Светите братя Кирил и Методий, наричани още солунските братя, са дипломати, мисионери и създатели на глаголицата. Животът им преминава в развитие и разпространяване на християнството чрез проповеди във Великоморавия и Панония.
11 май се чества като църковен празник на св. св. Кирил и Методий, а на 24 май празнуваме деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Ето 10 любопитни факта за делата на двамата братя.
1. Израснали са в семейството на византийския военачалник Лъв и съпругата му Мария
Методий се появява на бял свят през 815 година и е първородният им син, а Константин е най-малкият от седем братя и се ражда през 827 година. Te са част от аристокрацията на Византия, но и двамата говорят славянски език.
2. Методий става архонт
Методий става управител на област, населена със славяни. По-малкият му брат Константин се насочва към богословието и книжовното знание. Още млад заминава да учи в Магнаурската школа към императорския дворец в Константинопол, където по-късно става преподавател и получава прозвището „Философ“.
3. Войнът Методий пръв се оттегля в манастир
Според някои източници това е защото жена му и децата умират твърде рано. Кирил влиза в средновековната дипломация едва 24-годишен, когато отива на първа мисия при арабски халиф, но после се присъединява към своя брат в монашеската обител.
4. Създаване на глаголицата
Преди Моравската мисия, вероятно около 862 – 863 г., Константин-Кирил създава глаголицата. С нея двамата братя започват работа по първите преводи от гръцки на славянски език. Кирилицата възниква по-късно в България, като обикновено се отнася към книжовната среда на Преславската школа в края на IX или началото на X век. Тя продължава делото на учениците на Кирил и Методий и се налага като основа на българската писмена традиция.
5. Откриването на мощите на св. Климент
През 860 г. Константин-Кирил и Методий са изпратени от император Михаил III при хазарския хаган, където участват в религиозни спорове и защитават християнската вяра. Тази мисия е свързана с едно изключително събитие – откриването на мощи, които според традицията са на св. Климент Римски.
6. Моравската мисия при княз Ростислав
Княз Ростислав иска богослужение и книжовна просвета на разбираем за славяните език, за да ограничи зависимостта от немското духовенство. Той предлага на Кирил и Методий да се заемат с тази задача. Двамата братя приемат мисията и с ентусиазъм започват да изграждат славянската църква и училище.
7. Словото на Кирил срещу триезичната догма
Братята Кирил и Методий получават обвинения от немското духовенство, че не изпълняват църковните закони. Двамата братя мисионери правят блестяща защита. Тя се състои във Венеция, където Кирил произнася слово срещу триезичната догма.
“Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“ (из “Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ“)
8. Кирил и Методий са приети тържествено в Рим
В Рим Константин-Кирил и Методий са приети от папа Адриан II с големи почести. Откритите от Кирил мощи, които според традицията са на св. Климент Римски, се превръщат в силен аргумент в полза на двамата братя. Те носят мощите в Рим с надежда да получат благословия и признание за славянската азбука и преведените богослужебни книги.
9. Солунските братя са канонизирани за светци
Заради преводите на богослужебни книги и части от Свещеното писание на славянски език и разпространяването на християнската религия сред славяноезичните народи двамата братя са канонизирани за светци.
10. През 1980 г. папа Йоан Павел II обявява братята за съпокровители на Европа
Кирил и Методий са почитани от православната църква като едни от светите Седмочисленици заедно с учениците им – Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд.
Диана Игнатова е студент, специалност „Медия икономика“ в УНСС. Отразявала е важни международни събития и новини в онлайн отдела на VOX Медия. Най-много обича да пише по темите история и култура.
Най голямото постижение на братята е разрешението дадено от Папата служението в църквите да се води и на български език. По тяхно време името Славяни все още не е съществувало. По стар вариант на Глаголицата е използван още от епископ Улфила при превода на църковните книги на езика на бесите по времето на император Константин Велики. В двора на цар Симеон е започнало успоредното използване и на Кирилицата.