10 книги, с които да започнем годината

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

В края на първия месец от 2019 година ви предлагаме десет неустоими предложения от издателство “Колибри”. Епични романи, мода, помощ на родителите, световна класика, български бижута, музики и хамелеони! За едно по-добро начало на годината!

10 книги, с които да започнем годината

1. Тил

Тил Уленшпигел, странстващ артист и провокатор, се ражда в началото на XVII век като син на воденичаря в едно малко село. Баща му е магьосник и изследовател на света, поради което влиза в конфликт с представителите на Църквата и е изгорен като вещер. Тил бяга от селото, придружен от приятелката си Неле, дъщерята на пекаря.

По пътя им през унищожената от религиозните войни страна двамата срещат величията на времето си: младия писател Мартин фон Волкенщайн, който би искал да опише войната, меланхоличния палач Тилман, прокудената от империята кралска двойка Елизабет и Фридрих Бохемски, драконолога Атанасий Кирхер и още други странни личности, всеки със своята невероятна история.

Съдбите им се преплитат и съставят картината по време на Тридесетгодишната война – време, което учудващо напомня на днешното. Нахалникът Тил не иска да прави света по-добър, неговото желание е само едно: да остане безсмъртен. И успява!

„Триумфално завръщане на Келман към историческия роман. Разказваческите му умения наподобяват тези на ходенето на героя Тил по въжето – танц във въздуха, при което всяка рискова ситуация се отиграва с висок писателски професионализъм.“
Ди Велт

„Даниел Келман явно може всичко…“
Нойе Цюрхер Цайтунг

10 книги, с които да започнем годината

2. Мързеливата майка или как да ускорим развитието на детето си

Носна кърпичка, трамваен билет, букет есенни листа или най-обикновена локва – какво е общото между тях? Според авторката всички те, както и много други най-обикновени предмети и дейности, могат да допринесат за хармоничното развитие на малчуганите от 1 до 6 години. Защото всяка разходка, всеки непринуден разговор с детето може да стане извор на невероятни открития.

В тази втора книга от поредицата за „мързеливата майка“ Анна Бикова (р. 1977 г., психолог, педагог, известен блогър и автор на бестселъра „Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“) дава много полезни идеи на родителите, които с подръчни средства могат да ускорят всестранното развитие на децата си дори без скъпи играчки и специализирани занимания. Нужни са само желание и въображение.

С присъщото си сладкодумие, чувство за хумор и познаване на особеностите на всяка възраст от 1 до 6 години, Анна Бикова ни показва с много конкретни примери посоката, в която суперзаетите днешни родители да насочат усилията си, без да отделят специално време и средства за това.

10 книги, с които да започнем годината

3. Поезия

Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов:

„Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател. Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията“.

Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях – неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „Елегия за Реми Бело”: Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си – отвъд Унгария… Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „принцът на поетите“ е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност.

10 книги, с които да започнем годината

4. Желязната жена

Загадъчната Мура, наречена от авторката „желязната жена“, защото устоява на всички превратности на съдбата – а съдбата й е крайно необичайна – е смятана на Запад за „руската миледи“ и „червената Мата Хари“ (в книгата това е само загатнато, но днес е установено, че наистина е била двоен агент – съветски и британски). Далеч повече е интересна обаче както на авторката, която я е познавала лично, така и на читателя с връзките си с британския дипломат, агент и мемоарист Робърт Локхарт, с руско-съветския писател Максим Горки и с английския фантаст Хърбърт Уелс.

Но може би още по-завладяваща е тази биография – отдавна станала бестселър навсякъде където е издавана – в качеството си на изключително свидетелство, подкрепено с много документи, за цяла една епоха от световната история: за Първата световна война, Октомврийската революция и отношението на Европа към нея, за драматичната действителност в Съветска Русия, за живота на руските емигранти, без да забравяме майсторски описаните образи на Локхарт, Горки, Уелс и цяла поредица други исторически личности.

„Желязната жена“ е необикновена книга, която издателство „Колибри“ предлага на читателя с почит към една също толкова необикновена писателка.

10 книги, с които да започнем годината

5. Как да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, тя заема в науката свое собствено самобитно място. Повечето от трийсетината й трудове са посветени на лечението и възпитанието на децата, някои от тях – на женското начало и женствеността. През 1985 г. Долто изнася лекция по една нетипична за нея тема – смъртта и отношението ни към нея: как я приемаме, как мислим за нея, как да говорим за нея на другите и на децата. Ето някои нейни мисли:

Може би с основание смятаме, че смъртта не е събитие. Не и събитие, което някога ще изживеем – ние никога няма да изживеем собствената си смърт, както не сме изживели и собственото си раждане.

Как децата говорят за смъртта? Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим за нея отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда!“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим.

10 книги, с които да започнем годината

6. Разкази и повести

Това издание има за цел да преоткрие Константин Константинов като белетрист. В хронологичен ред са включени произведения и от петте му сборника с разкази и повести („Към близкия“, „Любов“, „Трета класа“, „Ден по ден“, „Седем часът заранта“), някои от които не са преиздавани след първото им публикуване. Книгата представя близо три десетилетия от творческия живот на писателя и проследява неговото изграждане като разказвач: от ранните кратки, импресионистични повествователни форми до зрелите му творби, в които се заявява като забележителен майстор на психологическия разказ.

Включените в сборника разкази и повести са обединени от темата за пътя и пътуването: пространствено, духовно, емоционално. Пътуване към себе си и към неизбродимите светове на другите.

Константин Константинов е роден в Сливен. Белетрист, есеист, преводач, художествен критик и мемоарист, той е една от открояващите се фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършва право в Софийския университет и работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Директор на Радио „София“ (1944), председател на Съюза на българските писатели (1945–1946) и на Института за преводна литература. Редактор на сп. „Изкуство” (1946). Носител на наградата „Добри Чинтулов“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка”, „Съвременна мисъл”, „Златорог”, „Изкуство и критика“ и др.; заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава сп. „Звено” (1914).

10 книги, с които да започнем годината

7. Жюл и Жим

Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга – „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена.

Автобиографични по характер, творбите му черпят от огромен дневник, хроника на един живот, отдаден на страстта да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „Най-хубавото му произведение е начинът, по който прекарваше времето си“.

Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

Романът е увековечен и на екрана във филма на Франсоа Трюфо „Жюл и Жим“ (1962), програмен за френската „Нова вълна“, обявен за един от най-добрите на всички времена, превъзходно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.

10 книги, с които да започнем годината

8. Време и стил. Контури на историята на модата през XX век

Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплина „Моден проект“ в специалност Мода към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, а според американския куратор Роджър Коновър тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства” Носител е на множество престижни отличия, сред които три пъти наградата Златна игла на Българската академия за мода и Жена на годината на сп. Грация. Член е на Института за съвременно изкуство, както и на Съюза на българските художници.

С класическия си статус в контекста на модерността модата е не просто социална система с установени закони. По-скоро тя проявява склонност да изменя собствените си правила поради характерното за нея ПРАВО НА ОТРИЦАНИЕ ИЛИ „ПРЕДАТЕЛСТВО”. Следваме модата, тъй като нейните ценности ни се предлагат не по авторитарен, а по парадоксален начин. Модата признава и веднага след това отрича. Нейните правила са както институционални, така и подмолни. Прагматиката й е колкото логична, толкова и антилогична.

В модата трябва да избираш, а не да се подчиняваш
Мариела Гемишева

10 книги, с които да започнем годината

9. Непрекъснатата линия

Повечето истории в „Непрекъсната линия“ са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: „Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“.

В последната част, „Изкуството да живееш“, Женя вече е зряла, енергична и амбициозна жена, успяла в професията си. Докато една катастрофа не променя всичко…

Книгата е и проста, и сложна, и весела, и тъжна… Обикновени хора, познати ситуации, а какво вълнуващо пътешествие през живота с неговите обрати! При това поднесено с психологизъм, мъдрост и великолепен стил – запазена марка на Улицка.

10 книги, с които да започнем годината

10. Музика за хамелеони

Този сборник с репортажи, наречени от критиката „литературни бижута“, е внушителният предшественик на „Хладнокръвно“, където повествователният талант на големия Труман Капоти се разгръща до несрещана преди това степен и го превръща в родоначалник на ново литературно течение – художествената документалистика.

„Музика за хамелеони“ ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща деликатно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванадесетгодишно момиче, което дори не е виждал. Срещаме и самия Капоти, който – независимо дали пуши в компанията на жената, която му чисти, или си разменя пикантни сексуални клюки с Мерилин Монро – си остава неизменно най-елегантният злобар и най-състрадателният автор, насочил поглед към обществената фауна на своето време.

Пет от тринадесетте „бижута“ излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия читател при първото издание през 1981 г., тъй като в тях се говори открито за секс, за хомосексуалността на автора, а и за някои политически пристрастия, сметнати навремето за неподходящи.

Тук има всичко: прозрения и спомени за велики люде и скромни труженици, стари вицове и свежи остроумия. Тринадесетте безценни разкази ще се четат и четат през идните години с нарастваща възхита.
сп. „Ню Репъблик“


Коментари

Сподели

Коментари