Зад всяко успешно телевизионно предаване, филм, театрална постановка или музикален хит стоят хора, чиито имена невинаги виждаме на афишите. Те избират историите, събират екипите, търсят финансиране и поемат риска една идея да се превърне в реалност. Понякога резултатът е огромен успех, друг път публиката дори не разбира колко усилия са били вложени.
България има продуценти, които са променили телевизионния ефир, създали са едни от най-гледаните родни филми, работили са по международни копродукции и са помогнали на десетки артисти да изградят кариера. Някои от тях са добре познати лица, а други предпочитат да останат зад камерата. Ето десет имена и продуцентски тандеми с важен принос към българския шоубизнес.
1. Иван и Андрей
Иван Христов и Андрей Арнаудов се познават още от първи клас. Години по-късно приятелството им се превръща в едно от най-успешните партньорства в българската телевизия. Започват като водещи в кабелна телевизия, а със „Сблъсък“ успяват да превърнат провокативните разговори и публичните спорове в запазена марка.
Продуцентската им компания „Междинна станция“ стои зад предавания като „Мюзик айдъл“, „Папараци“, „Бригада нов дом“ и деветте сезона на „Фермата“. В телевизионната им биография влизат и сериалите „Съни Бийч“ и „Мен не ме мислете“.
През 2024 г. Иван и Андрей постигат най-големия си успех в киното с „Гунди – легенда за любовта“. Биографичният филм за Георги Аспарухов привлича над 700 хиляди зрители и подобрява рекордите за посещаемост на български филм след 1989 г. Успехът идва в труден за компанията период, след като продуцентите губят договора си с bTV за „Фермата“. Така една история за футболна легенда се оказва повратна точка и в собствената им професионална история.
2. Ники Илиев и Башар Рахал
Ники Илиев и Башар Рахал са познати на публиката преди всичко като актьори, но работата им зад камерата постепенно заема все по-голямо място в професионалните им биографии.
Ники Илиев прави режисьорския си дебют в пълнометражното кино с „Чужденецът“ през 2012 г. Следват „Живи легенди“ и други филмови проекти, в които съчетава режисура, сценарна работа и продуцентска дейност. Партньорството му с Башар Рахал се утвърждава със „Завръщане“ (2019) и „Завръщане 2“ (2022). И двата филма разчитат на познати актьорски лица, хумор и истории за приятелството.
През 2024 г. двамата работят по „Без крила“, вдъхновен от живота на българския параатлет Михаил Христов. След тежък инцидент, при който губи двете си ръце, Христов успява да се завърне към активния живот и става световен шампион в скока на дължина. Башар Рахал е продуцент на филма, а Ники Илиев поема режисурата и сценария. Продукцията излиза по кината през декември 2024 г., а през 2025 г. достига и до телевизионната и стрийминг аудиторията.
3. Александър Сано и Луиза Григорова
Александър Сано и Луиза Григорова решават, че не искат да разчитат единствено на предложенията, които получават като актьори. Вместо да чакат подходящите роли, двамата създават собствената си продуцентска компания Break a Leg и започват сами да избират театралните истории, които да представят пред публика.
Сред първите им проекти е „Отблизо“, в който си партнират с Башар Рахал и Любомира Башева. Постановката се радва на голям зрителски интерес и ги насърчава да продължат с продуцентската работа.
Следва „Пистолет в торнадо“, първият моноспектакъл на Весела Бабинова. Постановката е създадена по текст на американската драматургична авторка Лорън Гъндърсън и поставя актрисата пред сериозно предизвикателство: сама да задържи вниманието на публиката през цялото представление. Сано и Григорова показват, че и без голяма телевизионна компания зад гърба си артистите могат да създават успешни независими продукции.
4. Слави Трифонов
Малко български телевизионни лица могат да се похвалят с толкова дълга продуцентска история. Слави Трифонов започва телевизионния си път с „Ку-ку“, преминава през „Хъшове“, а през 2000 г. стартира „Шоуто на Слави“, което остава в ефира на bTV до 2019 г. След това той създава собствената телевизия 7/8 TV.
Продуцентската компания „Седем-осми“ реализира български версии на международни формати като „Survivor“, „Music Idol“, „Dancing Stars“, „Красавицата и отличникът“ и „Гласът на България“. Сред собствените ѝ проекти е музикалното предаване „Пей с мен“, което през 2008 г. събира популярни изпълнители и непрофесионални певци в общо състезание.
В „Шоуто на Слави“ се появяват и комедийните поредици „Къде е батко?“ и „Ракия Sunrise“. Освен телевизионните продукции Трифонов стои зад големи музикални концерти, албуми и спектакли на „Ку-ку бенд“. Професионалният му път е пример как един телевизионен водещ може да изгради собствена продуцентска структура и да разшири дейността ѝ в различни области на развлекателната индустрия.
5. Евтим Милошев
Евтим Милошев е сред хората, които имат съществен принос за развитието на българските телевизионни сериали през последните две десетилетия. Заедно с Любомир Нейков създава продуцентската компания „Дрийм тийм“, свързана с едни от най-популярните родни телевизионни заглавия.
„Столичани в повече“ се излъчва в продължение на 13 сезона, между 2011 и 2019 г. Историята за две враждуващи семейства се превръща в един от най-дълго задържалите се български комедийни сериали в телевизионния ефир.
Милошев участва и в създаването на „Дървото на живота“, криминалната поредица „Дяволското гърло“ и нейното продължение „Есента на демона“. Разнообразието на тези продукции показва интереса му към различни жанрове – от семейната комедия до историческата драма и криминалния трилър.
През 2024 г. професионалният му път поема в неочаквана посока. Милошев става служебен министър на туризма и остава на поста до 2025 г. На 8 май 2026 г. е избран за министър на културата. Така един от най-разпознаваемите телевизионни продуценти у нас преминава от създаването на културно съдържание към управлението на държавната политика в областта на културата.
6. Нико Тупарев
Когато през 2004 г. „Big Brother“ се появява в България, телевизионната публика получава нещо, което дотогава не е виждала в подобен мащаб. Непознати хора заживяват заедно пред камерите, а зрителите следят отношенията им и решават кой да остане в къщата. Сред основните продуценти, свързани с налагането на формата у нас, е Нико Тупарев.
Името му се превръща в едно от най-разпознаваемите в българската риалити индустрия. През годините работи по продукции като „VIP Brother“, „Черешката на тортата“, „Фермер търси жена“, „Женени от пръв поглед“, „Звездни стажанти“ и „Сделка или не“.
Тупарев е свързан с продуцентските компании „Олд Скуул Продакшънс“ и „Ню Бояна Филм“, а работата му обхваща различни телевизионни жанрове. Неговата специалност остават форматите, в които истински хора попадат в необичайни ситуации, а поведението им се превръща в основното съдържание на предаването.
7. Магърдич Халваджиян
Магърдич Халваджиян е сред продуцентите с най-разпознаваемо присъствие в българския телевизионен ефир. Още със „Сладко отмъщение“ и „Господари на ефира“ той показва интерес към предавания, които съчетават хумор, провокация и неочаквани ситуации.
„Господари на ефира“ се превръща в телевизионен феномен. Освен да показва забавни гафове, предаването започва да разследва потребителски проблеми, измами и злоупотреби. Сред останалите продукции, свързани с Халваджиян, са „Пълна лудница“, „Море от любов“, „Имаш поща“, „Страх“, „Екс Фактор“ и „Маскираният певец“. Компанията му „Глобал филмс“ стои и зад сериала „Седем часа разлика“.
Един от най-дългогодишните му успехи е „Като две капки вода“. Българската версия на международния формат „Your Face Sounds Familiar“ се превръща в неизменна част от телевизионната програма на NOVA, а през 2026 г. достига своя 14-и сезон. Предаването продължава да привлича зрители с преобразяванията на известни личности в световни и български музикални звезди.
8. Георги Тошев
Георги Тошев започва професионалния си път като журналист, но постепенно се утвърждава и като автор и продуцент на документални телевизионни проекти. Особен интерес за него представляват човешките истории, известните личности извън публичния им образ и животът на българите зад граница.
С „Другата България“ Тошев представя сънародници, които са избрали да живеят и работят далеч от родината. По-късно създава и „Децата на другата България“, посветена на следващото поколение българи, израснали извън страната.
През 2010 г. основава ART Productions, а сред проектите, с които се свързва работата му, са „Преди обед“, „Като на кино“ и документалната поредица „НепознатиТЕ“. В нея той разказва истории за забележителни артисти, творци и личности, като често показва страни от живота им, които публиката не познава.
През октомври 2025 г. Тошев и bTV прекратяват дългогодишното си сътрудничество. Раздялата предизвиква широк обществен интерес заради ролята му в развитието на „Преди обед“, но не слага край на работата му като независим журналист, документалист и продуцент.
9. Борислав Чучков
Борислав Чучков е сред българските продуценти, чието име присъства и в международното кино. Завършва музикалното училище в София, а след това учи актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов. Продължава образованието си в Испания, където специализира аудиовизуален мениджмънт в Media Business School.
През 1994 г. създава SIF309, а през 2003 г. заедно с брат си Виктор Чучков основава продуцентската компания Chouchkov Brothers. Двамата участват в създаването на редица български и международни филмови продукции.
Сред първите им големи проекти е „Тилт“ (2011), режисиран от Виктор Чучков. Следват „Снимка с Юки“, създаден по разказ на Мирослав Пенков, и „18% сиво“, екранизация по романа на Захари Карабашлиев.
Компанията работи и по международни копродукции като „Синът на София“ и „Уестърн“. Последният е включен в престижната програма „Особен поглед“ на филмовия фестивал в Кан през 2017 г. Участието в подобни проекти показва, че българските продуцентски компании могат да бъдат пълноценни партньори в европейската филмова индустрия.
10. Саня Армутлиева
Ако телевизионните продуценти обикновено остават зад камерата, то Саня Армутлиева е сред хората, които определят какво ще чуваме по радиото, в музикалните платформи и на концертните сцени.
През 1992 г. тя създава „Вирджиния Рекърдс“ заедно с Майкъл Кунстман. Компанията постепенно се превръща във важен участник в българската музикална индустрия, като работи с международни звукозаписни каталози и развива кариерата на български изпълнители.
Първоначално „Вирджиния Рекърдс“ си партнира с PolyGram, по-късно с Universal Music, а от 2010 г. става ексклузивен лицензиант на Sony Music за България.
Дейността на компанията обхваща музикално продуциране, мениджмънт на артисти, организиране на концерти, маркетинг и разпространение на музика. Армутлиева е позната на широката публика и като жури в „Екс Фактор“, където участва в откриването и развитието на нови музикални таланти. Работата ѝ е пример за това колко много дейности стоят зад успеха на един изпълнител, преди песента му да достигне до слушателите.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
