10 любопитни факта за Чудомир

“Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.” е казал някога един много мъдър и талантлив българин. Малцина знаят истинското му име, но талантът му е докоснал мнозина. Хуморист, художник и краевед, той оставя много смешни страници и чудесни живописни платна, с които и до днес е жив в сърцата и очите ни. Оставя в наследство повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Това е Чудомир. Ето и 10 любопитни факта за този чуден, чудноват чудак.

1. Раждане

Димитър Христов Чорбаджийски е роден на 25 март 1890 година в село Турия, община Павел баня в Княжество България. Той е седмото от осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец, но майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.

2. Образование

През 1901 година завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 година – прогимназия в Казанлък. До 16-годишна възраст учи в старозагорската гимназия “Иван Вазов”. През 1913 година завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София. Мобилизиран е по време на Балканската война. Дипломира се едва през 1919 година във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

3. Псевдонимът

За псевдонима му има две версии. Първата гласи, че като дете в Павел баня ходел часове наред на ръце и обикалял с главата надолу из местността. Бабите го гледали и си казвали, че се е родило ново чудо.

По-реалистичната версия е свързана със сътрудничеството му със списанието “Барабан”. За него той рисувал карикатури, подписвайки се като “ЧОРБ”. Един ден, докато подготвял поредните си забавни рисунки за София в община Турия, пристигнал новият брой на вестник “Пряпорец”. По думите на автора, той и неговите връстници често попадали на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев.

Между последния и младия Димитър е открита комична прилика, която пръв забелязва неговият съселянин Дянко Фурнаджията, който му прикачва прякора Чудомир: “Митко, май ти си на кадрото.” Шегата се харесала на Чорбаджийски, той извадил карикатурите от плика и без колебание поправил името под тях на Чудомир.

4. Другите псевдоними

Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд.

5. Творчеството

Първите му изяви в печата датират от 1907 година, когато негови карикатури и римувани злободневки са публикувани във вестник “Балканска трибуна”. После следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията “Барабан”, “Остен”, “Жило”, “Червен смях, както и от вестниците “Слово”, “Зора”, “Искра”.

Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания. През 1969 е издадена сбирката от афоризми и миниатюри “Пестете ни времето!”. Произведенията му са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

6. Любовта

На бурния му ергенлък и бохемство слага край през 1921 година напористата художничка Мара Нонова, дъщеря на известен род от Трявна. Първата Мара в живота на Чудомир го преследва настойчиво седем години и успява да се ожени за него. Преди брака и по време на брака, който не му донася щастие, Чудомир преживява вълнуващи моменти с няколко млади, талантливи и хубави дами – една художничка, една скулпторка и една актриса.

Преди Мара Нонова да го завладее и да го откъсне от скулпторката Невена Баджакова, с която той живял известно време в квартирата си в София, младият Чудомир обичал закачливата синеока блондинка Олга Карапирова, негова състудентка от Рисувалното училище. Тя също силно го любела, но връзката им се разпаднала, защото Олга не простила на Чудомир, че не я е видял по време на отпуската си като доброволец в Балканската война.

Голямата и споделена любов на Чудомир била Мара Пенкова, актриса от Народния театър. Мара Пенкова била лудо влюбена в него още от 17-годишна възраст, когато била ученичка, а той – художник бохем. След дълго време любовта им разцъфтява с пълна сила. Когато жененият Чудомир идва в София, двамата влюбени по цели нощи обикалят заведенията.

7. Признанията

По време на честването на 70-тата му годишнина на 26 март 1960 г. Чудомир е удостоен със званието “Заслужил деятел на културата” и получава орден “Народна република България.

През 1967 година получава званието “Народен деятел на културата”.

8. Предсмъртното писмо

Веселин Стоянов цитира за първи път предсмъртното писмо на писателя до приятеля му Петко Влаев:

“София 17-ХII-967 Правит. болница

Научил си, вярвам, че към известната ми болест се появи и пневмония, и аз, който бях 75 к.гр. сега съм 62. Може да се очаква значи, че болницата ще напусна по гръб. А искам в Казанлък да ми приберете кожата и костите и моля за вашите услуги. Жена ми също е болна и никаква не би я свършила без ваша помощ.

Това е последния бюлетин. Ракът и Берлин не можа да го опече, а пневмонията и десетките по-незначителни болежки, които се появяват напоследък, ще направят каквото трябва. С най-сърдечни чувства и поздрави на всички казанлъчани – Чудомир”

9. Самоубийството

На 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница. Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. След няколкократно лечение в чужбина и в Правителствената болница той страда жестоко, разяждан от рак на устната, който безвъзвратно е разпръснал метастазите си. Решението за самоубийство не е спонтанно. От запазените архиви е ясно, че за това той е намеквал в отделни писма до свои приятели.

Сутринта Чудомир моли една от санитарките да отиде до пощата и да пусне десетина писма, които е написал. Едно от тях е до Тодор Живков. По това време Чудомир е народен представител. В писмото той обяснява пред първия човек на държавата мотивите за самоубийството си. Другите писма са до Съюза на българските писатели, до Петко Влаев, близки в София и Казанлък. В едно от тях е и завещанието му.

Някъде по обяд Чудомир намира санитарката и я пита дали е пуснала писмата. Жената отговорила, че още не, защото изникнала някаква спешна работа. Тогава Чудомир вдига скандал, нещо, с което изненадал всички. Познавали го като тих и ненатрапчив болен. Малко след 13 часа от болницата изписват майката на професор Атанас Божков. Писателят помага на жената да напусне болницата и да се настани.

После се връща в сградата на Правителствена болница, влиза в асансьора и потегля за третия етаж. Прекосява коридора, стига до балкона и полита оттам. Преди фаталната крачка, Чудомир оставя на перваза на прозореца такето си. Хвърля се назад, защото е считал, че така най-бързо ще стигне до смъртта. В суматохата никой точно не установил последния час на писателя, но в смъртния акт е написано между 13 и 30 и 14 часа.

10. Празниците

Чудомировите празници се провеждат в Казанлък ежегодно от 25 март до 1 април и включват прояви от цялата културна сфера. Национален литературен конкурс “Чудомир”, Национален базар на книги от български автори “Словото българско”, Национален конкурс за весела детска рисунка “Малките нашенци”, Национален театрален фестивал “Комедийният хит на сезона”, концерти, изложби, дискусии, премиери на книги. През 2019 година ще се проведат 26-тите Чудомирови празници.