„В началото бе словото.“
Това, което поставя съществената разлика между нас-хората и всички други живи същества на планетата. Най-съвършеното въплъщение на словото, несъмнено намираме в книгите. В тях е вечността, мъдростта и стремежът на всеки народ да остави видима следа във времето.
Вече повече от 200 години на 24 май отбелязваме най-светлия и обичан празник – на славянската писменост и култура. Денят за преклонение пред делото на двамата братя Кирил и Методий, поставили видим отпечатък върху цялата европейска цивилизация. Създаването на славянската азбука предизвиква същинска културна революция. Благодарение на всяка буква оцелява нашето слово, оцеляваме и ние като народ. Затова този светъл ден ни напомня, че българската история е история на несломимия дух, история на изключително дълголетна култура.
Но 24 май е и личен празник. Спомен за първата буква, спомен за първата прочетена книга, отворила ни врати към необятни светове. Народът ни е успял да съхрани словото през бляскави победи и жестоки поражения. Носили сме словото в сърцето си и през 5-вековно робство, а днес то ни кара да се бъдем горди, да чувстваме себе си като неделима част от световната цивилизация.
„Много по-мъчно е да се превърне словото в дело, отколкото делото в слово.“
Е, най-голямото дело на двамата братя, всъщност е словото, и е наша мисия да разпространяваме и говорим навсякъде за тяхното дело… именно чрез словото. По този случай приканваме всички да почетат празника с една прекрасна българска книга, а за да ви бъде по-лесно сме подготвили 10 наши любими цитата на български автори, които смятаме, че ще помогнат. Приятно четене!
1. „Време е вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що стaва наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!“
„Време разделно“, Антон Дончев
2. „Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?“
„Тютюн“, Димитър Димов
3. „Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.“
Павел Вежинов
4. „Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.“
„Железният светилник“, Димитър Талев
5. „Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“
„Албена“, Йордан Йовков
6. „Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.“
„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова
7. „Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.“
„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова
8. „Защо ме гледате хора, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?“
„Аномалия“ , Блага Димитрова
9. „Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, но не и премахнато.“
„Хайка за вълци“, Ивайло Петров
10. „Единственото, което се брои, моето момче, е какво правиш зад гърба на другия. Когато другият спи. Когато той не гледа, когато не слуша. Най-добре си личи как се отнасяме един с друг когато не сме един с друг.“
„Затворисърце“, Константин Трендафилов
Мария учи „Журналистика“ и това е нещото, с което иска да се занимава. 12 години от живота си е посветила на леката атлетика и темите със спортна насоченост са ѝ особена слабост. Зареждат я пътуванията и природата, обича да се усмихва!
