10 малко известни факта за 11 септември 2001 г.

Само 102 минути делят първия удар в Северната кула от рухването ѝ. Между 8:46 и 10:28 ч. на 11 септември 2001 г. четири отвлечени самолета променят историята на Съединените щати и на света.

В 8:46 ч. полет 11 на American Airlines се врязва в Северната кула на Световния търговски център. В 9:03 ч. полет 175 на United Airlines удря Южната кула. В 9:37 ч. полет 77 на American Airlines се разбива в Пентагона, а в 10:03 ч. полет 93 на United Airlines пада край Шанксвил, Пенсилвания, след като пътниците се опитват да си върнат контрола над самолета. Южната кула рухва в 9:59 ч., а Северната – в 10:28 ч.

При четирите координирани терористични атаки на „Ал Кайда“ загиват 2 977 души от 90 държави – 2 753 в Ню Йорк, 184 при Пентагона и 40 пътници и членове на екипажа на полет 93. В тази бройка не влизат 19-те похитители.

Кадрите от този ден са познати на милиони хора. Зад тях обаче стоят десетки истории за решения, взети за секунди, за случайности, разделили живота от смъртта, и за хора, които са имали възможност да избягат, но са се върнали за други. Ето 10 малко известни факта за 11 септември 2001 г.

1. Хора в Южната кула се връщат в офисите си

Когато първият самолет се врязва в Северната кула, Южната все още не е засегната. От прозорците ѝ се виждат пожарът, падащите отломки и димът от съседната сграда и много хора веднага решават да напуснат.

Малко по-късно обаче по озвучителната система в Южната кула прозвучава съобщение, че инцидентът е в другата сграда, тяхната е безопасна и служителите могат да останат на работните си места или да се върнат там. Част от вече тръгналите надолу хора обръщат посоката. Други, стигнали до фоайето или до междинни етажи, също получават съвет да се върнат.

Комисията за 11 септември по-късно установява, че информацията, че инцидентът е в Северната кула, е била в съответствие с процедурите. Препоръката хората да останат или да се върнат по офисите си обаче не е фигурирала в съществуващите писмени протоколи. Точната причина за съобщението така и не е установена. Двама от служителите, които биха могли да дадат най-точен отговор, загиват при срутването на Южната кула.

Комисията отбелязва и нещо важно – в онзи момент почти никой не допуска възможността втори самолет умишлено да удари другата сграда. Минути по-късно това се случва. В 9:03 ч. полет 175 се врязва в Южната кула.

2. 18 души успяват да се измъкнат от етажите над удара

В Северната кула ударът на полет 11 прекъсва и трите евакуационни стълбища. Според разследването на Националния институт за стандарти и технологии на САЩ 1 355 души остават блокирани над зоната на сблъсъка. Никой от тях не успява да слезе под нея и да напусне сградата.

В Южната кула ситуацията е различна. Полет 175 се врязва между 77-ия и 85-ия етаж и поврежда тежко трите стълбища. Две стават напълно непроходими, но през третото – стълбище А – остава тесен път през разрушенията. Само 18 души, намиращи се над зоната на удара, успяват да го открият и да преминат през него.

Един от тях е Стенли Праймнат, служител на банка на 81-вия етаж. След удара в Северната кула той тръгва да се евакуира, но в долната част на сградата е уверен, че Южната кула е безопасна, и се връща в офиса си. Там вижда приближаващия самолет.

Праймнат оцелява при удара, но остава затиснат сред разрушенията. Брайън Кларк, който слиза от 84-тия етаж, чува виковете му и вместо да продължи с останалите, спира да помогне. Двамата в крайна сметка намират проходимото стълбище и успяват да излязат от сградата. Малко след това Южната кула рухва.

3. Един човек подготвя служителите си за подобна катастрофа

Рик Рескорла е ветеран от войната във Виетнам и вицепрезидент по сигурността на Morgan Stanley – най-големия корпоративен наемател в Световния търговски център. Още след бомбения атентат срещу комплекса през 1993 г. Рескорла е убеден, че сградите остават потенциална мишена. Той настоява служителите на компанията да участват в редовни евакуационни тренировки, независимо че мнозина приемат упражненията като досадна загуба на време.

Не става дума само за теория. Служителите трябва да напускат бюрата си и действително да слизат по стълбищата, за да знаят какво да правят при истинска авария. Рескорла разработва и подробен план за действия при извънредни ситуации.

На 11 септември подготовката се оказва решаваща. След удара в Северната кула Рескорла не приема уверенията, че хората в Южната могат да останат по местата си. Започва евакуацията на служителите на Morgan Stanley. Докато ги насочва към стълбите, използва мегафон и пее песни, включително корнуолски мелодии от детството си, за да държи хората спокойни и в движение.

Повече от 3 700 негови колеги успяват да напуснат Световния търговски център. Само 13 служители и консултанти на Morgan Stanley загиват. Един от тях е самият Рескорла. След като помага на хората да излязат, той се връща нагоре, за да търси останали служители. За последно е видян да се изкачва по стълбите на Южната кула.

4. Повече от половин милион души напускат Манхатън по вода

След атаките Долен Манхатън се оказва практически откъснат. Мостовете и тунелите са затворени, общественият транспорт е сериозно нарушен, а стотици хиляди хора се опитват да се отдалечат от района на Световния търговски център. Тогава започва една от най-мащабните операции на 11 септември, която остава встрани от най-познатите телевизионни кадри.

Бреговата охрана на САЩ призовава всички налични плавателни съдове да се включат в евакуацията. Отзовават се фериботи, влекачи, туристически кораби, търговски съдове и частни лодки. Няма готов план как половин милион души да бъдат изведени по вода. Капитаните просто започват да качват хората от пристанищата на Манхатън и да ги превозват към Ню Джърси, Бруклин и други места.

За по-малко от осем часа с помощта на стотици плавателни съдове са евакуирани над 500 000 души. При операцията не загива нито един човек. Бреговата охрана я определя като най-голямата морска евакуация в историята. По-късно тя става известна като 9/11 Boatlift.

5. 16 души оцеляват в Северната кула, докато тя рухва

В 10:28 ч. Северната кула започва да се срутва. По това време вътре все още има пожарникари, полицаи и цивилни. Шестнадесет души оцеляват по една почти невероятна случайност – намират се в различни части на стълбище B между 2-рия и 22-рия етаж. Сред тях са 12 пожарникари, трима цивилни служители на Пристанищната администрация на Ню Йорк и Ню Джърси и един неин полицай.

Шестима от пожарникарите са от Ladder Company 6. Докато слизат, срещат Джоузефин Харис – счетоводителка от Пристанищната администрация, която е тръгнала от офиса си на 73-тия етаж. Тя се възстановява от предишен инцидент и вече почти няма сили да върви. Пожарникарите решават да не я оставят. Движението им рязко се забавя. Те спират, изчакват я и ѝ помагат да продължи надолу, докато стигат приблизително до четвъртия етаж.

Точно тогава сградата рухва. Част от стълбище B оцелява в своеобразна кухина сред останките. След срутването настъпват мрак и тишина. Хората вътре първоначално дори не знаят какво е останало от сградата около тях. Часове по-късно през развалините прониква дневна светлина и спасителите успяват да стигнат до оцелелите. Общо 16 души излизат живи от останките на стълбището.

По-късно капитан Джей Джонас от Ladder 6 нарича Джоузефин Харис техния талисман. Ако пожарникарите не били спрели заради нея, вероятно щели да стигнат до фоайето или до улицата точно когато кулата се срутва. Жената, която те решават да спасят, вероятно забавя групата достатъчно, за да спаси и тях.

6. Един американец наблюдава атаките от Космоса

На 11 септември 2001 г. астронавтът Франк Кълбъртсън е командир на Експедиция 3 на Международната космическа станция. Заедно с него са руските космонавти Владимир Дежуров и Михаил Тюрин. Кълбъртсън е единственият американски гражданин, който в деня на атаките се намира извън Земята.

След като от NASA му съобщават какво се случва, той проверява траекторията на станцията. Екипажът скоро ще премине над района на Ню Йорк. Кълбъртсън взема камерата. От стотици километри височина той заснема огромната димна следа, издигаща се от Долен Манхатън. Снимките остават едни от най-необичайните свидетелства за атаките – трагедията се вижда от място, от което цели градове изглеждат малки.

На следващия ден Кълбъртсън научава още нещо. Капитанът на самолета, който се разбива в Пентагона, Чарлс „Чик“ Бърлингейм, е негов бивш състудент от Военноморската академия на САЩ. Няколко дни по-късно Кълбъртсън взема тромпета си и изпълнява на борда на Международната космическа станция „Taps“ – мелодията, която традиционно звучи на американски военни погребения. Посвещава я на своя загинал приятел.

7. Ремонтът на Пентагона спасява много човешки животи

В 9:37 ч. полет 77 на American Airlines се врязва в западната фасада на Пентагона със скорост около 850 км/ч. При атаката загиват 125 души в сградата и 59 пътници и членове на екипажа на самолета. Петимата похитители не са включени в броя на жертвите. Мястото на удара обаче се оказва от огромно значение.

По това време Пентагонът преминава през мащабна реконструкция. Самолетът удря район непосредствено до току-що обновения сектор Wedge 1 и продължава към съседния Wedge 2, който все още не е ремонтиран и е до голяма степен освободен именно заради предстоящите строителни работи. При обновяването на Wedge 1 външните стени са допълнително укрепени, поставени са устойчиви на взрив прозорци и са модернизирани противопожарните системи.

Според Pentagon Memorial тези подобрения намаляват разрушенията и броя на жертвите. Ударът унищожава или сериозно поврежда десетки носещи колони, но частта от сградата над мястото на сблъсъка не се срутва веднага. Това става приблизително половин час по-късно. Това време позволява на хора да се евакуират и на спасителни екипи да действат.

Според официалния мемориал, ако самолетът беше попаднал в напълно зает и все още необновен сектор на Пентагона, броят на загиналите и ранените вероятно щеше да бъде значително по-голям.

8. Гандър и хилядите непознати, които градът спасява

След атаките американските власти предприемат безпрецедентна стъпка – нареждат всички граждански самолети във въздушното пространство на страната да кацнат възможно най-бързо. Самолетите, идващи от Европа и други части на света, също трябва да бъдат пренасочени.

Канада започва операция Yellow Ribbon и приема стотици международни полети. Общо 238 са пренасочени към канадски летища. Един от градовете, върху които пада най-голямото натоварване, е Гандър в Нюфаундленд и Лабрадор. Градът има население от около 10 000 души, но разполага с голямо летище, останало от времето, когато Гандър е важна спирка за презокеанските полети.

На 11 септември там кацат 38 самолета с общо 6 656 пътници и членове на екипажи. За няколко часа населението на града на практика нараства с повече от половината. Хората не остават за една нощ. Някои прекарват в района три или четири дни. Местните жители организират храна, места за спане, дрехи и всичко необходимо за всички, които са пристигнали без никаква представа кога ще могат да продължат пътуването си.

В началото властите дори съветват жителите да не прибират непознати пътници в домовете си заради съображенията за сигурност. Много от хората в Гандър просто не се съобразяват и отварят вратите си. Историята на града по-късно вдъхновява мюзикъла „Come from Away“.

9. Над 300 кучета участват в спасителните операции

В часовете и дните след рухването на кулите към Ню Йорк пристигат стотици специално обучени кучета. Според Националния мемориал и музей на 11 септември повече от 300 животни участват в издирването на оцелели, откриването на човешки останки и по-късно в оказването на психологическа подкрепа на спасителите и семействата на жертвите.

Първоначалната надежда е под огромната маса от стомана и бетон да бъдат открити още живи хора. С течение на часовете тази надежда намалява. Последният човек, изваден жив от развалините на Световния търговски център, е Дженел Гузман-Макмилън. Тя работи за Пристанищната администрация на 64-тия етаж на Северната кула.

Когато сградата се срутва, Гузман-Макмилън вече се спуска по стълбите. Остава затисната между бетон и стомана и може да движи почти единствено лявата си ръка. Прекарва под развалините около 27 часа. На сутринта на 12 септември успява да прокара ръка през малък отвор. Спасител я хваща, а екипите започват продължителна операция, за да освободят затиснатите ѝ крака.

10. Над 1000 жертви все още не са идентифицирани

Работата по 11 септември не приключва с разчистването на развалините. На 24 август 2026 г., броени седмици преди 25-годишнината от атаките, Службата на главния съдебен лекар на Ню Йорк обяви нова идентификация на жена, загинала в Световния търговски център. Името ѝ не беше оповестено по желание на семейството.

Случаят е исторически – за първи път жертва на 11 септември е идентифицирана чрез съдебна генетична генеалогия, която комбинира ДНК анализ с генеалогични методи. Тя е 1 654-тата идентифицирана жертва от общо 2 753 души, загинали при атаката в Ню Йорк. Това означава, че четвърт век след трагедията 1 099 от жертвите – приблизително 40% – все още не са идентифицирани.

И това не е единствената причина 11 септември да не може да бъде разглеждан като приключила история. На 1 септември 2026 г. пожарната служба на Ню Йорк публикува своя 25-годишен доклад за здравните последици сред служителите, участвали в спасителните и възстановителните операции.

Данните показват, че 10 562 настоящи и бивши служители на FDNY са сертифицирани поне с едно физическо заболяване, свързано с излагането на прах, дим и токсични вещества след атаките. При 4 257 има сертифицирано онкологично заболяване, а 4 496 са диагностицирани с поне едно свързано психично състояние.

Само ден след публикуването на доклада, на 2 септември, върху Мемориалната стена на FDNY са добавени имената на още 36 служители, починали от заболявания, свързани с работата им след 11 септември. Затова числото 2 977 показва колко души загиват при самите атаки на 11 септември 2001 г. То обаче не показва цялата цена на този ден.