10 книги, които ще прочетем заради филмите

Съвсем скоро приключи поредното издание на кино-литературния фестивал CineLibri.

В продължение на 14 дни гледахме феноменални филмови адаптации, а днес с чувство на удовлетвореност теглим чертата.

Представяме ви представяме десетте книги, които ще прочетем заради филмите.

1. „На плажа Чезъл“
Иън Макюън

Англия, шейсетте години на XX век, малко преди сексуалната революция. Едуард и Флорънс току-що са се оженили и отиват да прекарат първата си брачна нощ в хотел на брега на морето. Двамата имат различен социален произход и различни интереси. Но са млади, влюбени един в друг и… девствени. И точно тази девственост им създава проблем. Едуард е обзет от нетърпение и безпокойство, а Флорънс се пита ще преодолее ли страха си и отвращението.

Следват ретроспекции, проникновено изследване на миналото, на семействата, детството, младежките години, всичко това редувано с почти натуралистични сцени от настоящето – в хотела на плажа Чезъл, където двамата неотклонно и неотменимо се приближават към съдбата си. Има ли нещо в детството на младата жена, което да обяснява състоянието ѝ, има ли нещо в характера на Едуард, което да оправдава нетърпението му? И как ще завърши тази необичайна брачна нощ?

2. „Ще се видим там горе“
Пиер Льометр

Трима герои след края на Първата световна война: Едуар Перикур, талантлив художник и син на богат баща, който го отхвърля заради неговата хомосекуалност, Албер Маяр, параноичен скромен счетоводител, способен на голямо приятелство, и лейтенант Анри Д’Олне Прадел, кариерист, способен на убийство, каквото и извършва, за да постигне целите си. След примирието едва оживелият Албер и тежко раненият Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да оцелеят, те организират гениална измама – продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната.

Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер…

През 2013 г. романът „Ще се видим там горе” получава наградата „Гонкур”, както и Наградата за предпочитания от книжарите роман, Наградата за най-добрия френски роман за годината от сп. „Лир”, Наградата на „Франс Телевизион”, италианската литературна награда „Рафаело Бриньети”, плюс още няколко награди, общо девет.
* Филмът бе отличен с наградата на CineLibri за най-добра екранизация.

3. „Промяна“
Лив Улман

Книгата „Промяна“ е писана в годините, когато Улман е на върха на славата (с роли в Холивуд, на Бродуей и в доста европейски копродукции). Тя вече е имала своето българско издание преди 20 години. Във второто издание на книгата са добавени и цензурираните навремето пасажи за срещите на актрисата с влиятелни личности от ранга на Никсън, Кисинджър и Брежнев.

Най-младата актриса от „школата“ на Бергман от златните му години след Хариет Андершон, Биби Андершон и Ингрид Тулин, Лив Улман е и най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино. Утвърдила се като театрална актриса (с коронна роля в „Нора“ на Ибсен), тя дебютира в киното 20-годишна в края на 50-те и става изключително популярна след ролята си в „Персона“, който е едва петият ѝ филм. През последните години тя се снима изключително рядко, а от 1992 г. се отдаде и на режисьорска кариера, като два от заснетите от нея филми са по сценарий на Бергман.

4. „Латерна магика“
Ингмар Бергман

„Филмът, освен ако не е документ, е сън, блян… На монтажната маса, когато преглеждам заснетите кадри, досущ както някога в детството дъхът ми секва от усещането за вълшебство.“

Ингмар Бергман, който успяваше да изрази това замайващо усещане за чудо десетилетия наред, разказва за житейската си любовна връзка с киното в своята изумително визуална автобиография „Латерна магика“.

Спомените на Бергман проследяват живота му от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му романтични истории с пет съпруги и няколко любовници. Бергман си спомня своя живот чрез поредица от дълбоко лични ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век, както и личните обсесии на твореца, въвлечен в тях. Написана със завладяваща чувствителност, „Латерна магика“ е прозорец към съзнанието на един от великите гении на киното.

5. „Липсващото досие“
Дрор Мишани

За инспектор Авраам работата в полицията е неговият живот. Той си остава полицай, дори когато не е на служба, и има тайно хоби: да разкрива грешните ходове, които поднасят майсторите на криминалната проза. И ето че един на пръв поглед банален случай, изчезването на шестнайсетгодишен младеж, поставя на изпитание способностите му. В семейството и в обкръжението на момчето сякаш всички са се наговорили да премълчават или да крият истината, принуждавайки го стъпка по стъпка, от заблуда към заблуда, да се домогва до нея и в края на краищата да я приеме, колкото и болезнена да е тя.

„Липсващото досие“ по безспорен начин разчупва клишетата на жанра. Интригата се разгръща постепенно, следвайки не ритъма на литературата, а на живия живот, и изправя читателя пред вечния въпрос за невинността и вината, за признанието и разкаянието. До неочакваната развръзка, която идва като гръм от ясно небе.

6. „Мелничарят, който виеше срещу луната“
Арто Паасилина

Един ден Гунар Хутунен се появява изневиделица в едно финландско село, където купува местната мелница. Човекът мели зърното на съселяните си, отваря и дъскорезница, влюбва се в Санелма, младата съветничка към местния кръжок по зеленчукопроизводство… Човек като човек. Но с една странност – когато е обзет от много силни чувства, когато е ядосан или радостен, бесен или щастлив, Хутунен вие срещу Луната. Това си му е начинът да даде израз на душевното си състояние.

И понеже една странност влече втора, и понеже повечето хора не понасят чуждото различие, не след дълго мелничарят е обявен за луд и става обект на (почти) всеобща ненавист. Така започват неприятностите му. Но те няма да ви разплачат. „Мелничарят, който виеше срещу Луната” е роман с нетипичен главен герой, написан с типичната жизнерадостна усмивка на един изключителен творец, спечелила му милиони почитатели по цял свят.

7. „Разкази и повести“
Антон П. Чехов

Всеки образован човек знае, че „тихият вълшебник“ Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак – защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.

Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като „Човекът в калъф“, „Дамата с кученцето“, „Лекокрилата“, така и по-малко известни негови разкази като „Верочка“, „Княгинята“, „Агафия“, „Съпругата“, „Студент“. Особено място е отредено на поетичната повест „Степ“ и на повестта за еволюцията на човешките чувства „Три години“.

Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.

8. „Ромен Гари“
Доминик Бона

Тази първа подробна биография на Ромен Гари представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа.

След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Животът на Ромен Гари от първия до последния ден е едно неспирно приключение, което авторката на биографията Доминик Бона успява да превърне в история, не по-малко интересна от кой да е роман на писателя.

9. „Съпругата“
Мег Уолицър

Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?
„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.

В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.

„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.

10. „Вечерята“
Херман Кох

Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си?

Две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща: работата, най-новия филм по кината, войната в Ирак, лятната ваканция. Междувременно и четиримата старателно отбягват темата, която ги е събрала: техните деца.

Мишел и Рик, петнадесетгодишните синове на двете двойки, са извършили нещо, което може да преобърне бъдещето им. До този момент по телевизията са излъчени единствено неясни кадри от охранителни камери, а непълнолетните извършители продължават да се издирват. Колко ли ще продължи това? Двама мъже, две жени, двама синове – кой от тях ще се осмели да вземе съдбоносното решение? Положението е усложнено допълнително от факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.

“Вечерята” е великолепен, неподражаем роман. Централно място в него заема въпросът до каква степен родителят е отговорен за постъпките на детето си. Гъвкавата проза на Кох въвлича читателя в спираща дъха история, която се разиграва в рамките на една-единствена вечер.