Въпреки краткия си, продължил едва 30 години живот, Гео Милев става един от най-бележитите български автори. Освен поет, той е и преводач, литературен и театрален критик, режисьор, издател, публицист, журналист, художник или по-просто казано – всестранно развит артист.
Оставя трайна следа в историческата и литературна памет на България, съдейства за развитието на модернизма, експресионизма и на българския периодичен печат. Творбите му са и възторжено одобрявани, и безмилостно отричани. За кратко следва “Романска филология” в Софийския университет, а след това продължава висшето си образование в Лайпциг, където се увлича по философия, театрално изкуство и немска поезия.
Заподозрян е, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от немската полиция, но поради липса на доказателства е освободен. Творбите му са превеждани на албански, арабски, виетнамски, китайски, японски, гръцки и какви ли още не езици. Въпреки множеството опити, гениалността му не успява да бъде заличена, а остава да вдъхновява непримиримостта на идните поколения. Ето какво друго успяхме да научим за великия ни творец.
1. Майката
Майката – Анастасия Бонева, е родена в Стара Загора. Като дете остава без баща, който е пребит до смърт от турците. Скоро след това, по време на боевете за Стара Загора през 1877 г., майка ѝ е пленена заедно с двете си дъщери и насочена към Турция. Там много мисионери пожелават да осиновят Анастасия, но майка ѝ не се отделя от двете си деца. Анастасия става учителка с революционни по това време идеи за образованието. Според нея образованието и възпитанието са два успоредни процеса и учениците трябва не само да бъдат образовани, но и възпитавани.
2. Бащата
Бащата – Милю Касабов, е роден в Чирпан. През 1882 г. завършва трети клас, но баща му няма възможност да го прати да продължи образованието си, затова на 14 години и половина става учител в село Елхово. През лятото на 1891 г. посещава брат си Христо в Търново-Сеймен (Симеоновград). Една от причините е да си намери съпруга.
Там брат му го запознава с Желю Бургелов, който държи да му представи младата учителка Анастасия Бонева, която му е направила впечатление с идеите си на един педагогически семинар. Милю е впечатлен от казаното по отношение на Анастасия и дори доразвива идеята ѝ – държи да има възпитание и образование и на родителите. Запознават се и не след дълго вече са семейство.
Милю е един от активистите на гражданските обединения. Секретар е на Македонския комитет в Чирпан, на поборническото опълченско дружество “Сливница” и на въздържателната ложа “Здраве”. Той е сред основателите на “Родителска дружба”. Член е и на Славянското благотворително дружество “Добър Самарянин”.
Дарява една част от личната си библиотека на църквата “Света Богородица”. Милю и негови колеги основават Книжовно дружество “Просвета”, чиято цел е да разпространява полезни знания между народа чрез издаване на книжки, които са достъпни и за по-бедните хора.
3. Раждането
На 15 януари 1895 г. в село Радне махле (днес град Раднево) се ражда първата им рожба – Георги. По този повод бащата изготвя “Акт за раждането на Георги Милев Касабов”. Има една по-голяма сестра – Евгения, три по-малки сестри – Пенка, Мария и Весела и един по-малък брат – Борис. Прохожда много рано – едва на осем месеца, а преди да навърши годинка, вече говори. На четири годинки започва да рисува с молив, а на пет знае всички букви. Толкова много иска да тръгне на училище, че родителите му се принуждават да го запишат в първо отделение, въпреки крехката му възраст.
4. Преместването
През 1900 г. семейство Милеви се нанася в къща в Стара Загора, а Милю отваря собствена книжарница в центъра. Става настоятел на в. “Вечерна поща”. Това е първият вестник в България, продаван ръчно. Гео Милев учи в старозагорската гимназия.
На дванадесет години съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични и патриотични стихотворения, превежда стихове от руски език. В свободното си време помага със сестрите и брат си в книжарницата – разпределят вестници, четат и участват в споровете между събиращите се интересни хора.
5. Писането
От детска възраст проявява интерес към литературата и писането. Моли майка си да му закачи лампа до леглото, за да може да записва всяка своя хубава идея по всяко време на денонощието. Издава един брой на ръкописния вестник “Ура” и е автор на всички текстове и рисунки в него.
През 1907 г. в детското вестниче “Славейче”, брой 15 от 5 януари 1907 г. е отпечатано първото му стихотворение. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П.П. Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. Подписва се като Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич.
6. Рисуването
Първо започва да рисува по стените на семейната къща с въглени. След това пренася творбите си на всяка свободна площ – врати, плочи, предмети. Много често рисува карикатури на цар Фердинанд, които събира в албумчето “Негово величество”. Като ученик изпълва тетрадките и учебниците си с карикатури и рисунки на свои учители и съученици, прави ръкописни литературно-художествени вестничета, които илюстрира с винетки, карикатури и портретни скици.
Като студент си рисува сполучливи автопортрети. Докато е в Германия се запознава със съвременното експресионистично изкуство. През този период прави шаржове на Любен Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Крили Христов. Първата му художествена творба е трицветна гравюра на дърво към луксозното издание на стихосбирката му “Жестокият пръстен”. След това прави монохромна гравюра и за изданието на преведените от него поеми на Пол Верлен. По късно оформя и корицата на поемата си “Септември”.
7. Преводите
Смята се, че е един от най-добрите български преводачи. Превежда хиляди страници от английски, немски, руски, френски. Започва още през ученическите си години, превеждайки от руски език стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Колцов, Фет. Сред любимците му са Софокъл и Еврипид, Шекспир, Верлен и Алфред дьо Мюсе, Уолт Уитман и Хайнрих Хайне, Емил Верхарн, Блок и Владимир Маяковски. Внимателно избира творците, които превежда и от всеки един се учи и си взима по нещо.
8. Семейството
Милица Димова Керанова учи в Софийския университет и участва в оперна трупа заедно с Елисавета Багряна. През 1911 г. продължава образованието си в Сорбоната в Париж. Поетът Николай Лилиев я запознава с Гео Милев. Мила е с 4 години по-голяма от Гео, а професията ѝ не е особено обещаваща. Затова в началото той крие връзката си от баща си. На 13 юни 1919 г. двамата се венчават в Софийската епархия. Кумува им артистът от Народния театър Никола Икономов. Изпитват леки финансови затруднения, но се справят добре с отглеждането на двете си дъщери – Бистра и Леда-Евгения. Четиричленното семейство живее в стая в центъра на София, разделена с параван.
9. Войната
През март 1916 г. е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти троянски полк, който е на позиция при местността Дойран. С пристигането си там е назначен за командир на разузнавателния апарат в местността Студена скала, защото владее немски, френски и английски език. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и унищожен, а войниците са избити. Милев е открит сред труповете, в безсъзнание, с разбита челна кост и избито дясно око.
Следващите години прекарва в Берлин, лекуван от доктор Есер – един от основоположниците на пластичната хирургия в Европа. Пострадалият претърпява 12 операции. В знак на признателност към лекуващия си лекар, той му посвещава стихотворението “Летящият холандец”.
Поставят му изкуствено око, което се оказва твърде неудобно и той се подлага на нова операция, за да го замени с по-леко. През 1919 г. поетът се завръща в София и започва да издава списание “Везни”, което бързо се превръща в трибуна на символистите и импресионистите в България.
10. Смъртта
В списание “Пламък” Гео Милев печата статии под надслов “Грозни прози”, поемата “Септември”, както и началото на поемата “Ад”. На 23 януари 1925 г. срещу него започва наказателно дело по Закона за защита на държавата поради тежките му думи и разобличаване жестокостта на управниците, потушили Септемврийското въстание. Списание “Пламък” е забранено.
На 14 май 1925 г. писателят е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Решава да обжалва пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за “малка справка” от полицията, след което изчезва безследно.
Дълги месеци Мила издирва съпруга си. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край столичния квартал „Илиянци“. Разпознат е по изкуственото око. Върху черепа му е открита пукнатина в областта на оцелялото ляво око, стигаща чак до тила. Най-вероятно силният удар с твърд предмет не е успял да го убие, затова е довършен с пристягане с тел около гърлото. Мила умира през 1969 г. на 74 години, без да погледне друг мъж след Гео Милев.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
