Северната част на Странджа планина се намира в най-отдалечения югоизточен край на България, а южната ѝ – в Република Турция, което означава, че тя се простира на територията на две държави. Може да се каже и че тя се намира едновременно в две различни епохи – в ХХІ век (векът на туристите и културно-историческите маркетингови трикове за привличането им) и в далечното минало, когато да ходиш по жарава е било не атракция, а дълбока вътрешна духовна нужда.
Планината е красива, но в нея витае една мрачна мистика, подхранвана от загадъчните култови места от различни епохи на човешката история, намиращи се там, а местното население и до ден днешен практикува древни ритуали, един от които е нестинарството. Според някои изследователи корените на нестинарството се крият в езическото минало на тези земи и произлизат от култа на траките към сина на Великата Богиня-майка – Слънцето.
Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в България (116 136,2 хектара), въпреки това нищо не можа да го опази от опустошителните пожари, изпепелили голяма част от територията му през горещите лета на 2020 г. и 2021 г. В тези сухи и немилостиви за природата летни месеци, Странджа горя като факла и цяла България следеше медиите, които показваха ужасяващи кадри.
Но един репортаж така и не беше излъчен – заснетият видеоматериал, показващ как дванадесет, боси, облечени в черно жени, на различна възраст, излизат от пламъците на горящата планина, изнасяйки по едно дете във всяка ръка (деца, от 2-ри до 5-ти клас, които са били на зелено училище в горска хижа). Телевизионният оператор с разочарование разбрал, че в паметта на камерата не е останало нищо от случилото се.
Местните хора му обяснили, че мълчаливите жени, които изскочили от огъня, а после сякаш се разтворили в гъстия дим и изчезнали, не можели да бъдат заснети, защото са духовете на отдавна погребани в местността Пропада (тракийски некропол, състоящ се от множество надгробни могили, гробове и четири различни по вид гробници) древни нестинарки, които са напуснали своя град на мъртвите, за да помогнат на бедстващите деца.
Защото това се е случвало и друг път, когато земята гори, когато в огненият обръч пищят обречени хора, а да ги спасят могат само жриците на огъня – онези, които владеят тайнството на ходенето по живи въглени.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
