Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия се художествен живот на следосвобожденската българска култура. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“.
Тези композиции са своеобразна емблема на времето. И ако в тях е отразено традиционното ежедневие, то портретите представят новата свободна личност.
Той е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство. Участва активно в създаването на Държавното рисувално училище през 1896 г. (днес Национална художествена академия) и е негов първи директор и професор по живопис до 1921 г.
Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Преди да дойде в България той работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: „Майка ми“ (1880), „Баща ми“ (1880) и др.
Мърквичка идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат в културен и социален център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който дори ходи на уроци по рисуване при него. Заедно обсъждат създаването на Първото рисувално училище в Пловдив.
През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.
През 1889 г. се установява в София. През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г. Ето и 10 от най-впечатляващите произведения на Иван Мърквичка.
1. „Ръченица“
2. „Пловдивски пазар“
3. „Шопско хоро“
4. „Сватба в Момчиловци“
5. „Портрет на Петко Славейков“
6. „Търговци на Босфора“
7. „Македонска българка от Скопска Черна гора“
8. „Седнала жена в градината“
9. „Македонска българка“
10. „Три сестри“
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
