“Аз не пея за всички, аз пея за всеки”
Думи на легендарната френска певица, известна със своите шансони, Едит Пиаф. Въпреки крехката ѝ фигура, тя притежава титаничен глас, а това, че няма музикално образование, не е никаква пречка по пътя ѝ към успеха.
За по-малко от година става една от най-известните певици в родината си. Не след дълго успява да покори Америка и целия свят. Превръща се в символ на Франция, а песните ѝ – в незабравими. През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите Grammy. Още любопитни факти за Едит Пиаф ще откриете в следващите редове.
1. Корените
Предците ѝ по бащина линия са Виктор Алфонс Гасион и Леонтин Луиз Декамп, известна като Маман Тине – управителка на публичен дом в Берней, Нормандия. Тези по майчина са с френски, италиански и берберски произход – Огюст Южен Майлард и Ема (Айча) Саид Бен Мохамед.
2. Родителите
Майката – Анета Джована Майер, е улична певица и циркова актриса, родена в Италия. По-известна е с псевдонима си Лине Марса. Бащата – Луи-Алфонс Гасион, е уличен акробат от Нормандия, с множество изяви в театъра.
3. Раждането
Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 г. в покрайнините на Париж. Според някои твърдения е родена на тротоара на ул. „Белвил“ №72. В акта ѝ за раждане като месторождение е посочена болница „Тенон“. По това време Луи е доброволец на фронта. Получава първия си двудневен отпуск едва в края на 1915 г., за да види новородената си дъщеря.
4. Името
Момичето е кръстено на британската медицинска сестра от Първата световна война – Едит Кавел. Тя е екзекутирана 2 месеца преди раждането на детето, защото помага на френски войници да избягат от германски плен.
5. Публичният дом
Малката Едит не остава за дълго при своите родители. Веднага след раждането ѝ майка ѝ я оставя на своята майка. Луи отново е на бойното поле, когато разбира, че съпругата му го е напуснала, а дъщеря ѝ живее при баба си. Връща се и отвежда момиченцето си в публичния дом на своята майка. Така Едит израства под грижата на проститутките.
6. Слепотата
От 3 до 7-годишна възраст Едит страда от кератит и е почти сляпа. Смята се, че възвръща зрението си, след като няколко от проститутките на работа при баба ѝ, събират пари и я изпращат на поклонение в „Sainte Thérèse de Lisieux“.
7. Дъщерята
Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон. Заживяват заедно. Луи не одобрява Пиаф да се скита по улиците и непрекъснато я убеждава да започне нормална работа. Тя склонява, след като забременява и за кратко прави венци във фабрика. Година след запознанството си с Луи, Едит ражда малката Марсел. Но на втората си годинка, детето заболява от менингит и умира. Певицата повече не се сдобива с дете.
8. Псевдонимът
През 1935 г. Луи Льопле, собственик на нощен клуб „Le Gerny“, открива Пиаф. Клубът му се намира на легендарната „Шан-з-Елизе“ и се посещава от всички социални класи. Льопле убеждава Едит да пее, въпреки нейните притеснения и ѝ дава прозвището “La Môme Piaf” (Момичето Врабче).
Той става неин любовник, учи я да чете и пише, да пие и да употребява морфин, да се държи в обществото, облича я в станалата нейна запазена марка, малка черна рокличка. След като Льопле е убит от гангстери, тя среща Раймон Асо. Той също споделя леглото ѝ, прекръства я просто на Piaf (Врабчето) и я вкарва в парижкия елит.
9. Зависимостите
През 1947 г. намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан. Но след 2 години тежка самолетна катастрофа ѝ отнема любимия мъж. В негова памет тя пише една от най-известните си песни – „Химн на любовта“. Изпада в тежка депресия, става зависима от морфина и алкохола, получава припадъци, а веднъж едва не пада от прозореца.
Сякаш губи разсъдъка си и се връща отново на улицата. Облечена в стари дрехи, пее по улиците на Париж, а след това се прибира с непознати мъже. През 1952 г. преживява две автомобилни катастрофи и чупи почти всичките се ребра и двете си ръце. За да облекчат болките, лекарите отново ѝ предписват морфин. Така животът ѝ става немислим без опиатите.
10. Смъртта
На един от изтощителните си концерти певицата припада, а от устата ѝ започва да тече кръв. Диагнозата е страшна: рак на черния дроб. Болестта побеждава френското врабче и то отлита от този свят на 11 октомври 1963 г. Последните ѝ думи са: “Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си”.
Римокатолическият архиепископ отказва да извърши погребален ритуал, заради неправдивия живот на певицата. Тялото ѝ е положено в гробището „Пер Лашез“ в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на френската столица, движението е спряно за един ден, а церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклонници.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
