Обикновеният лопен (Verbascum thapsiforme) е високо до два метра лечебно растение, с мъхесто-сребристи листа и стебло, отрупано с многобройни светложълти цветчета, чието приложение билкарите добре познавали още от дълбока древност, а в миналото смятали, че има и магични свойства.
Закътаната в гората поляна, недалеч от с. М., беше гъсто обрасла с красивото растение, наречено от народа Царска свещ, Царски скиптър, Лепен, Богородична хурка и др. Местна легенда разказва, че от незапомнени времена, та до днес, на тази поляна Божията майка лятно време събира българските светици на седянка да предат на светлината от пълната луна, а лопеновите стебла са техните хурки.
Около плиткото сухо кладенче, намиращо се в средата на поляната, са подредени пет камъка с височина около 50 см – техните престоли (или мисля си, мини кромлех* от тракийската епоха, маркиращ светилище на Великата богиня майка). А кладенчето, допълни водачът ми, някога имало сладка, бистра и чиста вода, но когато турците превзели българските територии, то пресъхнало и се пълнело само от време на време, но водата му била миризлива, горчива и вряла – „излизала” в каменната си чаша само когато неверник насилел и озлочестял някоя местна мома или невеста.
Тогава яростта на потъпканата и поробена българска земя избликвала и клокочела, докато насилникът не го постигнело възмездие (а възмездието го спохождало, след като във виното или в кафето му някой презрян български ратай сипел вода от отмъстителното кладенче).
Може би геолозите най-добре биха обяснили периодичната поява на гадната кипяща вода (вероятно силно минерализирана), а фармаколозите биха свързали токсичността ѝ с наличието на много отровни лопенови семена, които се събирали в чашата на изворчето. Въпреки че османското владичество по българските земи е приключило още през 1878 г., а изворчето отдавна е пресъхнало, преданието не е забравено.
Хората вярват, че Богородица и жените светици и досега бдят над селцето – лопените се разлистват и дават цвят всяка година (а ценните цветчетата се берат и използват за лечението на безброй болести). И до днес все по-оредяващото население на селцето прави тук курбан на празника Голяма Богородица, с признателност за закрилата и изцелението.
* Кромлех – древномегалитно съоръжение с култово предназначение, изградено от каменни блокове или стълбове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
