Когато в 3:45 ч. посред нощ кметският наместник на село Ш. Методи Киров беше събуден от упорито думкане по портата, си помисли, че най-вероятно вечно пияният му комшия отново е объркал къщата и малко беше останало да се обърне в леглото, да пъхне глава под възглавницата и отново да заспи. Думкането обаче не престана, дори стана още по-настойчиво и той неохотно се надигна, обу чехлите си, наметна някаква дреха и, псувайки на ум, излезе да види за какво е тази врява.
Обляна от ярката светлина на пълната луна, пред портата стоеше Милка Мачката*, нервно пристъпвайки от крак на крак и като го видя, веднага протегна към него лист хартия. Милка беше получила прякора си още като бебе, защото се беше родила със синдрома на котешкото мяукане**, при който бебето не плаче, а издава звуци като котка и тъй като никога не се беше научила да говори разбираемо, общуваше чрез писане.
Върху хартията имаше само едно изречение, което гласеше: „Реката приижда, трябва да евакуираш селото!“. Методи не повярва веднага, понеже нямаше никакви предупреждения от специализираните служби, но взе ключовете, изкара колата си от двора и заедно с подалата тревожния сигнал Милка отпътуваха към долната част на селото, която граничеше с реката, спряха на средата на моста, излязоха от автомобила, подпряха се на парапета и погледнаха надолу. Обикновено кротката и не особено пълноводна речица сега се бе превърнала в бушуваща стихия, която се разбиваше в каменните подпори на моста и влачеше каквото беше отнесла по пътя си.
Кметският наместник веднага се втурна да организира евакуацията и за два часа успя да събере всички хора от застрашените от заливане къщи във физкултурния салон на училището, а водата вече нахлуваше в ниската част на селото. След напрегнатата безсънна нощ, докато двамата с Милка пиеха кафе в кметството, той най-сетне я попита как така е разбрала, че водата приижда, след като от къщата ѝ реката дори не се вижда. Написаният на листа отговор беше: „Котката ми се прибра от лов и ми каза.“
* Мачка – котка на северозападен диалект
** Синдром на котешкото мяукане (синдром на Лежен) – специфична съвкупност от симптоми, дължащи се на генетична аномалия, срещаща се веднъж на 50 000 раждания. Мяукащите звуци, които бебето издава са в следствие на неправилно формиране на ларинкса и органите на носоглътката.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
