Има една рядка българска билка – росен (лат. название – Dictamnus albus), която цъфти около Спасовден и се смята за лечителка на безнадеждно болни и бездетни хора и последна тяхна надежда.
Наричат я още Русалско биле или Самодивско цвете, защото предпазва от самодиви и змейове, може да лекува от смъртоносната самодивска болест, а освен това, тя е и дом за самодивските пеперуди – магически насекоми, несравними по красотата си.
Преди да умрат, в края на своя едва тридневен живот, самодивските пеперуди снасят яйцата си на обратната страна на листата на росена. Малките гъсенички се хранят с билката, а когато дойде време да се завият в пашкул, слизат между корените на растението, където спят седем години. След като се излюпят, летят над ливадата и играят своя сватбен танц, но се връщат да пият от силно ароматния нектар на росена.
Според поверията, момък, който е успял да издебне и улови самодивска пеперуда и да намаже с праха от крилете ѝ лицето си, може да накара и най-умната и свободолюбива самодива да се влюби в него и да я подчини.
Този, който не успее да я хване, но докосне с пръсти крилете ѝ и намаже клепачите си с прашеца, започва да вижда през скалите и през пръстта, и да съзира скрити съкровища. А този, който намери умряла самодивска пеперуда и сложи крилцата ѝ в чорапите си, може безопасно да ходи на оня свят и да се връща.
Тъй като самодивите много се страхуват и от билката, и от пеперудите, постоянно обхождат и наблюдават ливадите и щом забележат някой стрък росен, го изтръгват от почвата, стъпкват го и убиват гъсеничките или какавидите в корените му. Може би затова росенът е толкова рядък, а учените все още не са успели да заловят, препарират и изучат нито един екземпляр от легендарните самодивски пеперуди.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
