10-те най-големи предразсъдъка за хората на изкуството

Занимаващите се с изкуство винаги са били смятани за хора, замесени от друг тип тесто. Дали заради факта, че усещането, което носи изкуството, е свързано с една абстрактна величина, или защото изпълняващите го в повечето случаи изглеждат различно, не е ясно.

Факт е обаче, че обществото е запасено с арсенал от готови реплики и предразсъдъци що се отнася до естеството на така интересната порода на артистите. Като се започне от „музикант къща не храни“ и се стигне до личностните им характеристики, хората на изкуството често биват „разпъвани на кръст“ в различни аспекти.

Ето и най-закостенелите убеждения на обществото спрямо създаващите изкуство или с други думи 10-те най-големи предразсъдъка за хората на изкуството.

1. Те взимат много пари

Наложените от години лица на сцената – може би, голяма част от другите недостигнали такава известност и блестящ триумф – не. А местата в ложата на „богоизбраните” са крайно ограничени. Практиката показва, че множество професии са по-високоплатени от тази на актьора, който обира всяка вечер овации на сцената в театъра.

2. Те са вятърничави

Тук истината е някъде по средата, тъй като често това качество е вследствие на натоварен, непоследователен и набързо стъкмен график. Да, когато на артиста му предстои в рамките на два часа да отиде на грим, репетиция, да разходи кучето и вероятно в някой промеждутък да отскочи до Марс, много е вероятно да забрави да се обади на Мими, с която седяха заедно в седми клас, втория срок. Но истинският артист никога не забравя за професионалните си ангажименти.

3. Те взимат наркотици

Носят се градски легенди, че пред НАТФИЗ на всеки случаен минувач му ухае на свежи растителни екстракти. И всичко това се смята за естествен изход от безкрайното напрежение. Или заради скука, произтичаща от притежанието на солидна сума. За съжаление наистина икони на световната музикална сцена като Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус и Уитни Хюстън ни напуснаха именно покосени от свръхдоза. Затова тази точка по-скоро е факт, отколкото предразсъдък, но оставям вратичка за възможността сцената да приеме и артист, който не употребява забранени субстанции за забавление.

4. Те са лицемерни

Когато изкуството излезе от своята стерилна среда и се превърне в шоубизнес, ефектът на фалшивата усмивка неминуемо е осезаем. Действително обаче съм срещала артисти, които не страдат от болестта на двуличието. В този случай е въпрос на характер и колко лесно може да бъде пречупен той.

5. Те са глупави

Това е любимата ми точка. Аргументът е прост като детска игра – интелектуалното развитие на един творец остава на заден план за сметка на кариерата. Може би тази традиция в мисленето на обикновения човек е най-грешна, защото примерите за артисти, които блестят освен с несравним талант под прожекторите, но и с остър ум, съществуват. За справка Натали Портман е завършила Харвард и знае шест езика, а пък актрисата от „Приятели” – Лиса Кудроу има биологическо образование. Мисля, че с това все пак става ясно, че не е ОК да се слага под общ знаменател.

6. Те са самовлюбени

Това схващане битува много настойчиво. Най-често критикуващите го отдават на прекомерна доза внимание и настъпилото следствие – нарцисизмът. По принцип в това има резон, но нима само актьорите, певците или танцьорите са обкръжени от нестихващо внимание? Освен това е изключително важно да се прави разлика между самочувствие и самовлюбеност. За един изпълнител е от ключово значение да твори и да се представя пред публика с нужната увереност, както и да харесва сам това, което създава.

7. Те живеят в собствен свят

Реално хората на изкуството се славят с доста развинтено въображение, иначе не биха били в състояние да творят, това е начинът да бъдат вдъхновени. Тяхното общество често изглежда като маса в ресторант, на която пише „reserve“ – там не сядат случайни посетители. И наистина това има капацитета да се превърне в друга вселена. Но ако вечно живееха в този имагинерен свят, те не биха могли да вършат своята работа, както и да излязат от роля. А един артист може да бъде много дисциплиниран.

8. Те са жадни за внимание

Това малко или много е препратка към т.1. Артистът винаги създава творчеството си главно за публиката. Вярно е, че личното удовлетворение също е фактор, но той е по-скоро отражение на добре свършената работа – а именно да се харесва онова, което се вижда. Този вид внимание е жизненоважно за автора на спектакъла. Страничното такова, което служи по-скоро за повдигане на егото, не е задължително да бъде фиксидея. Точката е общовалидна за всеки човек, не само за този на изкуството.

9. Те са бунтари

Времената на freеstyle битки, помещаващи се в някое много ъндърграунд местенце в малките часове на нощта около бостънските предградия, отдавна са отминали. Тогава, когато old school рапъри и танцьори са мерели сили срещу противник от друго гето. Или когато същите тези предградия са осъмвали нашарени с графити, съдържащи нападки срещу системата. Сега хората на изкуството са в синхрон с културното си творчество повече от всякога.

10. Те нямат нужда да полагат усилия…

… защото са надарени с талант. А всъщност точно този талант, с който безспорно артистите са надарени, най-много се нуждае от шлифоване. Максимата, че тайната на успеха се крие в 99% труд и 1 % талант, разбира се, е меко казано пресилена. Трудът и дарбата в повечето пъти са равнопоставени, но никой творец, който жъне успехи в своята сферата, не разчита само на природните си умения. Публиката, която става свидетел на завършените шедьоври, не знае, а и това е в реда на нещата, колко безсънни нощи и напрегнати дни са били нужни на артиста, за да поднесе готовия си материал.

И макар да има артистични натури, които са представителна извадка на цитираните по-горе предразсъдъци, това далеч не означава, че всеки един е такъв. А едва ли има артист, който да не е ставал обект на обвинения по тези точки, независимо дали характера му отговаря на тях или не. В крайна сметка обаче без значение какви точно са творците, едно е сигурно – те са истинско вдъхновение за всеки ценител на изкуството.