Алеко Константинов е сред най-обичаните и талантливи български автори. И това не е случайно. Той съумява да опише странния ни манталитет майсторски и с емблематичното си чувство за хумор, а творбите му са до болка истински и провокиращи хиляди размисли.

Въпреки че животът го сблъсква с много несправедливости, болки, трагедии и бедност, той избира да се нарече Щастливец и да живее бохемски. Отива си от този свят само на 34 години, но остава завинаги в паметта и сърцата на докосналите се до неговото изумително творчество.

Днес се навършват 124 години от смъртта му, а ние решихме да ви запознаем с някои любопитни моменти от неговия живот.

1. Бащата

Бащата на твореца е видният български търговец Иваница Хаджиконстантинов. Той е заможен, образован, духовит човек, изключително културен и начетен. Владее италиански, гръцки, румънски и турски. Пътува често из света. Разказва преживяванията си увлекателно и с чувство за хумор. Но наред с това е с голямо самочувствие, мълчалив, често необщителен, строг, властен и високомерен.

2. Майката

Майката – Тинка Хаджииванова е потомка на голямата видинска фамилия Шишманови. Тя е свенлива, мила и добре възпитана дама. Омъжва се на 14 години за три пъти по-възрастния Иваница. Потисната и силно ревнувана от мъжа си, тя оставя бледи, но свидни спомен в съзнанието на най-голямото си дете.

10 любопитни факта за Алеко Константинов

3. Сватбата

Сватбата на Тинка и Иваница се състои през изключително студения януари на 1862 година. Обичаят повелява младата булка да бъде изкъпана в присъствието на всички роднини. От този момент до края на деня, Тинка е облечена само с ефирната си венчална рокля от Букурещ, в стил Людовик XIV.

Тя не пожелава дори да се наметне с връхна дреха. Резултатът е заболяване, с което се бори до края на живота си. Една година по-късно, на 13 януари 1863 година, в Свищов, се ражда и първото им дете – Алеко Иваницов Константинов. Две години по-късно се ражда Елена, след това Веселина, а най-малката – Любка е родена през 1876 година.


4. Детството

Малъкият Алеко расте слаб и хилав, но въпреки това не играе свободно със своите връстници, а е затворен в големия си дом. Обличат го в бяло костюмче и не му позволяват никакви игри, за да не се нацапа. Това провокира децата да му измислят смешния прякор “Алеко Пуйката”. Той става още по-изолиран от останалите, тъй като е обучаван в домашни условия от Емануил Васкидович и от Янко Мустаков.

5. Адвокатството

По време на адвокатската си кариера, Константинов многократно защитава бедни българи, които не могат да си позволят хонорарите на изявените негови колеги. Освен това е част от няколко знаменити процеси. Един от тях е прочутото дело №308 от 1888 година. В него той защитава софийската куртизанка Ани Петрова, обвинена в убийството на един от любовниците си – д-р Симеон Дацов. Алеко успява да докаже невинността на клиентката си, а убиецът се оказва съпругът на Ани – професор Атанас Пулиев.

По-късно Константинов защитава Петко Каравелов и Трайко Китанчев, обвинени в “организиране на съзаклятие, целящо промяна на съществуващия държавен строй”. Всички много добре знаят изхода на това дело и не желаят да се противопоставят на Стамболов. Екатерина Каравелова търси помощ от множество адвокатски кантори, но всички ѝ отказват. Единственият, който се решава да помогне, е Алеко Константинов.

6. Трагедиите

Освен с кариерски несполуки, Алеко се сблъсква и с житейски такива. За пет години, от 1885 до 1890, измира цялото му семейство. Първо от туберколоза умира най-малката му сестра – Люба. Тинка умира година по-късно от същото заболяване. За да изтрие лошите спомени, Иваница се мести с големите си две дъщери в София. Но вместо това, пренася трагедията по-близо до сина си. Бащата е покосен от същата коварна болест, която убива Люба и Тинка.

Елена е съкрушена от загубата на близките си и от проваления си годеж и сама търси смъртта. Прекарва часове на терасата в най-мразовитите дни леко облечена, за да се простуди. Не след дълго пневмонията ѝ прераства в туберкулоза. Предсмъртното ѝ желание е да се отреже дългата ѝ руса коса, за да не бъде хубава като умре.

Веселина среща любовта в лицето на свищовски адвокат. Женят се и след година се ражда първото им дете. За съжаление, то живее само час, а три дни след него си отива и майка му. Алеко остава сам.


7. Псевдонимите

Точно в този тежък момент, след близките срещи със смъртта, се “ражда” и най-известният му псевдоним – “Щастливеца”. И точно с това си прозвище Алеко остава известен и именно то успява да измести другите негови псевдоними – Башибозук, Беньо Наков, Евстати Хаджибалкански, Един от клуба на Моралното влияние, Великият, Хъньо.

8. Страничните дейности

10 любопитни факта за Алеко Константинов

По инициатива на Алеко Константинов се основава първото туристическо дружество в България. Той поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година. Негова заслуга са и много преводи на световни автори, сред които са шедьоврите “Бахчисарайски фонтан”, “Полтава” и “Цигани” от Александър Пушкин; “Демон” и “Беглец” от Михаил Лермонтов; “Руските жени” и “Кой е строил железния мост?” от Николай Некрасов и “Тартюф” от Молиер.

9. Смъртта

10 любопитни факта за Алеко Константинов

Щастливецът умира на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев. В землището на село Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона, в който са Константинов и Такев.

Според аутопсията, писателят умира от рикоширало олово, счупило четвъртото ляво ребро, което се забило в сърцето и прекъснало дейността му. Мозъкът на Алеко тежи 1595 грама. Според патолога, това е най-големият мозък на българин, измерен дотогава при аутопсия. Целият народ скърби за нелепата смърт на един от любимите си творци.

10. Почитта

В памет на големия българин са именувани редица географски обекти от регионално и национално значение, като нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила и местността с туристически център “Алеко” на Витоша. Сатиричният театър в София също носи неговото име. Ликът му е изобразен на банкнотата от 100 лева.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *