Методи Стоименов, по прякор Гъбаря, беше сравнително млад, съвременен и трезвомислещ човек, образован в СУ „Климент Охридски“. Завършвайки Агробиотехнологии, той беше придобил всички предвидени в програмата „знания, насочени към селското стопанство, на базата на прогреса в познанието, технологиите и иновациите, където ролята на биотехнологиите, геномиката, нанотехнологиите и информационните технологии са от първостепенна важност“.
След завършване на следването си, той се прибра в родното село и като раздели с брат си къщата и обширния двор, завещани от баба им, се зае с развитието на мечтания бизнес – изтегли заем и построи модерен гъбарник. Потръгна му, гъбите послушно растяха и се множаха – правилни, бели, здрави и естетични, и Методи успяваше не само да покрива вноските по кредита, но и да преживява сносно.
Така беше до момента, когато гъбите избягаха от гъбарника и започнаха да растат в големи правилни кръгове около него, а Методи безпомощно гледаше как с всеки изминал ден неговата половина от двора се превръщаше в нещо като рисунка, с насложени един върху друг множество олимпийски символи.
Рано сутринта, на 29 август, Методи видя точно пред прага на къщата голям и ясно забележим кръг от едри гъби Червена мухоморка. Той нямаше как да излезе от дома си, без да премине през кръга, а комшийката му – баба Мица, отдавна го беше предупредила, че който пристъпи в гъбен кръг изчезва безследно, защото той е врата към другия свят – света на самодивите, змиите и всички тъмни и зловредни създания.
Методи не вярваше в тези бабини деветини, затова, след кратък размисъл, смело прекрачи в кръга и за свое изумление се оказа срещу стройна жена с виолетови очи, дълга руса коса и седефена кожа, която проблясваше под бялата ѝ дреха. Тя прошепна: „Омръзна ми да те чакам…“, подаде му ръка и хипнотизиран от бездънните ѝ очи, Методи тръгна с нея, а покрай него неусетно се смрачи и всички звуци постепенно утихнаха.
А баба Мица, надничаща през гъстите клони на растящата до оградата ябълка, се прекръсти и си помисли: “Язък, язък за хубавото момче!“.
———————————
* Секновение – църковен празник, отбелязван на 29 август, почитащ отрязването на главата на Св. Йоан Предтеча. Той бележи границата между лятото и зимата, и е денят, в който самодивите и влечугите се прибират да зимуват под земята.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
