодилър. Съюзът е разтрогнат година по-късно, по нейна инициатива, след като Бени е осъден за търговия с наркотици.
През 1947 г. се омъжва за контрабасиста Рей Браун, когото среща по време на турне с групата на Дизи Гилеспи година по-рано. Заедно те осиновяват дете, родено от полусестрата на Ела – Франсис, което кръщават Рей Браун младши. Тъй като и двамата често са заети с турнета и записи, детето е отгледано предимно от лелята на майка си – Вирджиния. Развеждат се през 1953 г. заради редките им срещи и липсващата комуникация.
Твърди се, че през юли 1957 г. певицата тайно се е оженила в Осло за младия норвежец Тор Ларсен. Но връзката им бързо е забравена, когато Ларсен е осъден на пет месеца тежък труд в Швеция за кражба на пари от млада жена, за която преди това е бил сгоден.
10. Болестта
Влиза няколко пъти в болница заради респираторни заболявания или изтощение на организма. През 1986 г. претърпява тежка операция за поставяне на байпас. Изследванията за операцията разкриват, че страда от напреднала форма на диабет. Зрението ѝ внезапно се влошава, а силите ѝ бавно я напускат. През 1993 г. губи и двата си крака и ослепява напълно. На 15 юни 1996 година е намерена мъртва от внучката си. Погребана е с държавни почести.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
