Изразът „времето се обърна” най-често се употребява за промяна в температурите, слънчевото греене, сезона… Има и друго „обръщане на времето” – като например съвременните (доста драстични) медицински и козметични процедури за подмладяване, опитите за „съживяване” на отдавна изчезнали животински видове с помощта на генетиката и т.н.
Но разказ за най-простичкото домашно обръщане на времето, посредством битова магия, чух от един стар дядо в коридора на поликлиниката на град М. Не ставаше въпрос за изнасянето на брадва и закрепването ѝ с острието към небето, за да се пресече градушка или изпълнение на ритуали като Пеперуда (против суша) или Герман (против киша), а за спиране на естественото остаряване и упадък на човешкия организъм.
Човечецът се жалваше пред свой връстник, че откакто бабата му починала внезапно (блъсната от пиян шофьор), нямало кой да му наплете износеното и протрито елече. Разбира се, можел да хвърли скъсаната дреха и да си купи нова – по-мека, по-топла и доста по-удобна…
Но проблемът не бил в това, че дрехата му се е прокъсала и му е студено, а в магията, която бабата правела веднъж на три години, по есенно време – със специален ритуал (включващ наричане с тайни думи) разплитала овехтялото елече, изпирала и изпъвала преждата, спрягала (препридала) старата и изтъняла нишка заедно с чисто нова и здрава и оплитала ново елече.
Това разплитане на дрехата, която човекът носел ежедневно през всички сезони (за да му грее болнавия кръст, да държи завет на пиелонефритните му бъбреци и да пази дробовете му с хроничен бронхит) – подсилването на преждата и създаването на съвсем нова дреха, подмладявала дядото и връщала напредналите му болести в изходно положение.
А най-интересното било, рече човечецът, че по време на това тайнство за обръщане на времето, окапалите вече листа на дърветата в овощната им градина се вдигали във въздуха, политали нагоре и дръжчиците им прилепвали обратно към клоните, а една година дори се върнали вече отлетелите лястовички, които гнездели на кухненския прозорец. Затова бабата работила по елечето само нощем, за да не гледат комшиите и да се чудят какво става.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари