Пред нея се материализира изящна стъклена чиния с миниатюрна палачинка, намазана със сладко от рози и гарнирана със свежи розови листенца и стръкче мента, аранжирана до три топки бял сладолед, декориран с тънка струйка розов еликсир (топинг, произведен от българска роза).
След първата хапка ароматът на рози вече беше превзел устната ѝ кухина, носа, мозъка и сърцето. Не напразно розата е цветето на любовта – мъжете обикновено изразяват любовта си чрез големи количества от нея, независимо дали са искрени или не.
Мъжът, който много искаше да я склони към брак (който да направи нея щастлива, а него преуспял), беше замислил това пътуване в Долината на розите, съчетано в най-изисканите възможни атракции, за да поиска и да чуе заветното „Да!”.
На бялата каменна тераса тя се наслаждаваше на десерта, докато изчакваха да стане 14.00 ч., за да отидат на заниманието по изработване на „Цветето на любовта”, което щеше да бъде направено по уникална технология, отскоро внесена в България, за която беше чел в туристическо списание.
„Цветето на любовта” е истинска роза, която се позлатява и става практически вечна и която вероятно щеше да бъде все така прекрасна и когато любовта си отидеше (като останките на Тутанкамон – впечатляващата златна маска криеше кафява, съсухрена мумия).
Имаше и по-скъпа атракция – „Залдас” (представляваше роза, отгледана по поръчка, от избран от клиента сорт, цялото развитие на която, както и процесът на ръчно полагане на златния пласт, се видеозаснемаше, а след това филмът се предоставяше в комплект с вече обработеното растение), но за нея не разполагаха с толкова време. По негово изчисление трите дни, предвидени за тази романтична обиколка, трябваше да доведат до лелеяния резултат.
Бог Купидон поклати глава и прибра стрелата в колчана си – жената вече беше запленена от технологичните чудеса, които превръщаха живите цветя в изкушение и наслада за тялото и душата… А пред разсеяните погледи на всички присъстващи се стелеха безкрайните разцъфтели поля, покрити с живо розово злато.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
